23 август е Ден на паметта на жертвите на тоталитарните режими на 20 век. Официалното наименование у нас е Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им.
Скрит текст:
Защо 23 август?
На 23 август 1939 г. външните министри на сталинския СССР (Молотов) и на хитлеристка Германия (Рибентроп) подписват пакта за сътрудничество между двете тоталитарни държави с три секретни протокола, с които определят сферите на влияние, отнасящи се до Полша и прибалтийските държави.
СССР по-късно в противоречие с пакта Рибентроп-Молотов разширява инвазията си на север и това е една от причините за настъпилия разтърсващ света сблъсък между националсоциализма на Хитлер и болшевизма (комунизма) на Сталин, който доведе до милиони човешки жертви и хиляди безследно изчезнали и тероризирани както по време на Втората световна война, така и в установените комунистическия режими в Източна и Централна Европа.
Двата тоталитарни режима - нацисткият и комунистическият - се различават преди всичко по идеологическата си обосновка, не и по инструментариума си: при комунизма борбата е срещу класовия враг „за победа на прогресивната класа”, при националсоциализма е срещу националния враг „за реванш на унизената нация”.
От спецификата на идеологията произтича и практиката на режимите - при комунизма борбата е всекидневна и братоубийствена, защото обявената за вражеска класа (класовият враг) е от същата националност. При националсоциализма (нацизма) врагът е външен - враг на нацията, и реваншът се постига преди всичко чрез война. Затова в мирно време в комунистическите режими жертвите на терора са повече, отколкото при националсоциализма и фашизма, казват историците.
Печалната равносметка:
Само в първите седмици след 9 септември 1944 г. в България жертвите на терора са между 16 000 и 20 000 - тези данни изнесе президентът Желю Желев на 1 февруари 2011 г. по време на отбелязване годишнината от смъртните присъди на т.нар. Народен съд.
През 2008 г. германското списание „Билд” публикува материал под заглавие „Палачите на 20 в.”, припомни тогава Желев. Първото място в зловещата класация е на Мао Дзедун - избити от него 50 млн. китайци. Второто място е на Сталин - избити 40 млн., третото е на Хитлер - 20 млн. души, от които 6 млн. евреи. Четвърто място е на Чан Кайшъ с 10 млн. На пето място е титулуваният за вожд на световния пролетариат Ленин с 4,5 млн. избити.
Класацията завършва Пол Пот, които организира масови избивания на 2,5 млн. души в малката 5-милионна Камбоджа, като интелигенцията е избита до крак.[/b]
На 23 август 1939 г. външните министри на сталинския СССР (Молотов) и на хитлеристка Германия (Рибентроп) подписват пакта за сътрудничество между двете тоталитарни държави с три секретни протокола, с които определят сферите на влияние, отнасящи се до Полша и прибалтийските държави.
СССР по-късно в противоречие с пакта Рибентроп-Молотов разширява инвазията си на север и това е една от причините за настъпилия разтърсващ света сблъсък между националсоциализма на Хитлер и болшевизма (комунизма) на Сталин, който доведе до милиони човешки жертви и хиляди безследно изчезнали и тероризирани както по време на Втората световна война, така и в установените комунистическия режими в Източна и Централна Европа.
Двата тоталитарни режима - нацисткият и комунистическият - се различават преди всичко по идеологическата си обосновка, не и по инструментариума си: при комунизма борбата е срещу класовия враг „за победа на прогресивната класа”, при националсоциализма е срещу националния враг „за реванш на унизената нация”.
От спецификата на идеологията произтича и практиката на режимите - при комунизма борбата е всекидневна и братоубийствена, защото обявената за вражеска класа (класовият враг) е от същата националност. При националсоциализма (нацизма) врагът е външен - враг на нацията, и реваншът се постига преди всичко чрез война. Затова в мирно време в комунистическите режими жертвите на терора са повече, отколкото при националсоциализма и фашизма, казват историците.
Печалната равносметка:
Само в първите седмици след 9 септември 1944 г. в България жертвите на терора са между 16 000 и 20 000 - тези данни изнесе президентът Желю Желев на 1 февруари 2011 г. по време на отбелязване годишнината от смъртните присъди на т.нар. Народен съд.
През 2008 г. германското списание „Билд” публикува материал под заглавие „Палачите на 20 в.”, припомни тогава Желев. Първото място в зловещата класация е на Мао Дзедун - избити от него 50 млн. китайци. Второто място е на Сталин - избити 40 млн., третото е на Хитлер - 20 млн. души, от които 6 млн. евреи. Четвърто място е на Чан Кайшъ с 10 млн. На пето място е титулуваният за вожд на световния пролетариат Ленин с 4,5 млн. избити.
Класацията завършва Пол Пот, които организира масови избивания на 2,5 млн. души в малката 5-милионна Камбоджа, като интелигенцията е избита до крак.[/b]
"Зов за свобода
Унгарио! Народе скъп на Кошут и Петьофи!
Сърцето ти, сърцето ти пламти и в мойте строфи.
Пои унгарската земя кръвта на твоите чеда –
от тая кръв назрява плод чудесен – свобода.
Жадуван плод. Очакван плод. По-скъп и от живота,
когато му е шията на робството в хомота.
О, българино с честна кръв, с мъжествени гърди!
Макар и не в борбата пръв – последен не бъди!
Народи, вдигайте се! Път на вяра и на слънце
сияй пред българи, поляци, пред чехи и румънци.
Светът следи борбата наша, приятел е светът.
Ще се разчупи бронята, припречила ни път.
Ще се разчупи бронята съветска в нашта гръд!
Драги сънародници,
Революцията в Унгария откри истинския лик на болшевишкото господство в така наречените “народно-демократични” страни. Никакви “обяснения” не могат да скрият петнадесетте хиляди убити и хиляди други ранени унгарци. Светът спонтанно дава своята помощ на пострадалия народ.
Тези ярки събития прозвучаха и в лирата на швейцарския поет Ервин Шнайтер, на българина Р. Друмев, чието стихотворение поднасяме с тази листовка, и др. Все повече и повече творци тръгват с народа си – против тиранията на болшевизма.
Да живее народната воля за свобода!
От групата “Свободолюбци”
1956"
Специално за АбсурТ - Йордан Русков нямаше собствен апартамент, нито кола. Пишеше стихове, които никой никъде не печаташе. След промените унгарците го направиха почетен гражданин, дадоха му орден за храброст и му сложиха паметна плоча на Унгарското посолство в София. Винаги се спирам за малко, когато минавам покрай нея.
Според теб писането на стихове не е работа, така ли? Всъщност, точно така мисли и тоталитарната държава - Бродски са го осъдили за лентяйство, защото не работи нищо, а "само пише стихотворения" 
), ще възпява работническата класа и нейните трудови успехи, и тогава не само ще приеме държавата, че поетът "работи", ами ще му задели и голям комат хляб, че и с масло отгоре - за справка - Георги Джагаров и Любомир Левчев. 
