Спомени и впечатления за социализма в България

А, нямам и намерение.
Просто ти казвам, че е възможно, защото над 10 години съм работила именно с такива хора и знам за какво става въпрос.
Но тук всеки е с многостранни и всеобхватни знания и познания върху всичко и всички, така че нямам желание да се впускам в спорове, които няма да доведат до никъде.

Ами, това е за което хората си спомнят като са строй с "равни"- равен достъп до образование и здравеопазване, независимо дали си от град, село или паланка.
Не случайно доста професори, спортисти и други известни хора, расли в онова време, са от провинцията.
А, днес, селата и затова опустяват също- като затворят училището и край.

В Интернет всеки може да е всичко, но сметките са си сметки. Както и да е.

В България е абсолютно вярно.
Още по времето на Дикме, като се зададоха субсидиите, приближените до него и другите партии подставени лица, започнаха изкупуването на нивите на безценица.
После бяха новите комбайни по същата схема.

И сега, ние сме комай единствената страна в света, която субсидира борсова продукция.
Който малко може да мисли, ще се сети как едни пари могат за миг да потънат, ако борсата се срине и че тези пари няма да са личните на милионерите- зърнопроизводители.

ПП. Зеленчукопроизводители с 10 дка се изхранват.
С бачкане като волове и без техника почти, защото за тях субсидиите са жълти стотинки, нищо че производството им не е борсово.
А, колко покрай тях взимат субсидии само с обработвана на книга земя, е друг разказ.

Училището го затварят, като опустее селото, не обратно.

Точно този български филм по мое лично мнение не блести с някакви особени качества. Да не говорим, че както в началото на социализма, така и след края му има филми с общо взето пропагандни елементи. Не обичам политически заредени филми, независимо коя политика "разобличават" и коя възхваляват. Сещам се за съвсем други български филми, които много по елегантно и човешки показват негативните страни на системата. Такива са:

Да обичаш на инат,
Сериалът Дом за нашите деца,
Ева на третия етаж, занимаващ се с манталитета на хората,
Не чух, не видях, не разбрах май се казваше един филм, в който двама гамени убиват един мъж пред много свидетели, но никой не съдейства на разследването, тук пак опираме до манталитета на хората.
Петък вечер, който ни показваше противозаконните и аморални действия на чиновничките след като им свърши работата

Има и други филми. Но много силна критика на режима откривам в Дом за нашите деца. Там има всичко! Семейни отношения, изневери, корупция, крадене от държавно предприятие, икономическа престъпност, връзкарство, безнравствени партийни членове с престъпни действия, рушвети и т. н. 4 или 5 сезона бяха, с по 5-6 епизода, и е сниман от 1986 до 1989 г.

След това вече филмите стават по-скоро тенденциозни, а не човешки.

Защо се дава за пример образованието - блазплатни училища, здравеопазването и социланите политики през соца, след като такива има в цяла Европа и то по-добри от нашите тогава и сега.
Българие са имали традиция да пращат децата си да учат в Европа, а после тези деца са се връщали и са упражнявали придобитата професия, това преди 44та. След това всичко започва за учи по съветски модел.
Спомените ми от училище по време на соца са - липса на тоалетна хартия, на топла вода, тоалетните често миришеха, защото не ги чистеха редовно. Стари, надрсакани чинове. Като цяло базата не беше кой знае каква, искаха ни син спирт да носим, за да чистим чиновете, ама не винаги родитеилте ми успаваха да намерят. Обаче пък в училище периодично се организираха интересни дейности, но това идваше от директорката и учителите - правихме сандвичи, разделяхме се на отбори и се съзтезавахме в дадени теми, футболни турнири, куклен театър правиха по-големите за по-малките и т.н. Събирахме и кестени, но те поне бяха на улицата, която минава покрай училището и не ни се налагаше са мислим от къде да ги набавим.
Помня, че учителката ни от занималнята ни водеше да плевим тревички из морската градина и после тази ни дейност се отбелязваше в едни като малки книжки.

Дом за нашите деца е много хубав сериал, но за едно доста по-късно време, не е за събитията веднага след 9-ти. И Ева на третия етаж е хубав филм, но какво общо има с политиката? Чисто човешки проблеми се третират, жаждата за дете, болката от загубата му, изневяра и т.н.

Някои българи, не българиТЕ изобщо, са пращали децата си в чужбина. Както и сега.
Говоря най-вече за висшето образование. Но и за средното - нали трябва в града да му наемеш квартира и да има за храна

Ей, винаги съм се чудел боли ли много оная операция, при която вместо мозък, сърце и душа ти имплантират сърп и чук?
 
Преял снощи на вечеря някой си, та не заспал веднага, замислил се и решил, че 100 декара на семейство са им много. Или 120. Абе колкото и да са там - много са им, мамка им изеднишка!
И понеже са им много, и изобщо заможните са гадни, та нямало кой знае колко лошо в обичая непосредствено след Девети, дето разни фанатици, бивши ратаи, обикновени пияници и селски пройдохи, извеждат по групи подбрани от тях хора край село и им теглят една гора бой, или направо куршума. Просто защото им е много имането. Или много знаели. Справедливост, рийш ли, социална. Това, според петолъчковото светоусещане, е исторчиеска необходимост, ход на историята и класова борба.

Ще повтроя - някакви озверели малоумни главорези, опиянени от чувство на  всепозволеност и безнаказаност, решават кой ще живее или кой не, просто така, щото им се сторило, че даден човек ама па прекалено много има или се прави на отворен! И това е хубаво за някои, то е правилно или поне "какво пък толкова е станало".

А истината е, че това е пещерно отмъщение, извършвана най-често на комплексарска или личностна основа. Това е подло престъпление, хиляди такива престъпления. Това е гнусната, човеконенавистна теория за колективната вина и класова хигиена. Далеч, ама много далеч съм от мисълта, че Царство България е била раят земен, но каквито и грехове и кусури да е имала - комунистите ги задминават в пъти.

Ева не третия етаж не е политически, но пак критикува обществото. И имаме лоша, зла лекарка! Критичен филм е, не политически.

В Дом за нашите деца имаме икономическа престъпност и корумпирани партийни дейци злодей. Това вече ако не е политическа критика...

Да обичаш на инат има за главна втора тема корупцията и краденето в държавните предприятия.

Изобщо има си и тогава критични филми, които се занимават с обществото и политиката.

А един филм, в който Ирен Кривошиева гонеше и обиждаше Иван Иванов, защото не е успял с връзки да и осигури синя тоалетна чиния за новото ЕПК в началото на 80-те? И това си е критика към строя, че не задоволява търсенето на гражданите.

Но вампири, таласъми ми е много напомпан някак си, измъчено тенденциозен и неприятен. Има и по майсторски начини за внушаване на някаква идея чрез кино филм.

Извинете за малки букви, липси на кавички, пиша от телефона и са ми много малки буквите, мъчение.

По назад в темата забелязах, че умишлено или поради незнание се смесват две неща: конфискацията на  по Закона за едрата градска собственост и отчуждаването. Ще поясня, макар и да не съм юрист. Ще поянся като човек:

Отчуждаването е правна процедура, при която собствеността върху имот се прехвърля (най-често към държавата) срещу някакъв вид обезщетение - пари или други имоти. По време на соца нерядко биват отчуждавани имоти за строителство на жилищни сгради, заводи и прочие. Днешният ЗУТ е малко по-рестриктивен и допуска отчуждаване е 5-6 случая, като строителство на блокове не е сред тях.

Конфискацията на собственост по Закона за едрата градска собственост (и няколко десетки подобни закона) е левичарско престъпление на Партията. Чоплило си носа някакво комуне и решава, че къщата ти е прекалено голяма, та може да ти я вземат, и ако те оставят да живееш в  нея - да те "уплътнят" с квартиранти.
Ако имаш неблагоразумието да си търгувал с фураж и царевица - лошо, подло занимание - отнемат ти склада, земята под него, веячките, рафтовете, касовата наличност, стоката, кантара, тезгяха и празните чували. И да им кажеш благодаря, че ако не те пратят да изкупиш греховете към трудовия народ на някой рудник, или просто не те гръмнат като куче, докато "провеждат мероприятието". Ами те, хората, осигуряват справедливост. Е, гърбил си се да бачкаш като говедо 20 години, докато някой си е лежал и си е пощел бубите, ами твой проблем. Револуция е това, пролетарска. Ще бъдете равни. Е, той ще е с пищов, ама какво пък.

Чакайте, да не преувеличавам, драматизирам и демонизирам соца - тезгяхът още си е у нас. Малко е прояден и чекмеджето заяжда, но си ги бива, у мен си е, и не съм прав да петня светлия образ на борците за народна свобода.

Никога не е ставало дума за 120 декара. Ако става дума, и в момента съм ЗА одържавяването на имотите на разни като ония Арабаджиеви - и не ми пука дали според теб това е пещерно отмъщение. И смятам, че решението на съда, във връзка с имотите на царя е справедливо и правилно.  А нямам нищо против него като човек.

Дали защото сега не е така, та хората си спомнят с носталгия, как са влизали в болница за операция и нито за става са се бъркали, нито за упойки?
И децата им са тренирали всякакви спортове без стотинка?
Щото, вече 30 години сме в капитълизЪма, в Европа сме официално от 11 години, ама не можем да стигнем нищо от "непостигнатото" от соца.

А, да, защото той продължава да ни пречи.

Ще ми се да отбележа, че престъпленията в Царство България, макар и често провокирани от въоръжени групировки, в не малка степен са породени от шовинистични бълнувания, от нацистки и расистки увлечения на част от обществото и елитите тогава. Такива  тенденции има и днес и хич и не ми разправяйте, че другарката Нинова не е сред няй-ярките им изразители.

Като се сетих за тая бяла птица - днеска ми се мерна , че синето ѝ станало някаква бурмичка в корпорацията Голдман-Сакс. Няма лошо, даже честито, дето се вика, и още успехи да има. Знаете ли кое е гнусното в тая история: ами гнусотата е в това, че майка му тука плакне мозъците на наивните: за трижди проклетия капитализъм , за загниващия Запад, за пропадащата в всеобща гейовщина и слободия Америка. И същевременно проводила единственото си  и ненагледно чедо право во чревото адово, в америка, да се мъчи там и да го експлоатират. Защо не е отишло в Куба това чегеваристко отроче, а? или във Венецуела. Ба, ще иде той...

Ей, никой, дори и аз, не мрази толкова да живее в социализъм, колкото мразят да правят това комунистите.