Спомени от 1996/97 година

97-ма януари родих първото си дете. Влязох в родилното и като излязох 1 долар беше 3000 лева. Не бяхме купили всичко, оставихме бутилките за накрая, не са спешни, щях да кърмя. Но по онова време и вода препоръчваха да се дава, особено ако бебето е със силна жълтеница, обратното на това, което се препоръчва днес. Мъжът ми тръгна да търси бутилка, детските магазини не продаваха нищо, защото беше паника, само АМ и памперси. Навили се да му продадат една бутилка за 6 долара=18 хил лева, аз получавах майчинство на месец 20 хил. Памперси купувахме на бройка, не на пакет и слагаме само вечер, иначе пелени. Колежка ми даде нейната количка да ползвам, онези големите, в които ние сме били возени като бебета. Междувременно баща ми с връзки намерил по-съвременна количка, последна бройка изоставена в склад, ярко розов цвят за 20 хил лева. Дълго време непознати си мислеха, че синът е момиче, заради цвета на количката. Така и не я смених, до година и половина си я ползвах. Затова пък 8 години по-късно на дъщерята взех синя количка  

Помня обаче след това 98-99г. как бащата си купи камион Краз с 20 тонна цистерна за мазут и имаше договор да снабдява парното на голяма институция. Наложи се баща ми да влезе в болница и майка ми извика братовчед си, за да кара цистерната, защото имаше такава категория и как ги спряха черни джипове и им насочили пистолети. Идеята била да дадат "бизнеса", вече те щели да снабдяват институцията с мазут.

И аз опашки не си спомням 1997ма, но 1990 имахме пари, но магазините бяха празни. Като ги заредят и ставаха едни опашки... Даже май и купони раздаваха, за да може всеки да си вземе поне по пакет брашно   Аз тогава открих сандвичите с домашна сланинка и трушия, много ми се услаждаха. Бях студентка първа година. За някакви смешни пари, май 5 лева бяха   ходихме една седмица на ски на Академика на Банско с включени закуски и вечеря! Но нямаха сутрин захар за чая. Добре, че от София бях помъкнала буркан с мед, много популярна станах благодарение на това   Голяма девалвация на лева имаше тогава и колега състудент се бъзикаше, че ако продължава така, скоро всички ще станем милионери, защото едно кафе ще струва 1 милион  

  И аз съм от тези в паралелната държава Това режим на тока и водата не си спомням през целия си живот    И липса на храна или дрехи не помня В нас имаше всичко. Аз по това време бях на 6-7 години и нищичко не ми е липсвало. За първия си учебен ден бях с едни много хубави обувки естествена кожа и едно костюмче, което и до ден днешен ми прилича на коприна или нещо такова

 +1  
------------------------
Чета и не вярвам на очите си ... Глад??? ТОК??? Някой преекспонира нещата тук...
Временно беше това с купоните и беше напълно достатъчно, дори оставаше от купона ... Спирането на ток, никак не се отразяваше на нормалния живот. Просто променяш графика на ползването му... Имаше достатъчно варианти на отопление и за готвене...
Не съм имала никакви лишения в този период. Дори и на почивки сме били.
Едно хубаво нещо, което направи Жан Виденов е връщането на огромния дълг, което хората НЕразбраха под натиска на медийната пропаганда и други стачни интереси..., което историята те първо ще оценява... /Нека не бързаме с оценки/...
----------------------------------------
Деветдесетте години бяха златни години за СДС...БСП...БЗНС...КНСБ...Подкрепа...и естествено Мутрите.
Приватизации, фалити, ликвидации, банкрути, рекет,  ченч бюра, престъпност "Куче влачи рейс..."
 Хиляди работещи предприятия бяха продадени за левче на наши хора -обикновено бяха - партийни лидери, директори, началници, доктори и пр. ...
От народа- за новите Демократи...
Крадеше се яко....  
Крадеше се от Директора  до чистачките и пазача... Кой до каквото може да се домогне.  Крадеше се както машини, материали, така и метли, кофи и дори опаковъчна хартия по предприятията...
От почивните бази на предприятията се изнесоха легла, одеала, посуда и цъфнаха първите частни хотели. Обикновено лидера на КНСБ на съответното предприятие отговаряше за почивните бази и те са първите хотелиери в страната.    
Съкращения.... масови
Когато се опоскаха почти предприятията от началниците и работниците. Обявиха фалити и затвориха ....
 Мафията с вторични суровини + малцинствата останали без работа разбиха затворените халета и заводи  и претопиха всичко....
Приватизация Предприятия, които представляваха доста тлъста хапка, се пазеха ...
/контролирано се крадеше там/ .... и приватизираха от баш бащиците на "Демокрацията"
Сформираха се акционерни дружества.... Хитро а?
Излъгаха, че ако работниците купят акциите на предприятието, то ще остане тяхно...дъра бъра...
Хората си изтеглиха спестяванията за да купят акции, демек да запазят работата  си......  
Излезна приказката ..."С нашите парички- по нашите главички..."
Предприятието се откъсва от държавната приватизация и спокойно става частен пай на местния башибозук убедил хората да откупят предприятието/фирмата...Така много фабрики станаха частна собственост. Работниците бяха съкратени, а акциите .. по дяволите ...
Който имаше работа  беше добре, които нямаше хващаше първата голяма вълна на емиграцията...
Турски стоки заливаше пазара- Димитровград и Капълъ чарши център на търговията...
Имаше турски, евтин внос на много лошо качество. Българското качество почна да изчезва от пазара.... Пари имаше-добра стока нямаше.
Криза не съм усетила за храна. Достатъчно беше дори и когато имаше купони. Страшен беше СТРАХА, че ще останеш без работа и липсата на перспектива по родните места...
Хората започнаха да се спасяват по единично, а корупцията и шуробаджинащината започна да вади очите на трудолюбивите и честни граждани...
Институциите забогатяха....Гражданина оскотя...Интелигенцията се зарови в торището, авантюристите отлетяха...
Бог да ни е на помощ!
---------------------
Днес е Благовещение! Пожелавам благи вести на всички българи!

 

Причината беше една изключително огромна и гадна далавера. Да окрадеш и изнесеш житото при слаба реколта в световен мащаб е  Ето накратко как стана далаверата, естествено по времето на Виденов и министър Чичибаба. За съжаление, осъдни до ден днешен няма:
http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2009/04/21/708355_14_godini_sl … ni_niama_niama_i/

Помня протестите. Във всички градове хората излизаха вечер по улиците и протестираха. И това със скока на долара, когато цените добиха невероятни размери, 2 години по-късно преди деноминацията и аз бях за кратко милионер
Режим на тока имаше преди това. Не мога да си представя как някой го разказва като мили детски спомени. Може ли сега да си представите 2 часа с ток и 2 без ток? Или да влезеш в магазин и там да няма нищо, ама съвсем нищо. Когато го разказвам на децата ми, не ми вярват.
Това с купоните беше 91-92ра. Спомням си лятото на 91-та, на гости на леля ми в София, на кварталния магазин ще получават захар и дават по 2 кг на човек, с предварително взето номерче. Лято, време за сладка и компоти, а захар няма. Наредихме се всичките - майка, татко, брат ми, братовчед ми, леля, чичо, всеки с номерче за 2 кг захар. И явно всички правеха така, че никой не се впечатли. Няколко месеца след това, когато беше времето с купоните, беше наистина трудно. Спомням си как с моята приятелка ходехме с купони, но от определен магазин, който не беше никак близо до вкъщи. Дори за тетрадки за училище имахме купони, просто нямаше нищо в книжарницата дори. Най-много се чудех как може да няма тоалетна хартия в магазините.
През 96-97 този период с нямането продължи по-кратко време.
Това са ми моите лични спомени, истината е в политическите игри, далаверите, ерата на мутрите.

Може и 91ва да е било с купоните, не 90та   Режимът с тока беше доста преди това, по Тошово време.

една мръсна долна сган са си комунистите

Моя грешка, наистина 90 беше с купоните и зимата 90-91.  За режима на тока абсолютно така беше - преди 89 си имаше редовно режим, след това по-скоро по изключение.
Добре е, че забравяме такива неща, но е хубаво пък и да се знае какво е било.

не трябва да се забравя, комунистите са подли същества...

Режим на тока имаше и след 90-та. Може би 91-92, там някъде. През 93-та вече нямаше.

при някое от правителствата на Беров/Луканов/Димитър Попов - ако зависи от комунистите, те ще държат вечна мизерия и дефицит на всичко ...

Била съм на девет десет. Нямам големи спомени. Не съм усещала глад и недоимък, но си спомням, че отивах да взема хляб и са ми дали определени пари, но се налага да се върна, защото се оказва, че хляба е поскъпнал. Така беше постоянно, накрая просто вземах повече пари винаги. Но все има риск да не си взел достатъчно повече. Но сумите от 600 лв за книга ми се струваха нормални. Като ги намалиха ми беше супер странно. Дълго време връщах нулите, че иначе не се ориентирах хич.

А ние у нас си мислехме, че сме с големи връзки, защото продавачът в пекарната успяваше да ни скрие два хляба, които си вземахме вечерта  

Майка ми беше много позитивно настроена. Мислеше, че с едната зима ще избършем миналото и ще се причислим към нормалната Европа, та въобще не се замисляше за чужбина. После и баща ми се върна в България... Яд ме е, че за всичките тези години надеждата им тотално угасна- не познавам по-уверени в бъдещето тогава от тях, а, както изглежда, ако зависят от пенсия, ще мизерстват към днешна дата.