Спомени и впечатления за социализма в България

В магазините за храни имаше цели рафтове с еднотипни стоки, всичко по 1 вид - брашно, ориз, захар,олио, масло, Русенско варено и копърка, имаше и тук там сервилат и кренвирши. И дотам. За месо трябваха дебели връзки или в Родопа, или в местния месарски магазин, а месарите бяха царе. Както и продавачките, навсякъде, а особено в ЦУМ. За дамски превръзки - също дефицит. Майка ми ни снабдяваше с лигнин с връзки от Белово, и все се притеснявах, че попива, като седнеш, а после аз имах съученичка, която стана  аптекарка, и винаги ми запазваше, като дойдеха. Опашки за банани и портокали в показния на Раковска, опашка за Нутела във Валентина под колоните (не знам защо там я пускаха). Изобщо, време на дефицита. И връзките, ама ако ги нямаш...
Абсурт, не само ти си живяла в онова време съзнателния си живот, престани да се изказваш като последна инстанция, защото и други помним. Изобщо не са глупости, ами си беше точно така - време на дефицит за почти всяка стока.

За Варна не знам, но съм сигурна, че в София имаше режим на водата през 90-те. the wishmaster е права, че беше през 1994 г., защото си спомням, че кмет беше Янчулев. Два дена имаше вода, два дена нямаше. В банята имахме варел с вода за двата дена без водоподаване. Не знам за цяла София ли важеше, или за определени квартали.

Е на теб ли вярвам или на себе си? Нямаше извара винаги в магазините. Нямаше крема сирене винаги в магазините. Нямаше бисквити "Златна есен" ("Детска радост" имаше), Нямаше спагети (имаше макарони и юфка, но не и спагети). И ще цял куп неща за ядене нямаше.
Ама като някой ви каже истината веднага почват обидите, че е лъжа и глупости. Може би от сантимент към строя, спомените съвсем са се заличили

Абсолютно. 

Сантимент към младостта е, не толкова към строя.

Не знам за 80-та година, ама в края на 80-те в провинцията имаше всички хранителни продукти.

Хайде, партизанското движение пак се активизира.

и откъде дойде водата в София?  от Германия, Англия ... ?

За режима на водата - май имаше проблеми с някакъв язовир.
В Лозенец, около Кошарите нямаше как да спрат водата заради Правителствена болница.
Та затова ни наказаха -  спряха ни топлата вода от Топлофикация, парно си имахме. Луда работа,ама ...
У нас имаше монтиран бойлер, другите съседи и те сложиха.
Та не понамирисвахме като във вица.

М.И.А, в супермаркета на Студентски град имаше 2 рафта със спагети. Честно. А в Стара Загора никъде нямаше. Не оспорвам написаното от тебе. Просто обяснявам, че тъпото на соца беше липсата на предлагане на търсеното и някаква координация.

И за телевизори, и за бойлери, и за бройлери и за какво ли не имаше опашки и даже бой. Сол и прах за миялни рядко се намираха и в миялните хората сипваха морска сол. Всеки път като зареждам миялната се сещам

Не е вярно, че храната не е била торена. Имаше си азотно-торов завод в Стара Загора. Имаше и птицекомбинати с угояване със зърно бройлери. И свинеферма, кравеферма имаше. Толкова беше вредна работата в оранжериите, че там не вземаха на работа жени под 43г.

Не знам на кого може да му е мъчно за оня помиярник. Не ми е мъчно за нищо в България от онова време и никакъв Тоблерон, сапун Фа, дезодорант Импулс и парфюм Нина Ричи и Буржоа, телешки салам и сирене не може да ме умили. Радвам се, че всичко това е минало.

Режима на водата в София беше 1994 г.
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/1994/12/05/1213967_v … borna_demagogiia/.

режима на водата беше при Янчулев. Язовир Искър бе източен тотално, на щъркелово гнездо вода нямаше и хората садяха картофи в тинята. Говореше се, че язовира е източен за да се произведе ток, който контрабандно е изнесен към Сърбия. По това време беше югоембаргото.  За да се напълни язовира, бе направена деривацията Джерман-Скакавица, срещу която тогавашните зелени бурно протестираха, лежаха пред багерите и обясняваха, че деривацията ще направи от Рила пустиня.

Така си беше. Налице бяха всичките 21 артикула.

Единствената файда беше, че се сдобихме с бойлери и ТЕЦ-овете престанаха да плашат със спиране на топлата вода. И до ден днешен поддържам бойлер и съм много доволна, че имам и алтернативен вариант.

По соца в София спираха топлата вода за почти месец всяко лято за да чистят тръби, но студена да са спирали редовно не помня. В деня на абитуриентския си бал се къпах с гореща вода, стоплена с бързоват в 3 метални кофи и преливана в пластмасови. С допълнителен бързовар и кофи услужиха съседи. Предвид събитието у дома дойдоха баба и дядо, с подаръци, парички и куп помади и разни козметични работи. Дядо ми топлеше водата, с предпазни ръкавици и я изливаше в пластмасови кофи, които баба редеше в банята. Баба ми влизаше и излизаше и докато се къпех. Отоплиха банята с печка, щото трябвало да е гореща и едвам дишах (беше май или юни и горещо навън, хаха). След мене, по същия начин трябваше да се изкъпят майка и баба, а фризьорката да ги навие. Това събитие по соца беше бетер сватба с фризьори, козметици и гримьори. Обувките и чантите бяха купувани в чужбина.

В останалото време си топлех сама вода всяка вечер и трябваше да успея да се изкъпя с максимум 3 кофи вода. Добре, че поне пералнята си топлеше водата сама. След ходене до кенефа сме се мили със студена вода като няма топла.

На баба ми не и правеше впечатление, защото като дете е живяла в бежански лагери и къщи без вода и всеки божи ден е носела вода отдалече и са я топлели на открит огън. Мащехата и се е заляла с гореща вода без да иска. Заляла и бебето си и умрели и двамата. Не е било през соца. Затова и съм доволна, че имаме течаща вода в къщи.

В Стара Загора имаше режим на водата лятото, но такъв има на много места по света. Просто нямаше вода. Това не зависи само от строя.