Спомени и впечатления за социализма в България

В темите винаги трябваше да се използват ключови думи, няма как. Чела съм достатъчно стара критика и като почнеха с буржоа, капиталисти, гнилият запад, лошото положение на народа преди светлата дата 9 септември - ужас.


... за партията става дума .

Ха, ха, сега дори не си правят труд да пишат теми и да ги наизустяват, цял клас с еднакви съчинения преписани от интернет, цели пасажи еднакви!

А в моето училище пишехме "теми" от 2-3 страници. Преди кандидатстването тръгнах на уроци и учителката не можа да повярва, че на такива пародии каквито ни учеха да пишем в училище, се поставя оценка отличен.

А, аз не съм казала, че едно време са си ги писали преди да ги наизустят.

Имаше учители, които разработваха теми и частните им ученици си учеха някаква вариация.

Разбира се, всичко беше пречупено през тогавашната идеология.

За щастие, физиката и математиката бяха пощадени. Но хуманитарните дисциплини страдаха сериозно от догматизъм. Историята също, разбира се.

Тази пролет бяхме на паметника в Шумен. На мен ми хареса, само дето е трябвало повечко фигури на направят в тоз бетон. Преди него има големи подържани поляни, даже имаше хора на пикник там.
Май в него има помещения някакви както и във Варна в паметника на Българо-Съветската дружба.

Никога не съм наизустявала теми като ученичка. Не само, че не са искали такова нещо от мен, а и напротив - това се санкционираше с ниска бележка.
Ако някъде някой учител не си е вършил работата, това е въпрос на лоша подборка на кадрите - и преди, и сега.
Имах чудесна учителка по литература, която ни даваше редовно да пишем, всяка седмица. Темите не бяха изтъркани и писани до откат от разни специалисти. Нямаше откъде да се препишат. Например: "Любим герой от разказа/романа....". Жената искаше обосновка - ясни убедителни мотиви и добра постройка на съчинението. За преписани неща си пишеше двойка. Имаше отделен час, в който си обсъждахме темите, представяхме ги пред класа, децата и самата учителка набелязваха слаби и силни моменти, препоръки се даваха. Изключително полезни часове.
Кандидатствала съм с БЕЛ в СУ и не съм учила нито една тема. И не съм ходила на ни един частен урок. Чела съм произведения и разработки от професионалисти, за да си създам стил, да видя нови идеи, начини на мотивировка, постройка на тезата и да си обогатя речника. Но не знам какво е да учиш теми. А и защо да ги уча? Нима знам как ще бъде формулирана тази, която ще ми дадат?

И аз не си представям как става наизустяването на теми - произведенията са в списък, но няма списък на темите. Може да има някои повтарящи се стереотипи за семейството, майката, свободата и т.н., но всичко останало е различно всеки път.
След демокрацията са ни карали да наизустяваме само и единствено цитати. Не са ни задължавали кои точно да бъдат, но то е ясно кои са силните - глупаво е да си избереш някое безлично и безизвестно изречение(или стих) и да си наизустиш него, за да бъдеш различен.

Е слабаци винаги е имало, дето нямат мозък едно съчинение да напишат! Та се налагаше да учат готови със съответния идеологичен уклон! Аз бая съчинения съм си написала, по точно отговор на литературен въпрос,  сама, та и по класовете ме караха да ги чета......! Вероятно са били с уклон, знам ли, макар да не съм била толкова вдъхновена от строя!
Веднъж за една Антигона, защото хич не я долюбвах получих пет, защото не съм била използвала свои мисли, истина е, че нищо не измислих и тук, там попреписах от едни аналази!

Любимия ми момент У форума - приказките на килограм, "компетентни" и категорични, изказани от веща съфорумка, която четейки я ще речеш, че ей сега се е върнала от този път или че поне е участвала най-малко в ремонта.
Значи първо път София -Видин през Петрохан няма, пътят е от София до Берковица през Петрохан.
От Берковица до Монтана, и от там вече е пътя за Видин - всъщност два пътя - Е79 и през Арчар.
И второ - изобщо не е оправен пътя, в момента е в ремонт все още и то от страната на СФ, от страната на Берковица има какво да се желае. Частични кръпки не са ремонт.

Е, аз споделям какво съм видяла с очите си и то в повече от едно училища. Можем да спорим кое е било правило и кое изключение.

Аз самата си пишех сама съчиненията и нямах проблеми. Но и никога не съм кандидатсвала никъде с литература.

Моят проблем беше, че нямах чернова и после да преписвам на чисто. В резултат задрасквах със замах цели параграфи. Винаги получавах забележки за това. Но нямам никаква идея как можеш да имаш време за чернова и белова + за мислене. Освен ако не си понаизустил това-онова де.

Помня как една съученичка беше написала домашно за "Под игото" - колко й е скучно и как никога не би решила сама да я дочете. Учителката се разплака (буквално) и избяга да вика директора. Но това беше вече в самия край на соца и все пак беше езикова гимназия - директорът беше виждал и по-страшни неща и не взе литературната драма толкова присърце.

Когато се коментира произведение, по принцип се пише за текста в него - за героите, за темите за размисъл, за обратите. А като пишеш за себе си ("днес реших да почета, но ми беше тъпо"), това е свободен текст от типа писане в дневник/блог, а не е анализ на произведение.
Аз на такова нещо не бих писала и двойка. То е равносилно на нищо.

Вярвам ти. Изобщо не мисля, че преувеличаваш. Изцепки съм виждала и аз. Както писах при моите деца и в четирите училища, в които са учили /малкото още учи/ повечето учители въобще не се интересуват нещото ти ли си го писал, преписал ли си го или някой ти е свършил работата. А за тестовете е важно да си назубрил терминологията от учебника и да знаеш точно кое свойство на водата, например, авторът на учебника Х намира за "най-важно", нищо, че останалите 3-4 посочени не са по-маловажни според теб. Важно е да отговориш така, както пише в учебника.
А по математика да имаш тест само с отговори, които можеш да си препишеш, без някой да се интересува от решението, е направо образователно престъпление. Добре, че математичката на малкия в момента им иска и решенията, че другото е ужас някакъв.
Много ми е жал, но е така.
Винаги е имало и има хора, които просто не са за работата, която вършат. Но това няма връзка със строя. Винаги е имало и много свестни хора и добри професионалисти. Аз и учителки по математика в основното училище имах чудесни. В средното - една ужасна.
...
Точно за "Под игото" не се притесних като ученичка да говоря за слабите страни на романа, за еднопластовостта на героите и сюжета, който лесно се предвижда, т.к. никога не съм го харесвала. Точно Рада ми беше като захаросана, например.  Никой не ми се е карал. Щом можеш да си мотивираш тезата - чудесно. Стига да не говориш глупости, разбира се и просто да си плюеш по нещо. То това не се е толерирало никога.

Зависи какъв е форматът и как е зададена задачата. Ако е есе на тема "Моите мисли за Под Игото" е абсолютно ок да кажеш, че твоите мисли са, че е скучно и зле написано произведение.

Да, това което написах се отнася за анализите на литературни произведения и темите. Есето е друго - то е повече или по-малко свободен текст. Естествено, ако домашното е било примерно "с какво ви повлия романът "Под игото"" има вариант той да не е повлиял с нищо на конкретния ученик. 
И в литературна тема можеш да напишеш, че е зле написано произведение (ако вярваш в това и ако искаш, естествено), само че трябва да стане с подходящи изразни средства. Ако е убедително и хубаво написано, проверяващите са длъжни да уважат мнението на ученика и да оценят уменията му.

По мое време не пишехме есе. Пишехме преразказ с елементи на разсъждение.