Спомени и впечатления за социализма в България

Ние си имахме биде и хигиенен душ по времето на соца, и тоалетната хартия не ни е липсвала.

  Радвам се за вас.
Ама аз казах същото - че си имаше тоалетна хартия, един вид, малко като шкурка беше....

Браво, да се запише някъде. Баш сте постигнали развития соц.

В ръката си държа т.13 от поредицата " Български свещеници, пострадали за вярата в най-ново време". Тая поредица е резултат от многогодишния труд на игумения Валентина (Друмева). Книгите - с отлично качество като хартия, оформление, печат - представят свидетелства за свещеници и монаси, убити или преследвани в комунистическия период. Любопитните могат да прочетат цялата поредица, но и една книга стига, че да се придобие представа. Аз за друго, обаче, пиша сега:

Забележителен е  - само дори като количество - трудът на игумения Валентина, и благодарение на нея (и комай само на нея), има донякъде систематизирано изследване на престъпленията на комунистите срещу българския клир. Дело на един човек е, един, при това като допълнително занимание.

Чудя се дали някога разни мастити организации с девет и десетцифрени бюджети - от сорта на БАН, СУ, Българската армия - както и други, с по-малки бюджети, но с велики претенции (творческите съюзи, професионални сдружения,  Стопанската камара, банкови асоциации), ще си направят труда да почетат паметта на своите пострадали предшественици. Ей така, за историята. Дали някога ще видим подредени, в книжка или флашка, пострадалите от комунистическите палавости български учени, студенти, индустриалци, офицери, журналисти, писатели, занаятчии? Може би, би трябвало. А може пък и да има подобни издания, де, да не ги обругая сега безпричинно. Макар че, познавайки нрава и мързела им - едва ли.

Аааа, за това не споря, безспорно там, където си е в пъти по хубаво от "любимия" ми соц. Виж там напредък има ....и възможността да отидеш там си е форма на напредък, не го отричам!

Ето това да бяха раздавали, или поне насочили хората да купуват и дават на близките си - пак щеше да е нещо, колко ЩЖ да са още със собствениците си...
Ама минало-заминало.

Честно казано, след като изгледах филмчето с австралийското семейство, избягало от там чак в с.Катранджи, Търновско, през ум не ми минава, че бих могла да се заселя.

Обаче ние май не знаем със сигурност кога сме били облъчени, защото според статията, цитирам:

Установено е, че най-ефективна е йодната профилактика, ако се проведе в рамките на един до два часа след възникването на ядрена или радиационна авария, чиито последствия налагат да се приложи такава защитна мярка за населението. Ако йодната профилактика се проведе след 5-тия час от началото на аварията, ефективността на защитната мярка намалява 10 пъти.

Абсурт, честно да ти кажа предпочитам Австралия, макар, че и там не е цветя и рози пред село Катранджи,....като чуя за сегашните села и ми настръхва косъма!

Изброените от теб институции, от една страна, не са напълно реформирани, в някои от тях все още витае духът на социализма - усеща се както битово (ето, вчера бях в едно такова учреждение, забелязах олющен червен радиатор, какъвто помня в детската си стая преди 100 години), така и манталитетно. От друга страна, социалистическото минало все още не е преработено и не е мислено еднозначно. Показва го и тази тема. Ако през 90-те години поддръжниците на соца имаха някакъв срам - не че се отричаха от идеологията си - но някак не я прононсираха толкова шумно, сега я огласяват съвсем необезпокоявано. Наскоро разбрах например, че в конспекта по руска история на СУ имало въпроси, свързани както с негативните, така и с "положителните черти" на Сталин. Не можело само отрицателното да се гледа, трябвало да има обективен подход. Искра Баева, Евгения Калинова, Дарина Григорова - един куп любителки на великата братска страна - се грижат за тази "обективност". Една разправяла на лекции как в социалистическите концлагери не било чак толкова лошо. Съвсем съзнателно изреждам имената на тези преподавателки, защото източникът на това банализиране на злото следва да бъде посочен.

И все пак има индивидуални усилия за изследване на социализма - и в цялост, и през жертвите, и през дисидентите. НБУ от години се занимават, особено Пламен Дойнов, с литературата на НРБ. Вихрен Чернокожев от литературния институт (той почина наскоро) се занимаваше с антитоталитарната литература:
https://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/antitotalitarnata.htm
Издаде произведения на потиснати от режима автори. За мен тази книга е много ценна:
http://iztok-zapad.eu/books/book/1488
"Когато ми отнеха името" - съдържа текстове на пострадали от възродителния процес.

А бе, има села, които са си като квартали на богатите, хич не са зле.

В този ред на конспекти трябва и на Хитлер да ми изреждат положителните черти, но някак не е политкоректно спрямо един етнос.
Иначе той за народа си преди войната безпорно е имал, но те не могат да отмият злото, което е извършил.

Когато и да е, все е щяло да е нещо пред нищото, което сме получили - и като информация, и като превенция.

Е , ако с. Катранджи е така, отивам, къде ще се блъскам до Австралия!

Не знам видя ли филмчето?
Тук можеш да си намериш село без цигани все още, а там място без китайци- тц!
Дори са им забранили да посрещат християнските ритуали, че да не обиждат другите религии.

ПП. И при мен е разруха в сравнение с преди 15 години, когато купих къщата, че и хора няма- няколко мохикана сме в нашата махала, дошли кой от София, кой от Варна.
Но, такава красота не се оставя заради някаква Австралия....