Спомени и впечатления за социализма в България

В нащата "дружина" в училището ми до 7 клас отрядни председатели можеха да са само деца на партийци. В гимназията ми не беше от значение.
Та ако някой е страдал от факта, че не е избран за отряден може би. Поне през 80-те. На мен лично на успеха не ми се е отразявало, но имам спомени за колона в дневника и ги четяхме. Повечето си бяха ОФ-ейци от моя клас. БКП да е имало 10-на от клас 40 деца.

В дневниците на едно от варненските училища имаше такива графи. Носехме ги в класните стаи, (местехме се от стая на стая за всеки предмет), ако учителят го мързеше, а за физическо дневниците минаваха през съблекалнята заедно с учениците.
Това го помня много добре, защото знаех, какво е БКП, ама нямах идея, какво значи съкращението ОФ и питах вкъщи 

В оранжериите също не назначаваха жени в детеродна възраст а само над 42г. Това е било заради тераъогените и мутагените в химикалите, с които работят

Нямам родител партиен член. Не ми се е отразило неблагоприятно по никакъв начин. Не помня дали са записвали в дневниците, май да. Е, не станах комсомолски секретар, но не ме и интересуваше. Предпочитах да уча езици отколкото да организирам глупави семинари или събрания.

Да, наистина отрядни и комсомолски секретари ставаха деца на партийци, но какво от това? Не ми е попречило никога това.

А какво е ОФ?

Отечествен фронт.

Уж Отечествен фронт, ама всъщност "нечлен" на БКП или БЗНС.

В моето семейство партийни членове също нямаше, а дядо ми по майчина линия е лежал в Белене по политически причини. Спомням си, когато падна режимът - родителите ми, също баба и дядо се заклеха, че докато са живи никога няма да гласуват за наследниците на БКП. Изпълнява се и до днес от всички живи членове на моето семейство.

Самата аз нямам кой знае какви спомени. Спомням си, че останах разочарована от падането на режима, тъкмо на следващата година щях да стана пионер и строят рухна.
Ходех по два пъти на море през лятото, веднъж организирано и без родителите и втори път с тях. Имам спомен, че веднъж бях и на асамблея „Знаме на мира“. Кореспондирах си с едно момиче от CCCР на моята възраст, тя ми изпращаше по пощата разни салфетки и малки подаръчета. Имах колекция от салфетки.

И нещо много положително за мен от онова време - физзарядката преди часовете.

физзарядка - сутрешна гимнастика в училищния двор преди започването на часовете, която до 1989 г., т.е. по времето на комунизма, се практикуваше всяка сутрин без изключение и без значение какво е времето навън

В моето имаше - чичовци, лели, един дядо. Дядото е бил адвокат преди девети и става комунист, после нещо сектантство туй-онуй. Живееше си кротко човека, пиеше доста, болнав беше и почина , не можах да го опозная добре.
По младите партийни членове от родата - без особени убеждения, за кариерно израстване.

Физзарядката  беше най-голямата репресия срещу крехкото ми пубертетско тяло.
Много я мразех и все гледах да се измъкна.
Също и физическото възпитание. Като свирнеха с едни оглушителни свирки и ми се изправяше косата.
А най-лошото беше, че забраняваха да си лакираме ноктите.
Класният един път ме заклейми пред целия клас, вдигайки ръката ми на показ с думите-
‘‘Това примерна ученичка ли е според вас?‘‘
Получих заповед да ги отлакирам, което и направих.
Но ми хрумна да си направя педикюр. Все пак никой не беше забранил педикюра.
На другия ден ужасно горда със себе си влизам в клас,  а на вратата стои класният и гледа право в пръстите на краката ми. Лицето му поне два пъти си смени цвета. Явно беше сразен от нахалството ми.
Все пак трябваше и педикюрът да падне жертва в боя, обаче аз измислих нещо още по-готино.
Скъсих си ученическата манта до 5 см преди трибуквието. На въпроса на класния защо ми е толкова къса мантата му казах, че съм я изгорила на печката. Той каза да си купя нова, и аз обещах като имам пари да го направя, ама си спомням че доста си я поносих така къса.

Мен ставането сутрин цял живот ми е голяма мъка, но физзарядката ми действаше много тонизиращо преди часовете. Имахме много строг учител по физкултура и ако някой ученик закъснееше, бягаше по две наказателни обиколки след физзарядката.

Физическото ми беше любим предмет, тренирах волейбол като дете.

Геноцид означава избиване на хора от определена раса или религия, а тогава са били избити поддръжници на предишната власт. Разбира се, че сигурно е имало разчистване на сметки - това се случва при всяка революция (затова и повечето разумни хора не обичат революциите).

И аз я обичах, по принцип обичам да се движа, да спортувам......харесваше ми сутрин да играем на свежия въздух.....преди да се заврем в прашните стаи! Още по хубава беше на лагерите на Витоша, събираха ни на една поляна пред станцията заобиколена от борове....ммм въздухът миришеше невероятно!

Аааа, Гърневски не е изначално гербаджия. Беше седесар и все такъв си беше откъм поведение. Представяха го и като поет. Той и сега, като стана депутат от ГЕРБ, каза нещо от сорта, че по сърце още е седесар, може да не съм запомнила правилно, но нещо такова каза.
Беше и монархист по едно време - част от СДС си бяха монархисти впрочем, тогава въпросът изглеждаше на дневен ред. Аз бях върла републиканка, все още съм, вече това не е от значение, защото отдавна не се повдига въпросът за монархия, но тогава, 15-16-годишна съм била, се бях притеснила да не вземем да станем монархия.
Та когато Симеон Втори дойде в Пловдив навремето, Гърневски като кмет му дръпна една прочувствено-верноподаническа реч на площада, в смисъл, че очите на всички българи са вперени в него и той е единствената ни надежда, и т.н.
Недодялан човек и наивно-несложен образ ми изглежда той на мене, може да не съм права. Едно време в общия приповдигнат политически тон не правеше силно впечатление, сега прави.

-----

При нас не мисля, че е било от значение дали родителите са членове на БКП, за да станеш отряден председател и т.н. За пръв път чувам дори да е имало някъде значение - не ми беше хрумвало, че може. А за дневника не помня, но със сигурност съм виждала някъде отбелязано, че нашите са членове на ОФ, защото и аз съм питала какво е това. Даже като прилежно дете, учило история, в частност история на Бг след 1944 г., и позакачило нещичко от уроците, казах: ама то нали и БКП е към ОФ, и ми отговориха: "по-скоро ОФ е към БКП". Това го каза една от нашите учителки, не родителите ми. Де да знае жената, че аз го свързвам пряко с онова ОФ.

Стига легенди, никога в дневниците не се е писала партийна принадлежност на родителите, нито са питали учителите. Ако някои по места са проявявали любопитство, е друго.

Честно казано и аз не помня такова нещо? Никой не ме е питал членове л са нашите или не!

Теб може никой да не те е питал, но когато ти си започвала училище и родителите ти са попълвали основни документи, със сигурност са попълвали графа "партийна принадлежност". В дневника може да не е било на видно място, но училището е изисквало и пазело такава информация за родителите на всяко дете. Не става въпрос някой учител да прояви любопитство, не че го изключвам като вариант, а затова в училищното ти досие (може да има по-подходяща дума, но в момента тази само ми идва) да пише дали родителите ти са партийни членове или не. Дали някой и как се е възползвал от тази информация не знам, но категорично е факт, че се изискваше.