Спомени и впечатления за социализма в България

Е, някаква соц. машина се е повредила неясно как, то ги знаем какви боклуци са ония машини и те са я нападнали много здраво, всъщност училището я съсипва и й намалява поведението, с което слага клеймо и тя е наясно, че бъдещето й е ударено, така да се каже ...

/малко ми е чудно непълнолетни във фабрика за алкохол ..../

Аз хванах последните години на оная тъпотия УПК. Имах състудентка, която в УПК беше карала специалност "дегустатор на алкохолни напитки". Още ми е бедна фантазията да си представя практиката им.

По времето, което аз помня (втората половина на 70-те и 80-те) картите наистина бяха по две седмици, но помня и че майка ми се оплакваше, че преди били по 20 дена, но вече ги били съкратили.

Кръстникът ни е разказвал за свои съседи във Франция, чието дете още на 12 години е било насочено към бъдеща работа като "нос" във винената индустрия, т.е. дегустатор на много високо ниво, тъй като е можело да улавя страшно много аромати.
Невена да каже на каква възраст започват да ги обучават. Но според него още от училище.

Аз не съм хванала нищо от бригадите, но си спомням, че по трудово (това вече при демокрацията, целият клас се помъквахме пеш през центъра към друго училище, където имаше кабинет за металообработване) ни учеха как да пробиваме метални пластини с едни големи стационарни машини, и после да правим хранилки за овце. Сега за работа с такава машина вероятно искат каска, наколенници, очила и пр., но тогава най-много предпазни очила да сме слагали. Бях много добра на тази машина.

Станцията на БНБ в Созопол чак пък страхотна не беше, но ставаше. Била съм там и преди 1989 от БНБ, и след 1989 - от БВТБ, сега Уникредит Булбанк, които я взеха.

  Колко талантливи ,известни хора се самоубиват , без да са помирисвали социализъм . А колко млади и немлади  западни актьори починаха вследствие на злоупотреба с изписаните им от лекар приспивателни и антидепресанти.
  Гадно ми е да го напиша , но имаше книга за Петя Дубарова (не помня вече заглавие, автор, а не ми се и рови да търся), в която пишеше, че самоубийството и вероятно  е нещастен случай, вследствие на детинско преиграване. Изпила е таблетките малко преди обичайния час, в който се е прибирала майка и. Но поради злощастно стечение, майка и в този ден се е отбила някъде и е закъсняла. Нали психолозите твърдят, че при голям процент от посягащите си на живота , то е вик за помощ , а не реално желание да умрат. Затова и много не успяват, за щастие. Но при Петя изходът е фатален.

Петя е била друг човек, свободолюбив, мислещ, човек на поезията, трудно е на такъв човек да сложиш граници.....тя е различна от онази тълпа и естествено има вътрешен протест срещу нея! Жалко е, че си заминава толкова млада........но такива хора в доста общества не биха се нагодили! Ако пък е било както пише само "вик за помощ", жалко, че майка и закъснява точно тези ден!

Ананас, да не би да става въпрос за "Най-синьото вълшебство" от Веселин Андреев? Поне аз нея имам, макар че има и други книги за нея.

Не е било просто намаляне на поведението. Никой не й е казал - Ами Петя, моето момиче, съжаляваме много, но се налага да ти намалим поведението, такива са правилата. Било е тормоз и натиск, а самото наказание й реже пътя към по-нататъшна реализация. Случаят е използван, за да мачкат сводоболюбивия й дух. 

Точно за този период говоря, не знам дали е било еднакво, но учителите вземаха карти по 20 дни. За море.


Нашата фирма също затваря за 10 дни по Коледа, но лятото дават по 6.

Така е. Бъркат се нещата. Поетесата познавам и харесвам много. Човекът Петя Дубарова изобщо не познавам и не мога да обсъждам.
Лично познавам хора на изкуството, които в изявите си като писатели /например/ и като хора са доста различни.
Относно причината да си замине толкова рано от този свят също не мога да споделя кой знае какви лични разсъждения, т.к. и аз, както и всички тук, предполагам, въобще не сме наясно с първопричината за това. Какво да й ровим костите на момичето. Няма смисъл. А това, дали една машина била по-важна от един човек - съжалявам, но пък и човек със стабилна психика не посяга на себе за едната глупост. Ако е толкова лабилен, като не за тази, друга глупост щеше да го побутне.
Първопричината е психически проблеми, емоционални разстройства, неправилно възпитание, които се отразяват на поведението на хората. Ако човек е принципно силно лабилен, то върху това следва да се работи. Защото няма кой да отстранява всяка пречка по житейския му път.
Това момиче никой не го е затворил, не му е забранил да пише. Наказали са го със санкция, която бе приложима спрямо всички други ученици при сходни случаи. Няма обективни данни, от които да се направи заключение, че някой е целял да я унижи специално, че е било въпрос на завист спрямо нея и какви ли не други злини, породени от гения на завистта. Не може всяко нещо да се извинява с мантратата "Ама Х има талант и останалите му завиждат.". Често не става въпрос за такива неща.


Точно така е. Просто много хора на изкуството са психически по-слабо устойчиви. Чувствителни са, често са егоцентрични /истина е, не знам защо много хора се обиждат от истини/, търсят и се нуждаят болезнено от специално внимание.

Не съм убедена много в това. За нанесени материални щети на големи стойности поведение се намаляше на всеки ученик. Не е редно Х да прави изключение. Независимо от популярността му. Това създава изключително неблагоприятни последици. Днес такива последици са редовно правило - за всекиму - с различна мяра. Помня, че при намаляване на поведението на следващата година се обсъждаха съответните съученици и ако нямаха провинения, то отново се повишаваше. Никой не седеше с намалено поведение пожизнено или до края на обучението си.
Не съм убедена точно за случая на Петя защо да е било нужно спрямо нея да се действа по друг начин.
Нито съм убедена, че някой е искал да й натрие, например, носа. Не е като да е била санкционирана без нищо, все пак.
Да ти намалят поведението и въобще - да те санкционират със санкция, предвидена за даден тип поведение, което си реализирал на практика, не е нито мачкане на дух, нито ограничаване. А просто научаване на важно правило, което, за жалост, не се прилага от много години - правилата и санкциите за всички следва да бъдат еднакви и да се прилагат еднакво. И колкото по-навреме едно дете свикне, че това важи и за него, толкова по-малко ранима и чисто разглезена ще бъде душата му. Голяма лъжа е на едно дете от малко да се внуши, че е толкоз много специално, че за него правилата ще важат по-различно. Защото не е така.
Не съжалявам никак, че споделям нещо, различно от това, в което вероятно вярва мнозинството, но от изборно и нееднакво прилагане на последици спрямо аналогично поведение, реализирано от различни хора, лично аз само негативи съм видяла.

...

Да се върна отново на темата - през 80-те години в почти всеки клас имаше по няколко деца, които пишеха стихове или проза. И аз съм писала, обичах да го правя. Имаше литературни кръжоци, на които се обсъждаха произведения - нещо, което сега липсва. Тогава бяха широко разпространени. Както и музикалните сбирки, участия на голямо количество ученици в групи. Много ученици свирехме на различни инструменти, беше доста масово. Почти винаги в един клас дори можеше да се образува група. Аз свирех на китара и "колеги" намирах редовно, където и да отидех - по лагери, по школи, навред.

Моите родители са били най-обикновени хора. Баща ми е бил полу-сирак, майка ми не е била партиен член. През година вземаха карти за почивка и се редуваха - веднъж татко от неговата работа, следващата година  -майка ми, от нейната. Не са ни бивали нужни връзки. Картите винаги бяха за по две пълни седмици. Имаше възможност за станции, имаше вариант и за почивки на квартири, особено в Несебър - там беше именно на квартири.
Моите родители имаха дълги отпуски, т. к. според КТ освен основния платен годишен отпуск имаше и допълнителни такива за размер на трудов стаж, работа в неблагоприятна среда /майка ми работеше на дежурства и имаше 12-часови нощни в графика си, за което имаше допълнителна отпуска, а баща ми беше преподавател в институт и също имаше допълнителни дни/. Не бяха само учителите с големи отпуски.
Напротив. И баба ми е хванала такъв период, и майка ми. Не само за море. Баба ми не обичаше да ходи на мори. Тя предпочиташе почивки на Вършец, например, и е ходила там за 20 дни през лятото.
Аз мога лично да говоря за 80-те години, тогава съм хващала почивки за по две седмици.

Имам позната, която ми разказа, как към края на 80-те години била пратена за месец на Дружба в програма за отслабване след раждането на третото си дете. Тогава е било по т. нар. "медицински показания", с болничен лист. И тя ми сподели, че имало наистина голям смисъл и позитиви от това. Успяла да свали за този месец под медицински надзор над 15 кг. Но и медицината ни я е била еня и за тези проблеми.
Имало е и програми за деца с наднормено тегло също.

Обикновено допълнителните дни бяха по шест, а на началниците по 12. Освен тях за някои длъжности имаше още по няколко допълнителни дни, например по четири за вредна среда. Бях зав. личен състав в едно ТКЗС и си спомням, че бях изчела КТ с кориците и бях открила, че на майки с деца до шест години се полагаха още два дни допълнителен отпуск. Освен това имаше отпуски за ученици и студенти, то на хартия и сега ги има, но май само държавните служители ги ползват. Кой частник ще ти даде 30 дни платен отпуск, за да се подготвиш за държавен изпит?!

При тогавашната леглова база няма как всички да са ходили на море всяка година по 20 дни. И 14 няма как.

Ако някой е ходил всяка година, това значи друг да не е ходил въобще.

Иначе си спомням как идваха студенти на бригада в местната консервна фабрика. Една година се бяха разбунтували срещу мизерните условия (примерно тоалетните бяха перманентно запушени) и правеха много зулуми - секнеха си сополите в компота (или поне така се хвалеха), чупеха нарочно буркани и т.н.

Аз работех там по 20-ина дни през летата след пети и шести клас. Понеже не беше законно, договорът се водеше на някой произволен възрастен. Но след този период дълго време не ядях никакви консерви.

Разбира се, че не всички са ходили на почивки или на лагери. Не всички са имали и желание все пак, за много възрастни и тогава, и сега прекарването на отпуската на село, на вила или нещо подобно е по-разумна. Особено, ако са имали някакво селскостопанско занимание там, или пък както много наши познати са строели къща\вила.

  Мисля, че точно тя е.