Прекрасно градче, близо до София

Моето мнение е, че Орландовци е ужасен квартал - имала съм път натам и е просто неуютно. Не е до престижност, а до това, че там просто е някак призрачно и деградентско.
Перник е град, който намирам за далеч по-приемлив от квартали като Орландовци, Люлин, Младост, Надежда или Овча купел. Например разлика между Младост и крайния пернишки квартал не намирам. И нищо не би могло да ме накара да живея там. Отделно имотите в Перник бяха на 1/4 до 1/3 до макс 1/2 на това в София. Като резултат преди няколко години се натъпка с нови хора в града - особено кварталите откъм страната на София (където са предимно панелки). Та в момента имотите може да не са точно евтини. И градът е препълнен. В общи линии динамиката наподобява софийски квартал. Централният район е по-хубав естествено. Има доста добри училища в Перник.

Ето например няколко снимки:
Училище:
театъра на входа на парка:
Търговската улица:

Има няколко заведения от софийски тип.

Както виждате нормален град, близко до София и в същото време прованс. Естествено има и ужасни квартали и простотия, но в кой град ги няма?

За който няма жилище в София, но не иска да се заборчи с 60-100 000 евро без лихвите, може би е вариант евтино жилище, платено в кеш или с минимална ипотека, да скътава или когато има по-високи заплата/и, да си купи/ят ново, в София, независимо продавайки старото или не. Ипотеката оскъпява неимоверно имотите и всъщност някой по-напред беше казал, че е важно да продадеш имота на печалба, ами една сметка за инфлация и оскъпяване и ще видите, че голяма част от имотите в София не са на печалба.

Историите на Слави Трифонов за Перник не са по-верни отколкото биха били верни за Варна (за който не е живял във Варна да кажа, че заварих социалната обстановка през 2010 г. във Варна като тази през 2000 г. в Перник), Търговище, Добрич, Пазарджик, Монтана, Благоевград, Дупница, Кюстендил, Ямбол и изобщо където се сетите. За съжаление именно той създаде такава слава за града. Което на фона на огромната простотия дори и в София, не е честно. Не е до град, а до ниво на хората. И тези хора са навсякъде. Например, карайки из София, арогантните и ненормални шофьори отдавна не са с пернишки регистрации. Те са поголовно със СА, А, PB, BP, СО. Отделно не виждам защо ако е толкова лошо точно самия Слави Трифонов си купи имот до Перник...

Някои хора бяха говорили за времето:
- ако живееш в центъра на София, времето е много по-кратко за много неща. Но ако имаш кола, паркирането е ужас. Следователно е избор дали да прекараш време да обикаляш улиците за празно място или да караш.
- метрото: ами извинете, но аз лично не мога да се тъпкам като сардина сутрин и вечер.
- градски трансорт: ако използваш градски транспорт в София, на бас че губиш повече време отколкото да пътуваш от близък малък град с кола. За жените тук без коли, разбирам дилемата им. А и не всеки има автоматична врата на гаража, та може би е трудно да я изкара. Но именно това е: вместо да изплащаш тухли, можеш да имаш по-голям разполагаем доход.

Като с този текст не искам да агитирам никой в нищо. Естествено е, че когато човек има пари е далеч по-добре да живее в палат, на престижно място, с коли, шофьори, бавачки и прочие. Но не всеки може да го позволи и примерно може да си купи просторно жилище на добра цена около София за начало. Саможертвата изобщо не е толкова голяма, колкото я описвате, а лишаването от финансовото бреме на тежка ипотека си струва.
Отделно има места с градини и ясли, а бавачките са хем по-евтини, хем много по-често са съгласни да стоят с детето до късно. Има такива, които ги прибират и стоят с тях докато се приберат родителите и това срещу смешни суми.

Отиваме на гости на вилата на наши приятели в едно село (близо до малък град), слизаме от колата, синът ми се затичва да поздрави тяхното дете и стъпва в коприва. Целите му крака червени. Той малък, пищи, а аз хуквам към центъра на селото. Аптека имало само през седмицата. Хуква мъжът ми с колата до съседния град (30км) и там няма отворена аптека. Е, наложи ни се да ходим през 9 села в 10-то, за да купя едно мазило. То на детето му мина. Тогава си помислих, че ако (напр.) си беше счупил главата, щяхме да се чудим кой път да хванем.
И тогава приятелите ни се смееха, че там хората през уикенда на лекар не ходят, защото нямало такъв. Който устискал до понеделник, добре, който не, го карали на друго място.