Спомени и впечатления за социализма в България

Ама то и аз не съм. Върнаха ни някакви дребни неща, а предприятията за които говоря, просто им правих одит и беше ужасно състоянието. Нямаше как да се възстановят.

Ми не са ли.....все си без работа, щото на 53 никой те не иска, добре, че беше даскалица, та учеше децата на работещите, ми ако беше друго..... на 53 никой не я взе на работа!

А, не, зорът е че тези, които участваха я направиха под тезгяха, купиха на безценица, нарязаха и върнаха машини и све като старо желязо.
Унищожиха  резултата от труда ни- на техните родители също, ама те парите не миришат.

И че, когато всички изгубихме спестяванията си, те не само че ги запазиха, ами и препечелиха още.

Ако ти харесват тези факти, добре.

От социализма си спомням много ясно празните магазини и как сме се радвали като невидели,когато някой ни донесеше някакви лакомства от Кореком.Спомням си също как ходех по лагер-школи,там пращаха отличниците да ни промиват мозъците от малки и всеки ден по 2 ч.ни четяха за партията майка,а аз умирах от скука.Баба ми се пенсионира на 55г,но продължи да работи.На море семейно сме ходили само 2-3 пъти и то с карти,иначе не можехме да си го позволим,но поне нас ни пращаха на детски лагери.Сега обаче майка ми поне 2-3 пъти в годината ходи на екскурзии в чужбина,вярно нискобюджетни,автобусни екскурзии,но си ходи жената и отделно на море в БГ или Турция.А е сама жена вдовица на не особено висока заплата.

Много предприятия бяха на червено доста преди края на соца. От България са изнесени милиарди доста преди "свалянето" на Тодор Живков. Поразхлабиха системата още през 80те. Тогава вече можеше да се развива малък частен бизнес, да се пътува и даже емигрира. В хазната нямаше пари. Затова прогониха турците а ние ги последвахме и задминахме, хаха.

Даун, и аз мисля като тебе. И моята майка не тъгува по соца нито нещо и липсва от тогавашния бит. Честно да ти кажа ми е интересно да чета мнения на хора с промити мозъци, защото такива почти не останаха, хаха. Даже и дядо ми, комунист, изгонен от гимназията заради комунизъм, бил се срещу окупационните войски през втората световна и прекарал последните дни преди края на 2рата световна с гръцките партизани по горите, без претенции за нищо, не се е възползвал от привилегии след войната, нито станал активен борец, не съжаляваше за края на соца и даже виждаше края му десетилетие преди да се случи. Той не беше съгласен със затварянето на границите, насилието при национализацията, информационното заглушаване, репресиите над селяните, жителството и много други.

Предполагам не са и взели жилището или не са настанили още едно семейство в него. Освен това са я съкратили същите, които на мен не ми допадат, ама ти смяташ, че при тях е било супер. Големите съкращения станаха още по комунистическо, а не при Костов.

Невена, дядото на бившият ми съпруг беше комунист. Напълно вярваше в идеята. Беше почтен човек. Аз харесвам Вапцаров много. Политолог съм и съм чела доста теории. Има доза истина във всяка и всяка се прави за по-добро. Реализацията обаче е друга бира и когато покосиш всичко интелигентно и прогресивно се стига до Баце.

Добре, като бяха толкова печеливши предприятията и селското стопанство цъфтеше и процъфтяваща, що всичко се скапа и то не само у нас, а във всички социалистически страни?

То ако не е бил някой и вярва на тия приказки за всеобщото благоденствие направо ще се чуди на тоя феномен...

Ирис, бяха забатачени години преди 10 Ноември. Наистина бях млада и ентусиазирана, но когато правех одита и лошо ми стана. Дори и сградите, които бяха читави и на добро място не можеха да покрият загубите.

Писала съм, че след промените получихме писмо от три компании, доста големи, швейцарска, немска и холандска, които ни канеха да възобновят търговските си отношения с фирмата на дядо ми.

Баща ми и чичо ми само се изсмяха, защото от нея нищо не беше останало. Един процъфтяващ бизнес, затрит ненужно.

Изрично писах в поста предния, че не е изселена и има покрив над главата! Съкратиха я точно при Костов! Макар, че това няма значение, мен пък при него ме назначиха, тамън почвах трудовата си кариера!

Истината е, че без този безумен строй, България може би нямаше да е богата като Германия, но до Испания и Италия щеше да се доближава.

Нямаше да има мутренското време и нямаше да се изнесат толкова хора.

Не са били процъфтяващи всичките, разбира се.
Видя се, че без частна инициатива не става и затова още в началото на осемдесетте се почна с указите, които да развържат ръцете на хората.
Още повече, след като планът "КОКОМ"  за недостъпност на соц. страните до нови технологии заработи.

Но, съвсем не е вярно, че всичко е било скапано и трябваше да се затрие.
Примери много- БГА "Балкан", електрокарния завод, "Балкантон" "Свилоза" и т. н.
Те носеха валута, а други производства задоволяваха пазара ни.

Всички наивници мислехме, че ще се запази печелившето, ще се ликвидират губещите и ще продължим да надграждаме.

Вероятно....не рева за строя изобщо! Пиша само спомени! Земи единия ми дадо не е имал, преселник е, завършил е висше със стипендия от царя!На другия ми дядо са взели гори и животни, и той работеше и се пенсионира!С него много не общувахме, защото е вдовец и имаше друго семейство и жена!

Пишеш ги, но някак с носталгия. И ти и Абсурт се опитвате да ни убедите, колко качествено и прекрасно е било. Не е нормално да търсиш връзки за чифт ботуши или за чаршафи.

Иначе и аз имам хубави детски спомени. Ходихме по баирите с нащите. Чичо ми и стринка ми нямаха деца и живееха във Варна, аз си карах там супер лятото. Те ме гледаха като принцеса. Но това са лични моменти и не променят факта, че всъщност сме били подтискани и бутани назад.

Не бяха процъфтяващи. Ни цъфтяха, ни вързваха. Проблемите бяха на няколко фронта:

1) ценообразуване - цената, на свободен пазар, се определя от търсенето и предлагането. В соцлагера цените бяха изкуствено държани ниски или високи, не се качваха при повишаване на търсенето и не се сваляха при липса на такова. Между държавите от този лагер търговията беше примитивна, често на бартерн ниво, чрез размяна, като в родово-общинния строй.

2) производството - неадекватно, бълващи непотребни на вътрешния пазар и на международния също, стоки. В същото време дефицит на други стоки и услуги не поражда производство, защото никой няма право и/или стимул да започне такова.

3) дефицитът породи кражби, злоупотреби със служебно положение, далавераджийство, черен пазар и недоволство - отначало прикрито след това по-открито.

4) Липса на стимул за работа - ниски заплати, лоша инфраструктура, липса на избор.

5) Много хора, особено по-стари, живели преди соца и много млади, сравняваха с възможностите преди соца или тези на хора от други държави.

6) масов гурбет - почти нямаше семейство без дядо, баща, майка или леля, бъхтещи в Либия, Мозамбик, Ирак и подобни мизерии. Повечето ми учители в гимназията бяха работили в Алжир, Ангола, Тунис и нам си къде си. След 89г младите заминаха отново да преподават навън, но вече като емигранти в Канада, Австралия, САЩ итн.

7) Да си български гражданин в България беше унизително - от детската градина с шамарите и помията, през униформите в училище, гоненето от хотели през сезона, жителството, разпределението, до 2 годишната военна служба за мъжете - загуба на време в ужасни условия.

По онова време чаршафи надали са ме вълнували.....носталгия може да се промъква заради детския безгрижен живот, а и имах всичко, каквото ме вълнуваше и каквото поисках от нашите.....как са го осигурявали това е друг въпрос!