Спомени и впечатления за социализма в България

то пък от изгорелите конюшни толкова се печелеше , че сега се чудим за какво да похарчим печалбата. да ги изравнят и тях със земята. а пък колко къщи, в които уж Левски е пренощувал, едва се крепят на 2 греди , но не дават да се разрушат. вятъра няма да ги пита. бая неща има за бутане из страната ни.

Мил спомен.  Интересно ми е объркания мозък какво ще измисли за да обясни поведението на този психопат. Залагам на следните точки:
1. Измисляш си или направо лъжеш за да очерни строя
2. Този другар ви е направил човеци
3. И сега има ненормалници, дори са на всяка крачка
4. Откровени обиди

😁

Моите спомени са от другарката Димитрова, която злобно щипеше първокласниците и чукаше с пръстен с камък по главите ни. Веднъж в едно междучасие една съученичка извади кутия и я подаде на учителката, която я отвори направо на бюрото и започна да се превзема нещо. Вътре имаше кристална ваза. Не знам какви механизми са се крили в тази размяна, но като се прибрах вкъщи помолих майка ми и ние да купим такава ваза, за да спре другарката Димитрова да ме щипе така, че чак синки да остават. Учители и преди, и сега имаше всякакви.

Спомени от училище май всички пазим и някои не са чак толкова приятни.
Другарката Манева в четвърти клас ни изкара няколко ученика пред дъската и ни би по пръстите с показалката докато се счупи в някого. Причината - не сме пишели красиво. Пръстите ми бяха подути като кебапчета. Разбира се майка ми не ѝ казах нищо. Работеше на смени 2/1 смяна и май не разбра.
Лощото е, че и сега има идиоти-учители.

ТоНи_, ето още един мил спомен:
Както казах вече, аз не исках да членувам в Комсомола... Бях комсомолски председател на класа и като ходим на събрания от ден на ден се уверявам, че нещо не ми харесва, много ми е фалшив този Комсомол и чак даже ми е смрадлив.
Изправям се на едно събрание и казвам, ми отказвам се другари, чао.
Брей, намериха баща ми, извикаха го в училище, няма да забравя една Калинка Патлеева по биология... И казва му тя на баща ми: другарю, усмирете я тази ваша дъщеря, защото няма характеристика и значи няма висше.
Ама с едни гадни и тънки устни му казва всичко това, изобщо положението е сериозно. Естествено, след ревовете на майка ми и молбите на баща ми подвих опашка. Честно, много тъжно ми стана за татко, как ми се молеле: моля ти се, моето момиче..
Но знаете ли кое е най-гадното в тази история? Че Калинка Патлеева още си е в това училище и е май зам. директор или директор. Преди време съм разглеждала фб й и да ви кажа, сякаш друг човек: разкрепостен, пише си с ученици. По мое време беше като глътнала бастун. Сега както и да се е пребоядисала, устните й са все същите: тънки, студени и противни. И пак чувам как баща ми се моли: моля ти се, моето момиче. Лека му пръст.
Измислила съм си през годините едно слово, ей, да се моли тази Калинка да не ме среща никъде. Никъде.

Имахме една преподавателка по Руски, която имаше дълги нокти, винаги с тъмно червен лак, която "разведе" колегата си след като забременя от него, и във всеки час по Руски намираше някаква причина да щипе и да навива като щипе един съученик който беше пухкав! Не разбрах защо той никога не се оплака. Остава червени петна от нейното щипане. И ушите така му извиваше, той горкия почервеняваше от болка, случвало се е и да заплаче! Такова поведение на преподавател е ужасяващо! Не знам дали си е позволявала да прави това с други деца в други класове, не знам дали някой се е оплаквал, но като се сетя и ми се свива стомаха!

Кандидатствах за една специализирана паралелка, и съгласно успеха ми и приемните изпити трябваше да ме приемат. Но на листа ме нямаше. Съответно, татко ми отива при бъдещата ми класна. Тя обяснява, че уж един път не съм се била явила в един от доброволните кръжоци които тя правила! Забележете веднъж и от този уж веднъж, тя си извадила заключението, че не съм сериозна. А за тази паралелка се изисквало всичките да сме много сериозно (каквото и да означава това). Татко ми отива да говори с директорката, че причината за този отказ била съвсем несериозна. Директорката привиква бъдещата класна, която в яда си, че татко ми е отишъл да говори с директорката изкрещяла "защото родителите и са никой"! Представяте ли си! Тя искала в нейния клас родителите на всичките деца са "някой"! Е приеха ме, както и още няколко други деца чиито родители бяха никой. Тази класна се погрижи да ни покаже колко сме нежелани в нейния клас, колко ние сме никой, слагаше ни в най добрия случай 5-ци. Не бяхме много тези които бяхме с родители "никой"! Но всичките след 3 години в нейния клас бяхме със скапано самочувствие. Аз имах късмет (за другите не знам) след това да попадна достатъчно рано в клас където даже да бях никой, аз бях третирана като всички други.

Тази жена е трябвало да бъде уволнена от директорката на място. Но понеже тя е имала "някой", не е била. Ужасен човек! На колко ли деца е успяла да смачка самочувствието през годините си даскалуване. Колко много други такива като нея са направили същото?!!!! Но тази жена, пишеше само 6ци на един много мързеливо момче, чиито родители бяха "някой", а той горкия и за 3 не отговаряше.  

А на мен по демокрацията,мой съученик публично да бъде обявен за психично болен и наркоман.
Баща му се оплака на директорката,да докажели с експертизи че не е вярно бил отговорът.
Унижението не е за разправяне.
Но тези са рядкост в моя опит.Много повече и по-страшни бяха некадърните учители и пак сравнявайки моят ученически път и това което е сега - съм имала голям късмет.

Могли са да съдят училището - имали са достатъчно добро основание, но не им се е занимавало.

Там е работата, че твоят объркан мозък търси под вола теле, за да защити някаква теза, която дори и ти не знаеш точно каква е.

Сама твърдиш, че това е бил психопат.
И правилно
Сама даваш предположения, че психопати е имало, има сега, ще има и в бъдеще.

Хората са се оплакали, психопатът е бил санкциониран и набързо е влязъл в норма.

Ти защо написа поста, всъщност?

Ако ще се връщаме в училище да кажа, че никога не съм имала подобни учители! За СМГ то е ясно, там не учеха случайни деца и случайни учители нямаше, но и в началното училище имахме страхотни учители, до ден днешен ги помня! Класната по руски беше душичка, искаше да ме праща на лагер в Артек, литераторката беше сестра на Арон Аронов, на колко представления в Музикалния ни заведе, колко рецитали за Яворов направихме, математикът беше пич, така хубаво обясняваше, че чак я заобичах! Преди това предния математик беше работил в Мароко, едва едва обясняваше, страхотен мързел го тресеше! И естествено мие мразех е математиката, така и не ни я обясни! Заради даскала по биология се запалих по природата! Единствено тая по география не биваше, ама тя имаше някакъв семеен проблем, починало дете или нещо от сорта! Никой никога не ме е удрял, щипал или унижавал!

''Функционално неграмотни'' не означава това, което си мислиш, но ти продължавай да го използваш, защото само потвърждаваш незнанието си ...

Е, ти нали знаеш, защо спамиш темата излишно?

И спам не знаеш какво е,
все пак продължавай да ги употребяваш, искам да продължаваш да се излагаш  ... : ))

На мен ми беше много интересно да видя Чичко Димитров.   Бях разочарована, очаквах Мавзолея да е нещо грандиозно,а той - тесни коридори. И мумията очаквах да изглежда като жива, не като кукла.
Бузлуджа е изключително ценна за любителите на Урбекс туризъм. Аз понятие нямах какво става с нея допреди няколко години. Тогава синът ми четеше за изоставените обекти в някакъв англоезичен сайт, където Бузлуджа е сред 10-те топ. И такова желание имаше да я види!

И пирамидите са грозни и елементарни, а и фараоните едва ли са били светци, но ходим да ги зяпаме.

 Сетих се как веднъж месечно ни водеха на уборка зад блоковете, по класове. Без ръкавици, с голи ръце. Отврат. Дано е послужило като урок на някои родители да не хвърлят боклука през терасата.

В топ 10 е именно защото е изоставена, ако я възстановят набързо ще изпадне от топ 10.