Спомени и впечатления за социализма в България

Мощната (е, само на думи) комунистическа промишленост никак не успяваше да навакса  с производството на капачки консервения устрем на народа.
Капачките за буркани бяха една от "дефицитните" стоки. Дефицитът им пораждаше разни хитроумни почини, като услугата "възстановяване" на капачки, или "заливане на капачки". Развиваха се всякакви изобретения за втора, трета, пета и не знам още каква употреба на капачките. Тоя момент, впрочем е добре запечатан в една сцена на бълграското кино, с участието на Евстати Стратев. Както и да е. Доскоро на женския пазар в София висеше една изоставена табела, символ на социзобилието - " Възстановявам капачки за буркани", а може и още да виси.

По едно време икономическите соцгурута се сетиха да рециклират. В нашия град стимулираха неособеното рвение за събиране на стара хартия по оригинален начин - плащаха с капачки. Носиш там да речем 100 кила хартии и се връщаш с лелеяните капачки. Не помня в каква пропорция ги даваха, ама не ще да е била особена привлекателна, че само няколко поизкукали баби се хванаха да ровят по кофите за картони.

Отвратително усещане е да се налага да търсиш "връзки", "втори начини", задни проходи, специални разрешения и тям подобни, за да се снабдиш с най-обикновени неща. Периодически или постоянно липсваха ту капачки, па червен пипер, па кафе, па вар, или тухли, дъски, ломен камък, арматура, мивка, меки моливи, дюшеме, абе какво ли не, днес едно, утре друго... Унизително е да ти трябва "позната", за да си се запасиш с лигнин, за да не останеш без днего в дните, когато най- ти трябва. Висенето по опашки, дебненето кога ще "пуснат" нещо си - това е тихата душегубка на соца.

Това умение на комунистите, и сродните им умници, да превръщат в приключение снабдяването с банални неща е наистина ненадминато. То е тяхна запазена марка, както у нас, така и по света.

Аз харесвам едросмляна лютеница, но без люспи (има такава). Ако видя люспа, получавам позиви за повръщане.
Зимнина от бабите си не съм яла. Правеха (в малки количества), но винаги съм предпочитала купешкото. Колкото до правенето на зимнина по принцип - родителите ми и в момента планират да си правят мармалад от нещо и са купили 5-6 буркана. Това е за удоволствие. В промишлени количества, като за няколко месеца, никой от семейството ми няма нерви да прави.

Аз си спомням ярко една неприятна случка от детството, но не съм сигурна дали действието се развива през късния соц или началото на 90 год. По-паметливите да кажат кога е имало купони за олио.

Случката - през лятото съм на село при баба. Връчва ми тя един купон за бутилка олио (една бутилка на домакинство) и ме изпраша половин час по-рано пред единствения хранителен магазин, за да си запазя ред и да не чакам много на опашка. Магазинът отваря в 16.00. Пристигам пред магазина, огромна опашка от хора, нареждам се и до 16.00 се събраха още толкова хора след мен.

Вратите на магазина се отварят точно в 16.00 и като започна тази тълпа да се бута като стадо, аз дете между възрастни, започвам да се задушавам, причерня ми, дъх не мога да си поема, започвам да крещя от безсилие, тълпата буквално щеше да ме задуши. Имаше още няколко деца на опашката и чух, че и те започнаха да крещят. Един мъж ме сграбчи и избута извън тълпата. Съвзех се и влизам в магазина, естествено се нареждам последна на опашката. Кибича сигурно поне още два часа - задух, жега, вече не знам на кой свят се намирам. Възрастни преди мен взеха да коментират, че бутилките с олио може  да не стигнат за всички и ще трябва да идваме втори път, когато пристигне следващата партида с олио. Тук вече тотално ми потънаха гемиите.

След може би още един час идва моят ред, грабвам бутилката (тъмнозелена стъклена бутилка), слагам я в торбата, качвам се на старото колело Балкан-че, наследство от братовчед ми и потеглям към баба. По средата на пътя кормилото на колелото се счупи, остана в ръцете ми, а на едната дръжка бях закачила торбата с бутилката  олио, която пада, чупи се, а аз падам върху нея и си нарязвам цялата ръка. Отделно имах и ожулени колене и лакти. Кървища, събраха се хора, някой ме качи в кола и към местната поликлиника да ме шият. И цялата тази история заради една ш@бана бутилка олио.

Нямаше какво да му провървява на онзи експеримент.
Просто произвеждахме повече продукция, отколкото можем да приберем и оползотворим.
Нищо че непрекъснато се обяснява как нищо е нямало.

И да, нямаше лошо да разберем, че няма сорт зелени чушки и сорт червени..........

PURE, било е след избухването на демокрацията- "Лукановата, Виденовата зима" и месеците след тях.

Пюр, купоните бяха вече при демокрацията, в началото на 90-те.

 Рециклирането и трансформирането породени от нуждата в соца,сега и най-еко обществото не може да го стигне.Отварачките за буркани си бяха излишни.Чрез нож или лъжица се запазваше този чуден продукт за многократна употреба.

Пък сега ни развяват, че в България малко се рециклирало.

Сещам се за още една характерна черта от битието при соц-а - масово мъжете можеха почти всичко да поправят. Това коли, това всякакви  ремонти по дома, водопроводни  ел. инсталации, каквото се сетиш.

Много интересни неща за падането на соца могат да разкажат хората, работили в областта на външната търговия.

Всичко е започнало някъде след 1982г. когато Координационен комитет за контрол на износа, КОКОМ в който влизат 17 държаави, начело със САЩ, затягат контрола на износа към СИВ.
От друга страна, Луканов прави външнотърговските дружества, а от трета- Западът започва дирижирано да изкупува соц. продукция, с което нарушава баланса между производство- износ в страните от соца и магазините се изпразват.

Разбира се, банките спират и отпускането на кредити, което до този момент е вървяло с пълна сила сила, тъй като соц. държавите са били най- съвестните платци.

За съжаление, планът- да се убедят хората, че нищо не се е произвеждало и че всички машини са били за скрап, както и пълната мъгла около ВТД, проработи идеално.
Продължава да се граби и "раздържавява" 30 години след края на соца, а на младите да се промиват мозъците, че сме живели в колиби, без ток и вода..........

Интересно. Насила - викаш - ни изкупували продукцията... Е, тоя начин да фалираш някого само на барон Мюнхаузен би хрумнал. И на създателите на "колко-беше-як-соца" легенди.

И к'во - магазините преливали от стока през 70-те и после лошите капиталисти я изкупили. Е, само това не бяхме чували в тая тема.

То и преди 1982 и коком е имало социализъм, ама някак не сме се развили много технически тогава. Доста технологии са се крадяли и от прогнилия запад, та не се очудвам за КОКОМ.

Сред пишещите в тази тема все има някой с икономическо образование. Май и Мими е с такова. Мисля, че не е зле да прочетат някой учебник по политикономия на социализма, за да се хванат за главата. Наистина бяха пълни с измислени глупости. Моят баща не беше икономист, но с него сме обсъждали някои глави от учебника и той се забавляваше да ми посочва глупостите и да ми обяснява защо са глупости за всеки човек със здрав разум.

Само не разбирам, защо си мислите, че това е характерно за соца само?

някъде около 1982 година БКП приема, че промишлената база на страната е изградена и затова вместо да се строят нови заводи, по-добре старите да се модернизират. За модернизацията отговаря Онян Дойнов който буквално изкупува технологичният отпадък на запада и го докарва в България, защото се е смятало, че е по изгодно да купуваме технологии и машини втора ръка от запада, който за соца са си били направо модерни.

По-късно нали Огнян Дойнов изчезна с куфари с пари в Австрия и раздаваше малки куфарчета на приближени и не толкова приближени, даже и на някои нови демократи?

Ааа, така няма да се разберем. През соца имаше наука и техниката ни беше на най-световно ниво, като често пъти и го изпреварваше! Как така са внасяли от тия гниещите тъпи западняци стари технологии, които за нас са били новост. Това е лъжа, соросоидска диверсия някаква. Лъжете младите.

Бря, и каква излезе тя? Излиза, значи, че на социкономиката не са ѝ нужни никакви диверсии и противодействия, а било достатъчно само да я стимулират да работи по предназначение, че да рухне в прах и пепел. 'Ми не е лъжа, к'во. Антиикономиката често се държи парадоксално.

В спомените си Виктор Чермомирдин описва срещата си с генералния директор на някакво предприятие, хартисало от Съветския ВПК - завод с циклопски размери, произвеждащ всякакви пушкала. Тръгнали да се разходят из някаква километрична алея, чиито край се губел в делечината,. От двете им страни плътно наредени гаубици - и щръкнали в небето дула, до дъното на алеята, събрани от перспективата в точка. Другарю (по навик) Черномирдин, Виктор Степанич! - прокашлял се директорът - заводът загива, дайте пари, за да спасим производството, инак спираме. А какво ще произвеждате - попитал Черномирдин. Ами как какво - гаубици - с гордост показал директорът грамадите никому ненужни оръдия... С такова мислене на мениджърите си, хем години след колапса, единственото чудно е, че соцът изтрая сравнително дълго. До голяма степен социкономиката приличаше на тения, който се храни с опашката си, и накрая се самоизяде, като известно време папка западни кредити. Беше достатъчно малоумна, че да се срути и без чужда помощ, както впрочем и стана. Конспирологиите в случая са за развлечение.