Депресия, живот, семейство, страх Помощ!

Ех момичета.....съвсем я овапцах...... днес ми е много зле.... паника треперещи ръце...крака... цяло тяло....тревога не мога да мисля..... днес е 4ти ден на намалени АД..... знам че никой не може да ми помогне....ама...

Марсинка  
Напълно те разбирам.... аз съм така вече 1 година..... отлетя толкова бързо и толкова бавно едновременно.... но факт е че я пропилях.... в доктори депресия и 8 най различни лекарства....последните от които даже не действат....
След две седмици имам час при психиатърката и ще и кача че искам да приключвам с АД....повече проблеми имам отколкото помага.... ще гледам да се оправя сама и със терапия..... но повече лекарство не....станах опитно зайче тая година.... кой знае колко време ще му трябва да ми се изчисти организма....

Absurt благодаря за топлите дума....ММ знае за всичко.....няма несподелени неща между нас.....просто в град като нашия просто няма как да се издържане са но с неговата заплата..... затова и се чувствам като в капан.....знам какво искам но не мога да го постигна.... или поне незнам как......това е трудното....

Ето сега....един месец не съм работила.....беше сериозна последната му криза.....бях задълбала много надолу В дупката....утре съм на работа...... физически ми става лошо......цял ден.... 8ч да се занимавам с безсмислици.... и да се прибера чак в 6 вечерта....преуморена.....
Незнам просто какво да правя.....толкова ни се иска да си бъда отново аз.....да гледам на живота по същия начин да се радвам на всичко около мен......

Силния ми страх от смъртта и от загуба все още ме парализира на моменти.....мисълта колко е преходно всичко....как остарявам толкова бързо......

Борите ли се с такива мисли? Как ги преодолявате?

Каква е тая работа, дето иска 12-14 часа на ден...това е ненормално, няма такава работа. Хвани се някъде за нормални 8 часа, ама без много изисквания; и за по-малко пари даже- дето се вика да се поразходиш и да видиш хора.

Мненията от рода на - танци, клубове, хобита- са невярно клише по отношение на депресията.

Първо, подценява се ефекта от операцията. Съвсем нормално е при такива интервенции да има усещане за нарушена цялост, за нещо нередно. В антропологията има описани примери, в които хора от племената смятат, че са "загубили душата си" след рутинна операция на апендикс примерно. За западния човек и за хирурга- рутинна, но за пациента си е направо катастрофа. Доста жени сигурно знаят как след раждане са ги изписали уж в добро състояние (според лекарите), но всъщност е минало доста време, докато пак се почувстват истински "здрави".

Имало е очакване, че след операцията жената ще скокне на крака след седмица. Големи са ни очакванията към жените- едно време са ги пращали по 2 седмици на санаториум само ей така, да си починат, сега обаче трябва да сме на линия рано-рано. А депресията всъщност е сигнал, че трябва радикално да забавиш темпото.

Но тук въпросът има две страни: нормалната, биологична депресия, която би накарала разумния човек да си полежи напоително и да не си дава зор, е отключила специфични екзистенциални терзания. По принцип всичко може да ги отключи, но най-вече травмата.

За съжаление тия терзания трудно се заглушават само с хобита, живот, слънце и занимавки, особено ако човек е по-склонен да мисли и премисля.

Моята препоръка е: радикална почивка, една година без работа и без високи очаквания; след това вече може да почнеш да градиш и лична философия, но може и над-личностна. Само не се хвърляй много в самопомощ и разни секти. Не се и напъвай да си весела, това е още по-стресово. Хем си сдухана, хем ти се карат, че си губиш живота, като не си весела, а мисълта, че си губиш живота, те натъжава още повече...порочен кръг, така и не може да се развеселиш. Пък и говорим за умора на ежедневно ниво, която ти изцежда невромедиаторите от мозъка...пък после допълваш с хапчета.

Почивка и изследвания. Като ти е празен резервоарът, трябва да заредиш, не да натиснеш педала до дупка. Толкоз за хепи аматьорските психолози, дето ще те карат да се усмихваш насила. Не ги слушай. Позволи си да си тъжна и бавно, със своето темпо, да се лекуваш и да запушваш течовете на енергия. А не да си изгориш и последната енергия с опити за имитация на нормалност.

Напълно съм съгласна че всичко това пряко го касае.... много пъти сме разговаряли за това как да променим нещата..той наистина е много угрижен и много се притеснява за мен.....лошото е че нито един от двамата няма представа как да променим живота си.....
Dana мен кредита за къщата...който вече е почти накрая никога не ме е притеснявал особено...поне знам че още 3-4 години и къщата си е наша....не беше лесно да се справим през годините но вече сме почти на финала
За работата...след всичко което стана.....не дължа никаква лоялност на работодател.... ще гледам мене си и това е....но факт е че първо трябва да се стабилизирам напълно преди  да мисля за местене....

Искам да си попитам.....чувстате ли се доволни от живота.....живеете ли без задръжки без да съжалявате за това или онова....знаете ли че сте на правилния път.....страх ли си е......от това колко бързо минава всичко.....мислите ли за това за колко кратко всъщност сме тук.....не мисля че ме е страх да остарея....като че ли най много при с то не мога да осъзная как един ден просто няма да ме има......всичко това което знам мога мисля преживявам просто...спира
Много ама много ме е страх да остана сама.....баба ми вече 40г е вдовица, майка ми 13.....са но при мисълта че това може да се случи и на мен и.........
Не знам защо всички тези страхове с такава сила превзеха и направо унищожиха съзнанието ми.....
А как са но ми се иска да ми е леко на душата.....да се усмихна да се радвам на всички и всичко около мен....да спя спокойно да очаквам с нетърпение слвдващия ден....бъдещето.....
Радвам се че споделяте.....

Fonce, добавката от iherb и магнезия веднага ли започнаха да действат за по-добър сън или им трябваше време?
За съжаление от месеци имам проблеми със съня.