Ин Витро при д-р Лилия Димитрова

Магдалена Куманова, честито и на теб за прекрасната новина ! 
Пожелавам ти леко бременеене, с щастлив ревлив финал. 

Поздравления момичета....
Само слушайте доктор Димитрова и всичко ще е наред.

Здравейте, момичета!
Отдавна не съм писала. На 01.02 направиха пункцията на сестра ми, тя беше с лека стимулация, имаше осем фоликула, извадиха 4 яйцеклетки. Всички се оплодиха, но до трансфер остана само едно ембрионче. До последно се надявах да са две и даже се бяхме договорили с д-р Димитрова да трансферира две. Надявах се за близначета. Но в деня на трансфера беше останало едно. Бях доста обезнадеждена, имаше само едно едничко, в което беше цялата ми надежда. Дори се просълзих на трансфера. Още като го видях на екрана, може да ви се стори странно, но го обикнах. Една такава мъничка структура с много деления, но пълна с надежди и мечти! Зачаках, знаете какво е да чакаш след трансфер. Имах придърпвания, но д-р Димитрова ми каза да не се осланям на тях, тестът е този който показва. Дойде денят, отидох до една квартална лаборатория, трепереща поисках да ми направят теста. Лаборантката каза, че е от скоро и такова нещо не била правила, но ще го направи, обаче резултатът излиза чак на другия ден. Отидох в друга лаборатория - същото, чак на другия ден. Вдигнах се и право в Токуда, направихме теста долу в общата лаборатория и лаборантката каза да чакам три часа. Сами можете да си представите колко дълги бяха тези часове, пих кафе, разходих се, накрая отидох до църквата в Семинарията и се молих Господ да ми даде рожба. И после тръгнах към Токуда. И малко преди да вляза в двора на болницата ми звънна д-р Димитрова и ми съобщи, че съм бременна. Сълзите потекоха, благодарих й и това беше момент, който никога няма да забравя. Прекрасен миг! Един от моментите, за които си струва да живееш! После видяхме плодния сак и жълта точица в него.
След няколко дни усетих отново придърпвания, уплаших се да не е извънматочна бременност, д-р Димитрова ми каза да направя теста отново и ако цифрата е голяма, няма проблем. Направих теста, беше събота, БЧХГ беше четирицифрено! Обадих й се, каза да дойда да види плодния сак. После го отложихме за понеделник. А в понеделник - видяхме плодния сак, обаче този път той се беше удължил и тя се взря малко по-внимателно и ме попита дали в рода имаме близнаци. В плодния сак имаше вече две жълти точици, едната едвам се виждаше! Д-р Димитрова не беше сто процента сигурна, но изчакахме да чуем сърчицата след няколко седмици. Плаках с глас като им чух сърчицата, вярвайте ми.
Всичко вървеше добре до 27 г.с. Тогава обаче ме приеха със силни болки и след четири дни мъки се оказа редкият, но опасен за бременни жени Хелп синдром. Единственото спасение в този случай е родоразрешението. Направиха ми спешно секцио. Дечицата бяха 790 и 700 грама. Дори не изплакаха, толкова малки бяха. Лекуваха ме 4 дни в реанимацията, черният ми дроб почти се е разпадал, но се оправих. Едното бебенце е било със слаба сърдечна дейност, лекарите са го реанимирали едва ли не. Съпругът ми не ми е казал, но отишъл със свой колега, за да ги кръстят, дотолкова не се е знаело дали ще ги бъде. Кръстили са ги през кувиозите. Видях ги едва след няколко дни, като ме приведоха на етажа на родилките, и двете не бяха добре, но лекарите се бориха. Изписаха ме, но всеки ден идвахме да ги виждаме, беше трудно, един ден ми казаха, че и двете не са добре. Развих постродилна депресия. Съпругът ми също страдаше, сънуваше кошмари, отключи стара язва. При мен се наложи да пия антидепресанти и да спра кърмата, която иначе имах в изобилие. Всеки ден гледах как едното ми момченце, слабичко, дребно, с ребърца, които се броят, се бори за глътка въздух, плачех пред кувиоза, виждах как съпругът ми се държи, но очите му са влажни.
Но сега и двете се подобряват в слединтензивното отделение, папкат, наддават, борят се с проблемите, предизвикани от недоносването. Още са кислородозависими, но се оправят.
Много дълго писах, но мили мами, искам да ви вдъхна кураж! Вярвайте в Бога и не се отчайвате! Чудеса стават всеки ден! И знайте, че сте участници в най-голямото чудо - Животът! Успех!

Nataka, разказът ти силно ме развълнува ...
Помня добре историята ти, борбата ти, как сестра ти е помогнала за това да си вече "мама" !  
Мога само да гадая през какво сте преминали- и ти, и таткото, но ви поздравявам за борбата, куража и непримиримостта пред всички трудности и перипетии, пред които ви е изправил животът !
От все сърце ти пожелавам скоро да приберете в дома си двете малки човечета, и всичко останало да остане зад гърба ви !  
Дай Боже, всяка от нас да гушне в ръце своята голяма мечта !  

Nataka,  с цялото си сърце ти пожелавам скоро да си приберете мъниците у дома. Наистина не ми стигат думите. Нека Господ винаги да е с вас, с цялото семейство! Дано всички трудности да са вече в миналото. Много силно те прегръщам.

Благодаря ти Фортуна и Магдалена! Бъдете живи и здрави, и много щастливи!

Nataka, дано бебчетата скоро да се приберат здравички у дома при мама и тати!

Nataka, разплака ме със поста си... искрено ти желая много скоро бебчетата да се приберат във къщи. Дано от тук нататък имате поводи само за усмивки и смях. Успех ти желая 

Nataka разплаках се от твоята история.Тя толкова се доближава до моята. Пожелавам ви здрави дечица и скоро да се приберат в къщи

Благодаря на д-р Димитрова, че сбъдна мечтата ни! Благодаря на моята прекрасна сестра, която се подложи на стимулация и пункция, за да усетя как в мен се заражда и расте живот! Благодаря на докторите в Интензивното неонатологично отделение в "Майчин дом", които се борят за нашите деца! Благодаря на екипа, който ме изроди! Специални благодарности на лекарите, акушерките и санитарките от общата реанимация, които ме спасиха от Хелп синдрома! А най-вече благодаря на Бога, че ни даде онова, за което се молихме, и то в двоен размер!

Натака, стиснати палчета и от мен! Помня твоята история и силно ме развълнува. Пожелавам малките мъничета да наддават бързо грамчета, да преодолеят всички проблеми и да се гушкате скоро вкъщи.

Благодаря ви много, мили момичета! Пожелавам ви много здрави и сладки бебчета!

Натака, и аз си спомням твоята история от предната тема и се моля за теб и за мъниците! Пожелавам ви скоро да сте всички здрави и вкъщи четиримата.
Аз все още съм с 2 плодни сака, но в единия няма сърдечна дейност Слава Богу, другото бебе е добре и расте. В понеделник ще отида да се запиша на женска консултация, мисля пак да посещавам д-р Димитрова от време на време, но за изследвания, болнични и др. трябва да ме следи лекар, който води женска консултация явно. Тези дни съм много уморена, явно трябва да почивам повече.

Благодаря ти, дано всички имаме късмет

kate_hecate, постарай се да почиваш и се щади повече. В момента трябва да мислиш само за живота, който се заражда в теб. Безброй стиснати палчета за щастлив ревлив финал !