И любима детска книжка ми беше "Следите остават".
Виж целия пост
Спомени и впечатления за социализма в България
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
# 7 246
16 авг. 2018, 13:42 ч.
Те хубаво предупреждаваха, ама ние умирахме за нещо чужбинско аз лично размених с едно францужче скъпото джобно ножче на баща ми за химикалка бик, докато нашите им зяпаха къмпинг оборудването.
Виж целия пост
# 7 247
16 авг. 2018, 13:45 ч.
Сетих се, че играехме на полицаи (фашисти) и партизани.
Разделяхме се на два лагера и се редувахме за ролите.
Голяма врява вдигахме с викове наподобяващи изстрели и бомби, но никога не сме стигали до
истински сбивания. След играта пак си бяхме приятели. Само дето се връщахме окаляни и охлузени.
На един морски лагер няколко момичета събрали празни флакони от дезодоранти, вероятно изхвърлени от
чужденци. Наредиха си ги на шкафчетата доволни, но вечерта им ги прибраха.
Нямаше обяснения, само си приказвахме помежду си, че това е опит да ни тровят.
На нас ни изглеждаха изключително красиви.
Виж целия пост
Разделяхме се на два лагера и се редувахме за ролите.
Голяма врява вдигахме с викове наподобяващи изстрели и бомби, но никога не сме стигали до
истински сбивания. След играта пак си бяхме приятели. Само дето се връщахме окаляни и охлузени.
На един морски лагер няколко момичета събрали празни флакони от дезодоранти, вероятно изхвърлени от
чужденци. Наредиха си ги на шкафчетата доволни, но вечерта им ги прибраха.
Нямаше обяснения, само си приказвахме помежду си, че това е опит да ни тровят.
На нас ни изглеждаха изключително красиви.
# 7 248
16 авг. 2018, 13:53 ч.
Винаги нещата от Запада изглеждаха изключително красиви.
Виж целия пост
# 7 249
16 авг. 2018, 13:55 ч.
А ние събирахме кенчета, изхнърлени явно от чужденци около пътя, да ги правим на моливници, от оранжади, сокове....ама всеки се стремеше да намери несмачкано и не ръждясало, по новичко демек! Виждаха ми се голям лукс! 
После отнякъде и у нас се появиха сокчета в кутиики, бяха пуснали едни синьо и жълто, но не помня с какъв вкус и от каво и аз бях много щастлива! Сокът вътре беше сладък и ароматен! Първите натурални сокове от божествен ананас пихме на Дондуков, цели 30 стотински, беше близо до гимназията, даже и от час сме бягали, че свършваха! Даваха ги в стъклена чаша и още по голям лукс с чупеща сламка! 
Виж целия пост
После отнякъде и у нас се появиха сокчета в кутиики, бяха пуснали едни синьо и жълто, но не помня с какъв вкус и от каво и аз бях много щастлива! Сокът вътре беше сладък и ароматен! Първите натурални сокове от божествен ананас пихме на Дондуков, цели 30 стотински, беше близо до гимназията, даже и от час сме бягали, че свършваха! Даваха ги в стъклена чаша и още по голям лукс с чупеща сламка!
# 7 250
16 авг. 2018, 13:55 ч.
Аз пък помня, че колекционирахме значки, които просехме от руснаците в Аквариума. "Извините пожалуйста, у Вас значок есть?".😂 По-яко беше от салфетките.
На стражари и апаши играеше брат ми, партизани и фашисти не помня. Аз играех на ластик и на нещо като криеница, но придружено с много крясъци. Също и настъпвахме капачка от бира и с бързо суркане на крака на заден ход по цялата улица, превръщахме капачката в "монета", след което на подметката на гуменката имаше дупка.
Много играехме по улиците, но това беше защото почти нямаше коли. Веднъж една голяма кола с американски номера беше паркирана в квартала и докато не тръгне, само до нея стояхме.
Виж целия пост
На стражари и апаши играеше брат ми, партизани и фашисти не помня. Аз играех на ластик и на нещо като криеница, но придружено с много крясъци. Също и настъпвахме капачка от бира и с бързо суркане на крака на заден ход по цялата улица, превръщахме капачката в "монета", след което на подметката на гуменката имаше дупка.
Много играехме по улиците, но това беше защото почти нямаше коли. Веднъж една голяма кола с американски номера беше паркирана в квартала и докато не тръгне, само до нея стояхме.
# 7 251
16 авг. 2018, 14:04 ч.
А пък ние през 68-ма обикаляхме по Студентското, та да видим аджеба тия от Запада дали приличат на нас или са с по три очи 
. За тия, дето в тъмното може и да не ги видиш имаше отделна опашка. Между другото оградите от онова време още съществуват около някои от първите блокове.
Виж целия пост
. За тия, дето в тъмното може и да не ги видиш имаше отделна опашка. Между другото оградите от онова време още съществуват около някои от първите блокове. 
# 7 252
16 авг. 2018, 14:11 ч.
Чек , усмихнах се
Виж целия пост
Аз пък помня, че колекционирахме значки, които просехме от руснаците в Аквариума. "Извините пожалуйста, у Вас значок есть?".😂 По-яко беше от салфетките.
На стражари и апаши играеше брат ми, партизани и фашисти не помня. Аз играех на ластик и на нещо като криеница, но придружено с много крясъци. Също и настъпвахме капачка от бира и с бързо суркане на крака на заден ход по цялата улица, превръщахме капачката в "монета", след което на подметката на гуменката имаше дупка.
Много играехме по улиците, но това беше защото почти нямаше коли. Веднъж една голяма кола с американски номера беше паркирана в квартала и докато не тръгне, само до нея стояхме.
На стражари и апаши играеше брат ми, партизани и фашисти не помня. Аз играех на ластик и на нещо като криеница, но придружено с много крясъци. Също и настъпвахме капачка от бира и с бързо суркане на крака на заден ход по цялата улица, превръщахме капачката в "монета", след което на подметката на гуменката имаше дупка.
Много играехме по улиците, но това беше защото почти нямаше коли. Веднъж една голяма кола с американски номера беше паркирана в квартала и докато не тръгне, само до нея стояхме.
Чек , усмихнах се
# 7 253
16 авг. 2018, 14:15 ч.
Не съм отказала буквално ,но не се явих на изпита ,но и след това никой не ми е търсил отговорност,като се има предвид ,че родителите ми не са били партийци,явно .Директорката и комсомолският бяха по лежерни/
Виж целия пост
Е да, тогава вече му се виждаше края.
Но ми се иска Амона да разкаже, аз и вярвам, просто ми е интересно дали не се лъже. Как е отказала и други деца ли е имало, които също са отказали и най вече какво е станало после, защото тогава не плащаш членски внос, и не ходиш по комсомолски събрания и бригади, нали? Ми то така никой няма да иска, кой ще се набута доброволно в Комсомола, ако дават избор и няма последици...
Поради което баш в разгара на соца няма искам-не искам...
Но ми се иска Амона да разкаже, аз и вярвам, просто ми е интересно дали не се лъже. Как е отказала и други деца ли е имало, които също са отказали и най вече какво е станало после, защото тогава не плащаш членски внос, и не ходиш по комсомолски събрания и бригади, нали? Ми то така никой няма да иска, кой ще се набута доброволно в Комсомола, ако дават избор и няма последици...
Поради което баш в разгара на соца няма искам-не искам...
# 7 254
16 авг. 2018, 14:20 ч.
Аз директно отказах и то писменно, ама беше лабаво времето вече. И въпреки това имаше още страх и понеже бях отличничка и директорката се впегна да говори с мен и с нашите, но баща ми и каза, че 14 години не е успял да ме накара да направя нещо, което не искам и няма даже и да се пробва.
Виж целия пост
# 7 255
16 авг. 2018, 14:33 ч.
Е, те затова с предупреждавали - нали ако не се страхуваш, ще вземеш да се разговориш, може и да се сприятелиш, да ти разкажат разни неща и да вземе да ти хареса как е при тях - при това ще го подкрепят с веществени доказателства от бита си - я дрехи, я оборудване, я палатка, я радио. И ето че си станала потенциален изменник и шпионин
По-добре да си пазят паството от излишни изкушения 
. Макар че никак не беше лесна работа, пустите изкушения все намираха начин да проникнат през строгата охрана 
Иначе сега ако питаш по-старите тука - тогава всичко сме си имали и нищо не ни е трябвало. А сме умирали за чужбинското, 'щото сме празни глави и недобре възпитани в обич към социалистическата Родина 
Това е защото наистина бяха красиви или поне много по-красиви от нашенските аналози.
Филмът със Стефан Данаилов, който спомена Ирис, е точно "Следите остават" - правен е по книгата на Павел Вежинов.
Виж целия пост
Те хубаво предупреждаваха, ама ние умирахме за нещо чужбинско аз лично размених с едно францужче скъпото джобно ножче на баща ми за химикалка бик, докато нашите им зяпаха къмпинг оборудването.
Е, те затова с предупреждавали - нали ако не се страхуваш, ще вземеш да се разговориш, може и да се сприятелиш, да ти разкажат разни неща и да вземе да ти хареса как е при тях - при това ще го подкрепят с веществени доказателства от бита си - я дрехи, я оборудване, я палатка, я радио. И ето че си станала потенциален изменник и шпионин
По-добре да си пазят паството от излишни изкушения . Макар че никак не беше лесна работа, пустите изкушения все намираха начин да проникнат през строгата охрана Иначе сега ако питаш по-старите тука - тогава всичко сме си имали и нищо не ни е трябвало
. А сме умирали за чужбинското, 'щото сме празни глави и недобре възпитани в обич към социалистическата Родина Винаги нещата от Запада изглеждаха изключително красиви.
Това е защото наистина бяха красиви
или поне много по-красиви от нашенските аналози. И любима детска книжка ми беше "Следите остават".
# 7 256
16 авг. 2018, 14:37 ч.
Ами разбира се, че не сме имали всичко. То и сега го нямаме при все изобилието уж. Пак глупав наклон се дава.
В клуба на ОФ се организираха концерти обаче
Също, за начало на учебната година беряхме от розите пред блока.
Също, пак септември, преди учебната година брулехме орехи по цял ден като откачени, толкова вкусни бяха пресни. Деляхме го после по равно и в гробна тишина чистехме и хрупахме. Тръгвахме на училище с изцапани от обелките на ореха ръце.
Виж целия пост
В клуба на ОФ се организираха концерти обаче
Също, за начало на учебната година беряхме от розите пред блока.
Също, пак септември, преди учебната година брулехме орехи по цял ден като откачени, толкова вкусни бяха пресни. Деляхме го после по равно и в гробна тишина чистехме и хрупахме. Тръгвахме на училище с изцапани от обелките на ореха ръце.
# 7 257
16 авг. 2018, 14:37 ч.
Еми така си беше, колко по-добре ни беше без разните развращаващи западни стоки, а и как ги експлоатираха там бедните работници. Те за това и страдат, защото сега трябва и да се работи, а това си е експлоатация. Друго си е да се правиш, че работиш и току направиш някоя далаверка и пушиш Кент и ядеш Тик-Так.
Виж целия пост
# 7 258
16 авг. 2018, 14:44 ч.
Филмът със Стефан Данаилов, който спомена Ирис, е точно "Следите остават" - правен е по книгата на Павел Вежинов.
Знам, нали затова я споделих, но все пак първо съм чела книгата, преди да гледам филма.
На бензиностанция Петрол, когато пътувахме, чичкото-бензинджия като ни миеше стъклото, пръскаше в колата нещо (аналог на днешен ароматизатор) от едно шишенце, супер яко миришеше.
Виж целия пост
И любима детска книжка ми беше "Следите остават".
На бензиностанция Петрол, когато пътувахме, чичкото-бензинджия като ни миеше стъклото, пръскаше в колата нещо (аналог на днешен ароматизатор) от едно шишенце, супер яко миришеше.
# 7 259
16 авг. 2018, 14:54 ч.
баща ми го глобиха на път за морето, че карал с 10-20 км с превишена скорост, то каква ли скорост е развил с полския фиат! 
Виж целия пост
Препоръчани теми