С какво ви дразнят свекървите- 61

Зои, не можеш ли да предупредиш в болницата, че не желаеш посетители? Би трябвало да не пускат родата ако ти не искаш. Подсети ме, че като родих, ММ и свекърва ми, а май и свекър ми влезнаха направо в родилната зала, докато "отлежавах" след раждането. Близки са с АГ-то. Като мъгла ми е този момент, ти ме подсети. Изобщо не се бях сещала от раждането (преди 7 г. и кусур) насам.  

Зълва е сестрата на мъжа ти. Това сигурно е снаха ти.

Иначе - неприятно. Това да се смразиш с най-близките си заради пари и имоти е  .

HighSpeed, изобщо не го толерирам, нали затова мрънкам! Просто първо ме изби на скандал, а после разбрах, че нищо няма да постигна по тая линия, особено с караници. Просто вчера ми се вдигна кръвното и тя какво пита, и той какво се обяснява. Той просто не вижда проблем!
Както и да е, преживява се!
Babunka, и аз сега съм в сходни отношения с моя брат. Рязко се промени, а бяхме големи приятелчета. Много ми е кофти, но си казвам, че са нещата от живота. Гледам си семейството и се моля само да сме живи и здрави!
Но както чуждото не искам, така и моето не давам, готова съм да си търся и една книга даже!
Wild Poppy, нищо не мога да кажа, просто отделението е отворено по цял ден за външни посетители

не знам защо упорито продължавам да я наричам зълва  моя грешка.

в този ред на мисли имам един въпрос - просто ми е интересно вашето мнение в следната ситуация:

детето на брат ви е с няколко години по-голямо от вашето/ите. да ме прости Господ, но е ужасно разглезено, нахално, гневливо, агресивно и невъзпитано същество (пример: работя на компютър, той идва и почва да удря по клавиатурата; на молби от моя страна се хили нагло и бяга при майка си, после притичва и го прави отново и отново и така емнайсе пъти; друг пример - иска вода и директно си отваря хладилника да си търси каквото иска с въпрос 'нали вашата храна не е мръсна'; трети пример - играта му с братовчедите му се състои в това да им издърпва насила всички играчки и да бяга от тях като им ги тръска под носа с хилеж, при което те намират нещо друго и това се повтаря). майката е много доволна, че детето е агресивно, а брат ми не предприема нищо. добре, че моите не се впечатляват изобщо.

ситуацията е следната: баба, дядо, брат, снаха, аз и ММ сме на двора. току що оперираното ни малко дете (проходило преди 4-5 месеца) се тътрузи по пътеката. племенникът ми застава зад него и го удря с всичка сила с топка в гърба, при което нашето дете пада и си разбива устата точно пред снаха ми. всички останали сме на 10 метра. малкият сияе от задоволство и се крие зад майка си, а тя нагло заявява 'ох, как се спъна милия'. аз казах, че Х го блъсна, а тя повтаря лъжата. спрях ММ да му изшие шамар, но после малко поспорихме, че според него аз като леля е можело да го изшляпам. аз чуждо дете не бих ударила при никакви случаи (засега). след този случай спряхме всякакви контакти между децата, но според вас има ли правилна постъпка и каква е тя на момента?

Ако бях аз,да съм го набила пред майка му и баща му...За радост или не,ние не очакваме племенници от никъде,не съм бита и не съм била,но ако някой-който и да е посегне на детето ми голям бой ще яде.

Представям си какво прави или ще прави в училище! Горките учителки!

Ако се отнася за моя племенник,ще имам сериозен разговор с майката и бащата,без изобщо да се притеснявам, че са ми брат и снаха.

Мммдаа, напоследък новините са бъкани с такива... 

Не бих посегнала на чуждо дете, имам племенници, на братовчедка, но ги приемам все едно са на сестра. Ако племенник направи подобно нещо и брат ми не реагира, повече няма да говоря с него, честно. Виж, снахата би отнесла някоя македонска сочна (не пред децата) и не знам, ако нагло ми твърди в очите, че се е спънало детето, дали няма да я спъна аз. Боже, да не дава Господ с брат си да стигна до там! Бабунка, направо ти съчувствам. То да се караш със свекърви, тъстове и кой ли не, ама и братя и сестри да ти правят мръсно, е ужас.

С близки роднини имаме подобен случай. Не бих си позволила да ударя чуждо дете, но щом очевидно майката не реагира, забележки няма да свършат работа и просто намалявам контактите до възможния минимум

как да ви кажа - аз го отчитам като голяма майчина издънка от своя страна, защото не съм защитила детето си. от друга страна много милея за деца по принцип и съм много внимателна и обичлива към всички (и моите, разбира се). и сега, какво се получава - малко 'на обущаря децата ходят боси' един вид.

и ММ казва, че (за съжаление) като дойде пубертета ще го четем племенника по новините, но като стане нещо така за секунди и човек се парализира от възпитание и неудобство той да коригира чуждо поведение и какво става...детето ти остава с впечатление, че не го защитаваш, когато има нужда. много ми е криво за тази случка..

Бабунка, не е до възпитание и неудобство, просто си се потресла от липсата на реакция на родителите. Отстрани и след време варианти всякакви изскачат. Как може поне да не се скарат на това дете?!

С такава крайна простащина не съм се сблъсквала. Тези родители не си ли дават сметка, че това дете ще се отнася и към тях по този начин в даден момент?

Понеже съм била в позицията на твоето дете, всичко, което пишеш е истина.
Но ти си се парализирала (нормално) и точно това трябва да обясниш на децата си.
ще те посъветвам да помислиш за реакция на следваща ситуация (ако се виждате, такава ще има).
Много съм разсъждавала, как бих постъпила, ако съм зълвата (майката на тормозеното дете). Бих реагирала веднага, за да покажа, че не приемам лъжата. Но не спрямо детето (то е манипулирано), а спрямо майката.
Според ситуацията и моето настроение, има разни варианти:
1. (тактичен) От моето място се вижда по-добре и не беше случайно. Детето трябва да каже защо го направи (може да признае, че е нахъсвано) и да се извини.
2. (директен) към снахата: Не лъжи. Хем е грозно, хем не правиш услуга на детето. Към детето - пак обяснение защо постъпката е лоша.
3. (Бясна съм) - бих отвъртяла на снахата шамар, с обяснението "И аз се спънах".

В съзнателната си възраст не съм удряла никого. Но ако ситуацията се повтори, бих избрала директно вариант 3.

И тази майка не разбира, какво ще причини нейната злоба на нейното дете.

Тези родители в повечето случаи после се чудят отде им е дошло.
Сетих се за един възрастен даскал, дето все ги ръсеше едни в час, но сега отчитам, че за много неща е бил прав.
Когато някой си позволяваше някаква простотия пред него, все въздъхваше и почваше да нарежда "аман от такива, аман, докъде ще стигнеш бе, мой човек, до затвора ли?"
Любимият ми цитат е:
Идват при мене родители на един хулиган след родителска среща и ми се репчат едва ли не: "Ама, господине, защо пак сте му писали двойка, вече втора година нашето дете с най-нисък успех, защо става така?!"
Аз какво да им отговоря на такъв въпрос, като е ясно, че е защото не иска да учи, а само проблеми създава - като родителите са тъпунгери, какво да е детето?

абсолютно сте прави всички - и аз не бях се сблъсквала с такава злоба и се стреснах. още повече, че това, което биборана пише също е налице - той посяга и на възрастни. удря майка си и баща си(брат ми). когато удари ММ той се обърна потресен към брат ми и каза 'синът ти ме удари' и той сви рамене и каза 'и мен ме бие'. мен ме удари с юмрук в кръста така, че после три дни ме боля бъбрек (за протокола никога не е ме е болял преди и беше ужасно), но всички са много горди с първородния внук кръстен на дядото (баща ми). В момента детето е на 6 навършени.

слава Богу повече контакти с тях нямаме, а и не се очертава да имаме, но ние абсолютно прекратихме всякакъв досег след въпросния случай. надявам се да ми е обеца, защото човек никога не е застрахован и ако има следващ път с някой друг агресор да реагирам адекватно