Спомени и впечатления за социализма в България

Гарата в Плевен изглежда да е от преди '44, тази снимка е от 1932:

http://www.lostbulgaria.com/pic2/3979.jpg

Тъкмо щях да кажа, че гарата в Плевен хич не прилича на социалистическа, докато пощата си е типичен соц ужас.
Защо е било нужно социалкомунистите да строят меко казано грозни сгради? Навсякъде, не само в България.

Като говорим за соц изкуство - било архитектура, живопис или литература - трябва ясно да си даваме сметка, че не става въпрос за статично състояние, за  моментна снимка, а за достатъчно динамичен процес, проточил се, за мое съжаление, твърде дълго време. Едно е 1948, друго 1962 и съвсем трето - 1988. Да не говорим за разни подпериоди и подводни течения. Вътре в себе си тоя процес е често противоречив, повратлив, нееднопосочен.

Той безспорно е интересен, но се питам друго - дали вече не е патологично това ровичкане само из битовизмите на соца? Не помня точно, но комай от барем 5 години все  има на първа страница в Клюкарника поне по една тема, дето чопли: абе по-влакнест ли беше кашкавалът, по-благо ли ми влизаше швепсът, по-смешни ли бяха шоутата, стагаха ли ме тогавашните гащи на чатала  и по-сръчно ли лющехме семките тогава.
 И дискусиите по тая по същество мъртва материя са огнени, вълнуващи, та чак се пени.
Според мене това чисто емоционално циклене връз убогото ни общо минало е симптом. Нездрав симптом.

Сталинистката архитектура не ми е особено по вкуса, иначе са се разписали къде ли не из соц-блока. Поляците се почесват над това: Палат на Културата и Науката, викат му "членът на Сталин", ама с по-вулгарна думичка.

Чехите пък за своя огромна радост са се спасили от този паметник, издигнат право над Вълтава. Наричали са го "опашка за месо". Взривен е 1962 и никой не рони сълзи.

Във Варшава е пълно с отвратителни соц сгради, че и много от тях без балкони. Жилищни сгради. В Берлин също.

Не е само в соц страните.Масовата европейска архитектура си изглежда така през 60тте и 70тте.В много големи работнически градове в Европа,където съм била,освен центъра,имам чувството че съм в Младост или Надежда.
https://www.google.fr/amp/s/www.pinterest.com/amp/antonio9119/mo … cture-60s-to-70s/

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Brutalist_architecture

А на мен ми харесва. Площадът и сградите там правят много импозантно впечатление. Ето едни вечерни размазани снимки
https://imgur.com/a/vOjDUGv
https://imgur.com/a/QSPuxrg

Ще се опитам търпеливо да обясня какво имам предвид, пък ти, ако искаш, пак бъди контра. Но написаното ще е дълго, по-кратка не мога да бъда.

Социалистическият режим не е нещо единно. Ето една възможна периодизация:

1944-1946 - Времето на Отечествения фронт, преди провъзгласяването на Народната република, все още има някаква опозиция.

1947-1956 - Налагане на диктатура и терор; култ към личността на Г. Димитров, после към тази на Червенков. Налагане на социалистическия реализъм като единствено възможен художествен метод. Този период е познат и като сталинизъм. Тук се пропагандира засилено интернационализмът, за който говориш, национализмът не само че не е толериран, ами заради него се ходи в лагер. Повратна точка е Априлският пленум от 1956.

1956-80-те години - Култът към личността се подлага на ревизия, плахи антисталинистки насоки, период на "размразяване". 1962 г. Живков става министър-председател. Постепенно отваряне към западноевропейската култура (не към всички творци, а към носителите на леви/социални идеи), реабилитация на определени български автори. Започват да препубликуват съчинения на Фани Попова-Мутафова, да кажем, която преди 1944 г. симпатизира на национал-социализма; карат я да прави редакция на произведенията си, разбира се. Интерес към българското минало. Мода на историческия роман. Тук някъде, след 60-те, започва постепенният завой към национализма. Разцветът му е включването на Л. Живкова в комитета по културата. Създаване на антураж от интелектуалци: Ал. Фол, Н. Генчев, И. Славов, Л. Левчев, Св. Русев. Създаване на институции от типа на института по тракология, сугестология и пр.

Някои от тези начинания се промотират като малко нещо дисидентски, част от антуража на Живкова също си извоюва такъв ореол. Само че всичко е в рамките на статуквото, с височайшата подкрепа на "ръководителката на културата".

Същевременно тази ръководителка става все по-езотерична. За да покажа симбиозата на национализъм + езотеризъм, ще цитирам фрагмент от нейна реч:

"Вие какво си мислите, че тия неща са празни приказки. Няма такова нещо… Културата е „ур” – светлина. Почитане на светлината и стремеж към нея. Ще разберете какво значи култура. Всеки, който не знае, трябва да разбере и да се насочи към това. След 10 години България ще бъде една от най-богатите страни в света, ако се подчини на култа на красотата. Тогава няма да ни наричат фантазьори, няма да ни наричат шизофреници. За моите изказвания има такива мнения, че са шизофренични. Вие може би не знаете, но има такива изказвания. Мен, разбира се, това не ме смущава. Аз съм ви обещала, че българският език до края на века ще бъде най-говоримият език в света. За всичко това трябва да се работи, за да стане. Няма да падне от небето наготово." (ЦДА, ф.40).

Мисля да си спестя анализа на това, кое е националистическото и кое налудното.

За комунистическия национализъм през зрелия/късния социализъм е писано немалко:
Чавдар Маринов (през темата за възродителния процес):
http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/21 … -to-nationalism-1 (част първа)
http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/b … ia/2133-int-nat-2 (част втора).
Албена Хранова (през темата за литературата):
https://liternet.bg/publish3/ahranova/nacionalizym.htm

И, разбира се, много важната книга на Иван Еленков „Културният фронт. Българската култура през епохата на социализма – политическо управление, идеологически основания, институционални режими", София, ИИБМ, 2008.

Тази книга отдавна е изчерпана и е неоткриваема освен по библиотеките. Но пък излезе нова книга на Иван Еленков, която може да се закупи:
"Орбити на социалистическото всекидневие", 2018:
http://ciela.bg/books/book/orbiti-na-sotsialisticheskoto-vsekidnevie/2809
В нея става въпрос - тъй като е за всекидневие - за много от нещата, които се споделят и в нашата тема.

 Архитектурата в България по времето на социализма е следвала световните архитектурни тенденции. В цяла Европа до 80-те години се строят бетонни и панелни блокове и обществени сгради в стила на брутализма. В западна Европа в началото на 70-те масово са се строили в покрайнините на големите (индустриални) градове панелни комплекси с многоетажни блокове, досущ като Люлин и Младост. Дори се е считало, че това е най-добрият и престижен начин, по който хората ще живеят в бъдещето.

 Същата "социалистическа" архитектура в жилищното и общественото строителство е присъща и за градовете в ФРГ , а не само за Източен Берлин. Това са строежи от 70-те години, които за времето си са били много модерни и са били на мода в архитектурата на всички икономически развити страни, включително и САЩ.

 Check Please, в западен Берлин също има панелни и ЕПК сгради, строени през 50-те, 60-те и 70-те години. Веднага се сещам за жилищен комплекс "Hansaviertel" около Hansaplatz и Tiergarten.

Чод пазарем, имам пресдвид свободен. Всеки твори кайвото му идва от вътре и се утвърждава на базата на качествата си, а не, защото партията майка го пласира, спирайки далеч по талантливи творци.

Полската сграда не е лоша, напомня ми за дворец. А като споменах дворец се сетих за румънския парламент - може да е кич и изхвърляне и да е разорил икономиката на страната, но категорично е впечатляващ.

Не знам кой е построил сградата на Европейския парламент, но тя е същински пример за грозотия.

Даун, най малко смятам, че партията майка трябва да определя.......говоря по принцип, че при културата пазарният принцип от търсене и предлагане не може да се прилага, защото малко са истински ценители на културата и познавачи,......но това не значи че хора, които наистина се интересуват, имат интереси и познания в тази област трябва да бъдат лишени от тяхното духовно удоволствие......! По соца постоянно бяхме на театър, кино, опера.....в първите години на демокрацията това набързо замря,.......защото масата не се интересуваше от култура, а от оцеляването си.....в операта тук редовно стояхме с палтата си, поради липса на отопление...........слава на Бога, че сега постепенно се завръщат и световните постановки в балет, опера, театър!
Нямам претенции да разбирам от архитектура, но полската сграда и на мен ми харесва, велчествена е, има симетрия и красиви украси, не мога да си изкривя душата и да кажа, че това е грозно или кич, даже и да е строено през соца! А за грозни сгради, такива винаги е имало, да не говорим са съвременния кич, където не се гледа обща визия на квартала, града, всеки строи в какъвто стил му падне,....а пък за инфраструктурата изобщо ще замълча! Редовна гледка е модерна, съвременна сграда редом с излющена стара панелка......! Надявам се и това скоро да се промени с Програмата за санирането на сградите!
През соца и на мен не ми харесваха кварталите от кубчета панелки, сивите Кремиковски блокове .......и устните ни падаха до земята като гледах градове в западна Европа! В Румъния и до днес си стоят грозните сгради от Чаушесково време и нищо ново почти не са построили!

Сталинистката архитектура е продължение на стила "ампир", характерен за имперски центрове именно с размаха и грандиозността, която се извисява над простосмъртните и им внушава усещането за превъзходство. И не е негова измислица - Сталин е пращал хора да гледат сгради в Ню Йорк, за да ги копират при неговите проекти. Да виждате разлика с това?:
https://en.wikipedia.org/wiki/Manhattan_Municipal_Building
Лично на мен не ми допадат нито в Москва, нито в Ню Йорк, харесвам архитектурата на минимализма и изчистените форми тип Алвар Аалто, но ги има и наистина внушават това, което са замислени да внушават. Обаче не са соц. изобретение.
Иначе паметникът на Сталин е разрушен след като Хрушчов официално осъжда управлението му като "култ към личността". Ако не беше казал Хрушчов, и досега щеше да си стои там. Не е заради качества или недостатъции на визията му, а по вътрешно-партийни съображения.

Всъщност, никога не се е оценявала културата само от някакви извисени индивиди. И в ренесанса и в другите епохи, творците са творили по поръчка, но рядко са налагани такива, със съмнителен талант, а и е важно да се предоставя възможност на различни творци да се изявят, а не да се подтискат.

Ходенето на театър и на кино не е преставало, а по времето на соца на масовки водеха, когато има някоя удобна за властта постановка, на другите ходеха само желаещи, а те не бяха повече от сегашните.  Не ми казвай, че бригадата по зааваряване в Кремиковци е посещавала доброволно театрални постановки, вместо да жули ракия в местната кръчма.

Просто прекалявате с това фаворизиране на онова време. Ясно е, че като си млад, всичко е по-розаво, ама фактите са си факти.  Спяно е естественото развитие, не твърдя, че щяхме да сме развити като западните страни, но нямаше да ни се налага да минаваме през такъв преход и да дойдем до такова състояние.

За комплексите с блокове съм съгласна, че ги има на много места, защото индустриализацията налага голяма гъстота на населението, но дори и в Чехия бяха по-приветливи и нормално изглеждащи от нашите.

По онова време съм изгледала и Норма и Мадам Бътерфлай, и Царица на чардаша и в Очакване на Годо и Лебедово езеро....и там ни водеха от училище, не виждам тези, с какво са свързани с идеологията!
Или просто случихме на прекрасна учителка по литература...