Спомени и впечатления за социализма в България

Не знам защо пишете, че са натискали някой за партиен член. Натискът беше обратен - много хора се натискаха да станат членове на БКП. Особено за висшисти натискът беше огромен, защото това отваряше пътя към кариерата. Много по-лесно се ставаше, ако си работник. Помня, че там където работех имаше една длъжност, по същество се работеше на бюро, но се водеха работнички. Е, такъв натиск не е имало. Непрекъснато се подмазваха на "моята приятелка" партийната секретарка.

Аз писах за вид "натиск" в службата на майка ми - било планирано да приемат един висшист от тяхната служба. Не е било от значение в техния случай дали е Пешо, или Гошо. Не са се натискали те самите, напротив.
За случаи конкретен човек да е натискан, не канен, а натискан, аз не знам, но може и да има - по-конкретно си го представям ако вече е заел дадена длъжност и впоследствие някой от началството по-нагоре реши, че не подобава на този пост да си безпартиен, но не може или няма причина да го махне от длъжността.
Че кариеристите масово са се натискали и за партийци с оглед да си помогнат в кариерното израстване, е вярно, но не е цялата истина. Понякога не е имало кариеристи в излишък за "отпуснатите" партийни места.

И аз не мога да ви разбера, като пишете, че за да се напредвало в службата, трябвало да станеш еди-какъв си. Тоест, не мога да разбера как пишете такива неща, като че ли са нещо естествено (хората обикновено се прикриват, когато са кариеристи, не се хвалят с това - не е качество, а грозен недостатък..). Това да не е компютърна игра и всеки да е длъжен да напредва по нивата, вместо да си гледа работата... Би трябвало да се повишават хората, които работят съвестно и постигат добри резултати, а не тези, които се натискат за по-високи заплати... За съжаление, на повечето места не е така...
Съгласна съм, че това с даването на предимство на партийните членове е отвратително. Също и шуробаджанащината. Както и назначаването на "наши" хора и калинки, което се случва в момента.

Ние не сме писали за себе си или за близките си, че сме се напъвали да се катерим по нивАта.
Ясно, че никой няма да го напише за себе си.

Моята професия беше такава, че изобщо не ми е било нужно партийно членство, за да я работя и да напредвам. Във всички строеве по света тази професия или я можеш или не. Освен това моят баща е такъв антикомунист, че ако дори си бях помислила за партийно членство, вероятно щеше да се откаже от мен чрез "Държавен вестник", както и да си имам огромни скандали в къщи. Освен това бях на комсомолска възраст, когато дойде 1989 г. Но ако искаш да заемаш ръководна длъжност, обикновено се изискваше (или поне беше предимство) партийното членство. И там си имаше някакви квоти - в една партийна оргонизация на предприятие, учебно заведение, или каквото и да е, не можеше да се приемат безконтролно партийни членове - даваха им бройка. Тази бройка обикновено беше много по-голяма за работниците и много по-малка за висшистите, с цел партията да бъде с определена структура. Работниците не се натискаха много-много за партийни членове, защото трудно можеха да заемат ръководна длъжност без образование (но можеше да им се отвори пътя към Рабфак - едно от извращенията на социализма), а трябваше да висят на партийни събрания и да плащат членски внос (това го пишеше и по-нагоре). Докао за интелигенцията отпускаха много по-малка квота, а основният натиск беше там. Това даваше възможност за одобрение за ръководна работа. Нататък следваше и партийна школа и т.н. - не съм подробно запозната.
ПП И кой кариерист си видяла да се прикрива в последно време? Аз такива не виждам

Е, да, но тези, които не се прикриват, очевидно не са свестни (а и всъщност, не е ли известен факт, че повечето "големи" шефове не са читави?). Единствените, които им завиждат, и им подражават, и (се преструват, че) ги уважават, са тези, които са същите като тях, или използвачи, които само искат да им измъкнат пари.

Баща ми са го "натиснали", точно така е било, през 1987. За да стане директор. Какво е щяло да стане през 1989 след промените, никой не може да каже.

Пони, дядо ми по бащина линия още мрънка периодично за това членство, ама като му трябват пари, на баща ми звъни, за да му прати.

Аз съм станала член на БКП още през 1983 г.  по мое желание, поради семейна традиция още от времето на дядо ми- сподвижник на  Димитър Благоев. И  досега съм член на БСП. В нашия 70-членен колектив никой не е натискан. Напротив, имаше желаещи за прием, но не приеха всички. А приетите трябваше да сме най-отговорни, най- работливи, за   да служим за пример.  Даваха ни партийни поръчения, свързани с работата и после трябваше да  се отчетем дали сме ги изпълнили. Имаше и смислени, и безмислени  Като цяло хората бяха наистина за пример.  Но имаше и такива, които не устояха на натиска след промените, когато бяха заплашвани от седесарите и напуснаха. Моята директорка на училището отказа  да напусне БСП и напусна поста директор по свое желание. Но много директори на учебни заведения напуснаха партията, за да си запазят столовете. Един директор на голям завод, който тогава беше на около 35 г. също беше принуден да напусне поста си, защото не напусна партията. Но той пък е много кадърен и създаде собствена фирма с няколко човека, разработи я  и сега е една от най-проспериращите в града ни. Даде работа на повече от 500 човека, в това число на хора, съкратени от предишния завод, който беше умишлено ликвидиран и взет за жълти стотинки след неговото напускане. Говори се, че  ликвидаторът е Муравей Радев. А мистър 10 % -Ал. Божков, лека му пръст, съм го виждала лично  в лобито на голям наш хотел как си се разхожда по спортен екип безплатно на гърба на работниците от друг наш завод, който купи същия хотел.  Наш семеен приятел-главен лекар на болницата, също на 37 г. тогава,  беше сменен заради членство в БКП. Но той пък ги изпревари и сам си подаде оставката, когато усети, че ще го махат.
 Седесарите хич не си поплюваха. Сега в Общината няма нито един служител член на  БСП. Всички стари са бивши седесари и всички нови са герберисти. Директори на училища и ДГ  - също.
Та нека не говорим за натиск.

На моя приятелка баща и, беше доста голям началник, без да е партиен член, значи е можело. Майка ми стана партиен член, защото една вечер се върна и разказа как на нейна колежка детето го избрали да е в дружинния съвет. Обаче след като се разбрало, че нито един от двамата родители не са членове на партията, от училището решили, че не може. Детето доста плакало тогава и майка ми реши, че за да не ни създава проблеми в бъдеще, по-добре да подаде молба за членство. Аз все бях отряден председател, но в интерес на истината, нямала съм проблеми дори и когато майка ми не беше член на партията. Но ми беше интересно да се занимавам, организирах рецитали, викторини, буквално израснах на сцената на читалището. После в гимназията, още първата година, ме сложиха в учкома, е, няма такава тъпотия, не ми се занимаваше и не си мърдах пръста и на следващата година си отдъхнах като сложиха друг човек вместо мен.

 И какво излиза? Че ГЕРБ е новото БКП. И сега трябва да си партиен член, за да работиш обществена дейност.  

 А Цецка Цачева на въпроса защо е била член на БКП беше отговорила, че винаги е искала да работи за държавността, а тогава това е било възможно само като член на БКП. В ГЕРБ значи се чувства в свои води  

В момента в България въобще има ли десни партии? ...Напълно съм сериозна - не знам дали има такива - като гледам основната разлика между партиите е в това, че някои са подчертано патриотични (с уклон към шовинизъм), докато други са про-европейски (с уклон към чуждопоклонничество).

Естествено, че някои хора по онова време са влизали в Партията абсолютно по убеждение, не винаги е свързано с карирерни въжделения или натиск!

 Всъщност партите са само десни в България, няма леви. Включително БСП е дясна партия. Това, че управляващите ГЕРб управляват в стила на БКП що се отнася до простонароден език на Вожда им, назначения на удобни хора на важни позиции и самохвалство не ги прави леви.

Аз  много уважавах истинските седесари, които наистина искаха демокрация. За съжаление, те бяха "изядени" от лъжедемократи като Иван Костов и подобните му. Като Цецка Цачева има много. За уважение ли са такива хора?! Фурнаджийски лопати заради едните постове.  Не мога да простя на Ж. Желев дето  гледаше и се радваше на новите "демократични"  промени по селата и  как се съсипват  след безогледната ликвидация . Селата  бяха богати, защото имаше истинско земеделие. Хората работеха, ама и имаха. Закриха не само АПК, но и самите села. Сега е пустош заради "умните" ни "демократи".
Дали е повече лява или повече дясна партия БСП е спорен въпрос, Но е истина, че е единствената опозиция на ГЕРБ. Може много да плюят по Корнелия Нинова, но  евалла й за смелостта да се опълчи на Б.Б. Предшествениците й бяха доста по- беззъби. А тези от Атака, ВМРО,  и партията на Валери Симеонов как се изметнаха! Какво нещо е властта! Плюха си на физиономиите заради министерските кресла. Ако БСП начело с  Корнелия  спечели властта и стане като тях, тогава ще напусна БСП след 35- годишно членство.

Никога не бих се натягала, нито съм се натягала през живота си, да бъда пример, защото съм член на партия. Никога и не съм била пример, защото винаги съм си имала мое мнение, мой начин на работа и мои убеждения. Във всеки случай съм била от тези (а не бяхме малко), които гледахме с насмешка на комсомолските натегачи. Както се карам и с баща ми, който е на обратният полюс. Аз съм си аз и никой партиен секретар не е могъл да ме даде за пример.