Спомени и впечатления за социализма в България

Да си избере едно бе, там, където наследява най много, ама кво като наследява, то в оная разруха много му трябва имане!

В училище ни искаха в 6:50, а часовете започваха в 7:30. Играехме гимнастика, и тогава влизахме. Имаше дежурни, които записваха закъснелите. Не знам какво беше наказанието, май викаха родителите.
И на военното беше голям купон. Всъщност научих много полезни неща - как се оказва първа помощ. Беше ми интересно и с автомата, защото преди това обичах да стрелям по стрелбищата.За съжаление поне момичетата имаха само няколко изстрела с халосни, и един автоматичен истински по мишена.
 Пуснаха оранжева димка и трябваше да бягаме с противогаз - не само че нищо не се виждаше, ами не можех и да дишам. Кошмарно

Ами ако "врагът" го цака с други три удостоверения, в които наследник се явява само той? Що ще чиним ний тогиз?
 

Аз съм била на пост на Пантеона, и даже и снимка имам с униформата, през една от почивките прескочихме с една приятелка до фото "Енгибаров". Беше през пролетната ваканция и после ни я компенсираха през учебно време, но на мен ми беше скучно вкъщи и почти не се възползвах.
И на пост пред портрета на Брежнев съм стояла като умря, бях някъде пети-шести клас и ни редуваха да стоим на пост и да отдаваме почит дори и по време на часовете.
Теми и аз не съм зубрила, писали сме есета, отговор на литературен въпрос, съчинение-разсъждение. В основното училище ми беше учителка Керана Ангелова за известно време, водеше ни и кръжок и тя запали у мен любовта към литературата. В прогимназията учителят ни по литература беше един едър мъж, другаря Марков, чукаше момчетата по главите с един огромен пръстен с камък. Като се пенсионира, пратиха една жена, която в час ни разказваше прочетени книги, напр. "Чучулигата" на Решат Нури. Даваше ни за домашно да пишем съчинения на свободна тема, напр. "Какво си мисли едно откъснато цвете във вазата?!" Винаги даваше по две теми, да си изберем, а аз пишех и по двете. После и тя се пенсионира и дойде един мъж на 24 години, бяхме му първите ученици. Обичаше да се закача с ученичките, тогава беше модерно да ходим с кожени коланчета на кръста на престилките, все ни дърпаше за коланчетата. Най-харесвах учителката си по литература в десети клас. Трябваше само да си чел произведението, в час говорехме, дискутирахме, тя се намесваше понякога и накрая на часа казваше кои да си дадат бележниците. Благодарение на нейните уроци после имах шест на матурата.

АААА то се различава по брой наследници, не по имоти, ли?
Военното хич не ми харесваше, бяхме на Мала църква, в едни бараки по 20 човека......топла вода почти нямаше, ама свикнахме да се мием и със стдена ..........много мразех сапьорството май беше, дето се ходеше с една лопата, перелина и още нещо, лопатата тежеше сто кила.....и калашниците ми бяха гадни, ама на крайната стрелба уцелих 9 от десет ............бях "отличник в стрелбата", закачиха ми една лентичка и докладвах на полковника "Полковник Червеняшки, редник еди кой си порази целта с девет патрона" Лудост! След нас една година го отмениха, как не хванах отмяната

А нас пък ни върнаха от военното три дни по-рано, заради Чернобил.

Не знам, оправяйте се, аз друга грижа имам- оригинален нотариален акт с мокър печат, нямам за къщата, защото нотариуската заяви, че ще стои при нея, а на мен ми се полага заверено копие.
Как ли не обяснявах, че такова чудо в закона и държавата няма, все тая.

гимнастиката и аз я хванах, физзарядка й казваха.
по едно време въведаха сутрин по една обиколка на училището и двора, трудно ми идваше.
дежурните при нас проверяваха за връзка, нокти, някакви карти гледаха. закъснели не пишеха, трябваше да са в час самите дежурни долу на вратата...
ние стреляхме 2-3 пъти само с въздушни пушки долу в мазето на училището, но през 90те редовно имахме тренировки за изнасяне при земетресение (редовно ни тресеше) и НВО заради войната в залива.
учиха ни какво се прави при атомна и неутронна бомба  
противогази не сме имали, но майка ми е разказвала за нейното НВО

сега детето от Дг са почнали да ги тренират. пускали са им противопожарна охрана, учат ги как да преминават през вратата, т.е. тясно място без паника и т.н.

Северозападния  район е западнал наистина, това е факт, който лично мен м наскърбява, понеже там съм отгледана и знам как там всичко расте и дава плод . Последното ми пътуване беше през села,  с мръсни площади, дворове затрупани с боклуци и мръсотия, неподредени, къщи във видимо безобразно състояние и състав на населението в трудоспособна възраст скупчен в местното кафене във видимо нетрезво състояние преди обед.

Не знам каква държава ще го възроди, като няма хора. Благоустрояването на един район започва и завършва с населението му.

Е населението няма д асе върне, защото няма какво да прави там, няма къде да работи....затова стои по кръчмите!

А земеделие, нещо.... Моите прадеди са били земеделци в белослатинско и хич не са висяли в кръчмата, а са имали добър живот с цената на тежък труд преди да им вземат земята и да се изселят. На такава земя да седиш и да чакаш държавата да ти даде и да изпиваш парите, дето ти ги праща майка ти като гледа бабички в Гърция...  Държавата вече не дава, това е.

Е да, ама не на всеки му се занимава със земеделие...............коментари от рода на "Ми като няма какво да ядат да идат на село да гледат зеленчуци" най ги обичам.............. е да ама моят баща пет години ме е издържал да уча, за да работя това, за което уча не да гледам зеленчуци, ако ме беше пратил да ставам земеделка щях да гледам зеленчуци!
Никой не чака държавата........ако има работни места хората няма да чакат наготово, ще работят и ще печелят и ще си изкарват прехраната!

А тия дето седят на село и пак нищо не гледат, ами се местят от кафето до банкомата да видят дали са им дошли помощите, те ли ще възродят района?

Естествено че, не...............продойхи и пияндета винаги е имало! Но не може да се очаква и млади хора, с професия и образование да възродят района със земеделие.....виждаме колко се плаща на зеленчукопроизводителите и после прекупчиците на какви цени продават продукцията!

Много пъти го срещам като твърдение това за помощите и не мога да разбера как става да си перманентно на помощи. Когато съм прекъсвала работа, съм получавала обезщетение няколко месеца. Ако си взимал през последните 3 години такова, след това и да те съкратят, взимаш съвсем минимално, някакви 7 лева на ден още по-кратко време. Ако не си работил дълго време или изобщо, какви точно помощи в пари може да се взимат, освен социално майчинство?

А ако има банкомат в селото, едва ли е от западналите села.