Спомени и впечатления за социализма в България

В шести клас ми беше първото ходене на бригада. Беше отвратително. Беряхме домати, само тараш. Бях в ново училище, с нови деца и нова класна. И тъй като нормата беше абсурдна, класната ме обяви за много мързелива. Не мисля, че изобщо някой успяваше да изпълни нормата, но като нова в класа, моя "мързел" основно вадеше очите на другарката.

И мен ме водиха в бомбоубежище с класа ми - относително голямо (изнесоха лекция на целия клас от двайсетина човека, а не беше тясно) и прилично обзаведено. Горе-долу знам къде се намира, но не знам къде му е входа; нямам представа дали някой го поддържа сега (предполагам, че да, защото беше направено като музей и си имаше уредник).
Интересно, сега се опитах да потърся в нета къде са бомбоубежищата в Плевен и не мога да открия нещо като карта ... Всеки знае за едни малки, за които се говори, че са свърталища на наркомани и тоалетни (нормалните хора не влизат там), но за това, което си спомням смътно, не намирам информация. А те не би трябвало да са тайни.

Престижно е човек да заявява, че не му пука за салама и бананите, а само за книгите и свободата.
В действителност обаче недостигът на всичко от салам до банани беше един от основните фактори, които доведоха до срутването на "системата". И това не е защото сме байганьовци, а защото сме хора. Това е положението.

На бригади ни водеха и в прогимназията. Моркови сме брали, картофи в софийското равно пОле. И норма имаше, но ние главно гледахме да напълним един чувал, та да седнем на него. Даваха ни дрехи селскостопански на кой каквито се паднат и ние се шмиткахме между редовете във вид на бостански плашила. Аз  все с някакви вехти и големи се оказвах.. В големите класове бригадите биваха с преспиване в някакви места с неизползваеми тоалетни, а в малките - еднодневни.
И родителите  пращаха - викаха му бригада с откъсване от производството. Като изгониха турците пратиха софиянци да оберат тютюна. От тази акция произлязоха семейни драми, тъй като до Нова година се уточняваха кой с кого е кръшнал под низите. Ние бяхме ведомствен блок и всички се познаваха и бяха в течение на тия страсти.

Не разбрах какво общо имат задълженията на САЩ, ама ГМО, противно на всеобщото схващане, не означава нещо отровно и радиоактивно, а означава просто организъм с променени гени. Не е задължително ни най-малко този организъм да произвежда нещо отровно (обратното е целта - да произвежда нещо ядливо; една от целите на генното модифициране е висок добив), нито да акумулира отровите, с които го пръскат, без да умре. С други думи, самО по себе си ГМО почти нищо не означава, докато авария в атомна централа е доста по-еднозначно събитие.

Нещо си се объркала. Системата не се срути - беше подменена от тези с куфарчетата, които цинично се обявиха за "спасители на нацията". Нъл знайш, както казваше един активист от времето на "Екогласност" - Петър Слабаков: Не ме гледай какво правя аме слушай какво приказвам. Не е задължително у нас да има йезуити, за да се ползват техните принципи:).

А саламът пак си липсва, налични са само негови евтини заместители.

АААА, евтини.....!!!

Не помня някой около мен да е кандистатсвал, ставаше по служебен ред, по списъци. Доброволно беше, ама всички "искаха", а който не иска, го правеха бързо да поиска - лостове имаха предостатъчно. То като ТКЗС-тата - доброволно, ама ако не искаш, тоягата играе... И като изборите. И като всичко тогава. Ти си първият случай, който чувам не само да не е искал, ами и да са го оставили на мира, и то в английската гимназия, като не иска. И да са оставили майка му да работи в Кореком, щото натискаха на който не иска  родителите и ги заплашваха, и даже си изпълняваха заканите.  Мдам, интересен случай си.

Като гледам тука, такива червени връзки са имали по-старите поколения - Мунчо, АбсурТ, Мери_Ан, Мама_Нана (тя даже и песни е пяла на път за завода първа смяна ). От по-късните само Judy има някакъв спомен, ама не личен, в смисъл, да е имала тя самата. И Check, ама и тя така. Явно си е било и до време, и до място.

Ами салам си има и то най-различен, поне 20 вида - има и лош, има и хубав. "Сервилат" на Тандем на вкус е съвсем като онзи от детството ми, на Маджаров "Бургас" - също. Въпросът е пари да имаш.

Не, хич няма салам сега. И в пряк, и в преносен смисъл.

Абе и ти си права.

Така е, неправилно съм се изразила.

В шести и седми клас сме ходили на бригада, но в рамките на деня само. Имахме и разни часове по "селско стопанство", в съботите (тогава учебни) ходехме в една учебна земеделска станция в края на града да окопаваме, плевим, колтучим и прочее дейности. Това в прогимназията само. В 9 и 10-ти клас пък през събота ходехме на часове по професионално ориентиране, нещо като модулно продължение на трудовото обучение до основно образование  - шивачи, продавачи, секретари /усвояването на елементарна стенография се отразяваше много добре в унверситета/, монтьори, шлосери и прочее практически дейности.

В гимназията имахме по 2 бригади през учебната година + една едномесечна, лятото. В нашата гимназия подгответата бяха задължително на общежитие, а през есенния и пролетния панаир общежитието се използваше от изложители, така че за десетина дни ни изселваха целокупно за бране на ябълки, вишни и т.н., тъкмо да нямаме достъп до "гнилите капиталисти", плъзнали из града ни. Поне си отяждахме на качествени плодове.

Вече от позицията на учител, си давам сметка, колко добре се е е намествала първата бригада за опознаване на нов клас. Една седмица учене, колкото да си научите имената и хоп, две седмици на къра, ставате си направо интимно близки - спите 6-12 души в стая, по двама на легло тек и половина, влизате по колкото побере в банята, че топлата вода стига максимум за две последователни къпания, научавате си и претенциите, и номерата, че и пръ@ните, както се казва. Връщането в класната стая  става вече с оформени групички, интриги, приятелства, двойки дори. Сега завалийчетата в осми клас се терзаят почти цял срок да се докажат или да открият разликите между реала и нета в профила на другарчето.
Мечтая си колко ще е гот да се засили новият клас, барабар с класния, седмица след 15-ти септември, на едно преходче, тип "екскурзионно летуване", по възможност на места със слаб обхват. Поне ще се наприказват за месец напред...

Да, за съюзите същото като за салама - еднакво преди и тогава.
Колкото до румънците и протеста срещу корупцията(?!), аз мога и на протест срещу дъждовното време да изляза, но някак това не решава проблема, не знам защо. Не е като да е нямало протести у нас по разни поводи и с разни искания, да речеш, че само румънците ги употребяват или че ги употребяват с по-различен резултат... Знам, че у нас е много разпространено мнението, че човекът е човек, когато е на протест, а не е достатъчно просто да живее и да си върши работата  почтено, както и че ей затова сме най-зле в цяла Европа и света, щото не протестираме, така, де - щото сме овце, турското робство и тъ нъ, ама лично аз нещо не се солидаризирам с тези общоизвестни азбучни истини.
В превод, че не знам дали бях ясна: нито протестите са белегът на достойния човек, нито винаги са ефективни, дори да се постигне конкретното искане, нито у нас се протестира по-малко, само така обичаме да си мислим.

Ние пък не отидохме на бригада в горните класове, защото докато моите съученици от старото ЕСПУ беряха рози ли, що ли, ние две седмици учихме информатика и инглиш , трябвал ни за компютрите......после чакахме с нетърпение военното, но един се разболя от хепатит и като контактни и там замалко да не заминем, разгеле заминахме, ама по късно, на мен хич не ми харесаха бараките и липсата на топла вода!