Спомени и впечатления за социализма в България

 Ти наистина ли вярваш, че Йордан Русков е велик поет, който се е отдал на "тежка, изцеждаща, унищоваща личността творческа работа" ?

Работил е, не е като да не е работил. Доста е учителствал, а на учителите обикновено се е плащало от настоятелство от заможните в града.
По онова време са можели да си позволят да не работят само синовете на чорбаджиите, и то докато учат нещо.

Бъди така добра и не споменавай повече името му, достатъчно го омърси. Може да е бил най-слабият поет на света, но е бил Човек. Което ти няма как да разбереш, липсват ти сетива за това.
И не вади думите от контекста - преди това изречение съм изредила имената на тези, за които се отнася. Ако изобщо те интересува, в което силно се съмнявам, можеш и сама да разбереш кои световни писатели как са творили и каква цена са платили.

А, никаква империалистическа клевета не е !
Вярно е.

Навсякъде по света, в редакциите клатят крака поети, докато съчиняват мерена и немерена реч.
Всички световни величия в областта, така са били назначавани- питай Аглая, тя е на ти с литературата от първа ръка.

 Бъди така добра, и ни спести патетичния тон, който ти е присъщ също както на дружинна ръководителка. Аз действително няма как да разбера какъв човек е бил, защото днес за пръв път чувам за него и единственото произведение, което се цитира тук беще доста посредствено. Не е като Ботев, всеки да го знае, все пак. Така че прояви разбиране към моето невежество, не съм минала либерално-атлантическа школовка като теб 

Ох, и на неработещите, които пишат напоително тук да оставаше нещо ценно, ама...

Поне имат избор да не работят и да си пишат небивалици, без да ги търси народната милиция,.

 Точният израз е:''От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите.''. Той няма смисъл, естествено- Кой и как определя какви са възможностите и какви са потребностите ?!
Не е, естествено, соц-ът е нямане на всичко, с тия банани ще рече човек, че нещо е имало, а то тотален дефицит и от време на време фалит ....

Работиш творец,като ти се плаща или имаш меценат.
Като опреш на помощи от държавата,е тя има право да се намеси и да ти намери работа,ако от писането ти няма ''полза''.
По тая логика някой циганин с 15 деца,който обича да си драска например по стените,без работа иначе,е творец и това му е работата.Пък може и фенове да си има.Намира ли кой да го издържа - въобще не ми пречи,обаче да чака помощи и да не иска да работи,защото е творец -това е проблем.

Много интересен спор се е заформил, трудно е да се изчете всичко, но тук да направя едно уточнение.
Ако Русков е Човек /защото е изказал неудобното си за тогавашната власт мнение  в стихотворна форма, а после е лежал в затвора/, Радевски освен талантлив поет, е точно толкова Човек, а и реален дисидент, ако не и повече. Това стихотворение е писано през 1932 година, когато подобна нагласа към комунистическата партия не е била конюктура, а напротив. Мисля, че е допринасял и с конкретни действия за да превърне убежденията си в реалност в една меко казано недружелюбна среда, лежал е и в затвора.
Пак този същият комунист-идеалист, подобно на други като него /не казвам, че всички са такива, но за мен Петър Слабаков, например, определено е един от тях/ е от дисидентите в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Естествено, може да се попита защо не по-рано.но мисля, че и тогава е било доста достоен за уважение акт. Който впоследствие, естествено, не оправдава очакванията на тези, които са го извършили. Нито на absurt, нито на много други. 

Всъщност, Poppea много уместно припомня Бродски. Това, което той пише през 1986 /а може би и по-рано/, ние го осъзнаваме като реалност впоследствие, а някои май изобщо не го осъзнават.  Пишейки за следвоенното поколение руски идеалисти, "the most bookish generation"',  казва следното “Hopelessly cut off from the rest of the world, they thought that at least that world was like themselves; now they know that it is like the others, only better dressed".  Доста вярна мисъл.

И заради това, да,......но и за да се храни, Тео единствен от семейството му "протяга ръка", защото вижда таланта му, защото иска той да оцелее и да твори! Но дори Тео не може да прецени колко още ще се извиси талантът му през вековете! Запозната съм точно с този художник прекрасно, дисуктирали сме безброй негови репродукции у дома, защото по една или друга причина той беше любим на дядо ми! Но пак казвам, това не е работа.....особено при психично болен човек, чието съзнание и някакъв божествен талант бутат да прави това, което е оставил след себе си! Творчеството не се мери с пари, /там има специалисти и критици, и когато даден критик и не само един определи, че създаденото е произведение,то наистина е такова, тогава вече хората го купуват и плащат пари/.......работата, обаче се мери с пари!

Сега, това с "не бих заслужил чест такава — / дори на храчките честта!" е, разбира се, велика глупост. Но истината е, че Радевски е бил изключен от БКП през 1936 г. След идването на режима добре се приспособява към него, заема високи административни постове, след което обаче, както казва и Vapor, преживява обрат, включва се в дисидентското движение срещу режима на Живков. Мнозина са разочарованите от партията - знаете, че Веселин Андреев се самоубива.

Така е, да, защото всички тръгват с чистата, свята, хуманна идея и в последствие разбират, че нещата не стоят точно така.....някой се нагаждат и продължават, други протестират с творчество, посягане на живота, изчезване в друга страна! Но това, че тези, които са се нагодили /все пак всеки има различна степен на търпимост и отношение към "салама"/ не отнема таланта им! Както не приключва таланта на тези, които протестират.....! Дори и след смъртта им истински талантливите се знаят и помнят от цяла България, некадърните си потъват в забвение, та да же и да са наместени в удобни кресла по редакциите!

Сериозно, това ли е голямата му заслуга? Странно, че човек, който се занимава с литература, смята за важно да сподели именно този факт, а не прояви желание да уточни, че стихотворението "Към партията" е писано във времена, когато подобни възгледи са предизвиквали преследване от властите, а не похвали.

Лошото е, че левите сектанти тогава също не са оценили възгледите му, не са взели присърце това самоунизително желание да заслужи "на храчките честта" и са го изключили от редиците си за някакъв период от време.

Олеле, Ван Гог, абе как ти се получава дори и най-прости изречения да превръщаш в тъжни клишета?