Спомени и впечатления за социализма в България

Ние редовно ринехме и сняг и лед зад училището ни, в Младост 2 в София Спомням  си, че едва успявах да свърша нещо, аз като дете бях много слаботелесна. На вторичните суровини ме болеше всяко кокалче, докато ги занеса, а се оказа накрая, че съм занесла само 4.5 кг вестници

Да, това щях да го пиша, но забравих. Един колега дойде чак от Щатите да я види. Ние даже не можахме да му обясним как да стигне до там.

Ако теглим чертата, сигурно е по-рентабилна в тоя си вид.

А смешката "взимайте си чинията и отлитайте" дълго ще бъде класика.

Пирамидите са яки заради усещането "40 столетия ви гледат".

То да е само Бузлуджа,.................. като пътувам по селата във всяко село изоставено кметство, в някои и запуснати кина! Личи си сградите хубави, широки, в някои още висят грандиозни полилеи целите в паяжини......от цялата сграда работи една стая със секретарката и кмета ....понякога се разхождам да видя сградата, на два етажа, с конферентна зала, на масите още старите плюшени покривки от едно време.....смятайте 30 години няма пари да се купят нови! В една община сградата беше с радиатори, имало е парно, а сега се мъдреше една старовремска печка с разпиляни дърва покрай нея, прашно, мръсно.....парното спрели,  нямало пари за поддръжка! Все едно се връщаме в средновековието, не в 21 век!

Това вече си зависи от местната управа - в селото което летуваме и кметство и читалище и площад, коритото на реката, всичко е кукличка, почти изцяло с пари по европейски проекти, хем  кмета е от БСП,

По-голям проблем е, че в много села вече не останаха хора, всичко е по градовете и в чужбина. Миграцията към градовете започна още по социалистическо време а сега има направо обезлюдени. Казват, че щяло да ива завръщане към селото, особено крайградските села, така да се каже, ще видим.

След като Бузлуджа е такава светиня на БСП, да съберат пари и да я оправят. Едва ли някой ще им откаже, нищо че не е тяхна.

А не, тяхна си е, но не желаят да влязат във владение. Искат хем да е тяхна, хем държавата, тоест всички ние данъкоплатците, незвисимо от партийни пристрастия,  да платим за възстановяването. Що Нинова и компания да си развалят кръглите сумички скътани по банките из разните екзотични острови !

П.П. Поправка - от февруари миналата година вярно не може да стане вече тяхна безвъзмездно. Обаче успешно се правиха на ударени 5-6 години преди това.

 Помня,че често при липса на стотинки в магазина връщаха лукчета.Ама не можеше да се плати сметка с лукчета

 Да, даже понакога и по три-четири даваха:).

Имаше едно филмче, " Лукчета". Все му връщаше лукчета продавачката, накрая човека опита да си плати с тях, ама нъц. Много сме се смяли.

Какво като не е тяхно владение таз Бузлуджа?
Да направят ремонт, тъкмо ще си вдигнат точките пред избирателите. Пък и всяка година правят някакъв събор там, явно страдат, че партизаните не могат пак да слезнат от планината

Че те в кварталната ни дрогерия и сега често връщат лукчета. Днес пък в магазина ми върнаха един кибрит, все щял да ми потрябва, каза продавачката.
Относно почивките, спомням си как едно лято, бях във втори клас, с нашите и с още едно приятелско семейство, направихме обиколка на България. Всеки ден на различно място, не спахме нито веднъж на хотел. Вечер спирахме колите на някоя полянка, ние с брат ми и синовете на приятелското семейство спяхме в колите, а големите опъваха одеалата и спяха на открито под звездите. Беше много готино, посетихме много градове, основно в Стара планина всички възрожденски градчета. И в тази връзка се сетих, че катаджиите имаха право да те спрат за да ти направят проверка на бензина. Държавният, т.е. за служебните коли, беше оцветен в червено. На баща ми само веднъж един приятел беше му дал, обаче той трепери през цялото време и повече не повтори.
А ММ в техникума категорично е отказал да стане комсомолски секретар, викали са родителите му, него постоянно са го привиквали при директора, майка му ревала и се тръшкала, обаче нашият бил категоричен. След време го оставили на мира. Обаче след години, кандидатства в МВР, още по времето на социализма беше и му искаха характеристика от училище. Директорката, като му прочела досието и направо се хванала за главата. Добре, че класната му още работела там, тя написала характеристиката, като ги спестила тия неща за комсомола. Взеха го, то какво МВР, пожарникар стана, първия месец, като взе заплата, мислехме, че има грешка и че ще го карат да връща пари. Май някъде към 500 лв беше, преди това караше камион и с извънредните смени, повече от 250 лв не можеше да вземе. И пак ни стигаха и всяка вечер бяхме по заведения. Обаче много за кратко ги взема тия пари, някъде след година дойде демокрацията и даже една година ходиха на работа без да получават заплати.

Не прочетох целия спор за почивките, но някой спомена ли т.нар. Варненско лято? Не музикалния фестивал, а онова явление, при което далечни роднини или познати на познати прииждат в хола ти или където има място, така за малко и до към средата на септември се изреждат всичките. Не знам колко легла е имало в бунгалата, но мрачни лета бяха за потърпевшите.

И еквивалента му - Пловдивски панаир, при който миграцията се осъществяваше към Тракийско равно поле, при това всички се струпваха в рамките на една и съща седмица - първо участници, после и зяпачи. Нашите удържаха фронта с постелно бельо и отделни легла първите 1-2 дни, после децата се телепортирахме в посока роднини и приятели, дядо и баба заминаваха за седмица в Хисаря, а към къщи се понасяха допълнителни възглавници и дюшеци.

Сезонът на гостуванията в София беше целогодишен. Роднина е в болница-родата у нас, роднинско дете ще учи в София-ще поостане у дома, ще пътуват със самолет-пак се остава ден-два. Но беше весело-за мен, като дете.
88 година пътувах при баща си, емигрант във ФРГ. Още щом слязох на летището там, ме лъхна корекомска миризма. То едно цветно, хората облечени модерно, колите нови, магазините пълни с вносни стоки. Направо не можех да повярвам. Аз на 11. В 4-те години в училище, бях надъхана с пионерски ценности и де чудех, как може гадните капиталисти да си живеят тъй добре...
Спомням си, че бях убедена в идването на комунизма.
Смятах, че Бай Тошо и Ленин са нещо, като Дядо Мраз.
При това, моето семейство не споделяше моят комунистически устрем. Цялото промиване на мозъка, дължах на училище и пропагандата.

Миграцията към градовете и към столицата датира още от веднага след Освобождението. Може да се е засилила по време на соца, но е била доста видима още отпреди това. Иначе няма как София за нула време от тридесет да стане триста хиляди. Моето семейство (на баща ми) се е преселило от село към София с тези вълни. Иван Вазов имаше някакъв такъв разказ за някакъв младеж, който оставил ралото на баща си и тръгнал да търси работа като чиновник. Вазов, видно от тона на разказа, го оценява явно като неправилно решение, ама то е лесно да очакваш другите да бутат ралото. Малко като сегашните столичани, според които селяните от глупост не знаят какво губят, като не си стоят на село, ами ходят да им задръстват Софията.
И да, в селата, където от читалището работи само една стая, просто няма население. За съжаление не виждам и как може да се върне, нито пък как е можело да бъде задържано. За тъжно, тъжно е обезлюдяването на малките населени места, но е повече от нормално всеки да търси онова място, където се чувства най-добре. Независимо от причината да се чувства най-добре там.

-----
Аз също напълно и искрено вярвах в онова, което ни учеха. Сега, за бай Тошо, в интерес на истината, не е имало ореол на светец или приказен герой, даже вицове имаше за него.
Деца сме били, но предполагам, че е напълно възможно и възрастен да е вярвал искрено във всичко това (дори да вижда кусурите на реалния живот), затова и не споделям по подразбиране упреците тип "ааа, пък тоя едно време беше партиец, сега обърна палачинката". Между нагаждачите най-вероятно има и група искрени, колкото и странно да звучи на човек, който не го е изживял. Нищо, че възрастен обичайно се отнася към реалността по-критично от децата.