Прекрасно градче, близо до София

И мене ме изкушава, но ММ не става за селски живот, пробвано. Колкото и да се старае, след него в градината е погром. Майка му на нищо не го е научила. 

"Когато жвеехме в Х.Димитър, всичко ни беше наблизо - и яслата и детската ги виждахме от прозореца на апартамента ни. После и училището беше съвсем до нашия блок. Големият син си караше и занималните, та по цял ден беше на уч-ще. Вечер си го прибираше баща му. Пускаха децата от занималнята да си ходят сами, само, ако се подпишеше предварително родител, но нямаше нито едно дете от класа да се прибира само. Все родителите прибираха децата. В тоя ред на мисли, беше ни удобно сутрин да оставяме детето в училището и вечер да го прибираме оттам. И оттам - малкия, от детската (до училището).
Когато купувахме къщата, големият син тъкмо завършваше 3 клас. Правехме сметка да го оставяме сутрин в училището (новото вече) и вечер, на връщане, да си го прибираме. Но знаехме, че занималня има до 4 клас. После е до обяд и .... кой ще го прибира в Делта Хил, като до там няма градски превоз ...
Почти се бяхме отказали да купуваме ЕДИНСТВЕНО заради това, но тогава ММ направи изказването, което ви споменах и ... излезе прав.
Започна учебната година, детето тръгна на училище - 4  клас. Но колкото повече минаваше от уч.година, толкова повече се притеснявах какво ще правим като стане 5 клас. Имахме цяла година да го измислим, но не го измислихме... И тогава,в края на уч.година на 4 клас, министърът на образованието каза по ТВ, че ще има занимални за петокласниците, АКО СЕ СЪБЕРЕ група от петокласници в училището.
Гръмнах БГ МАМА да питам в кое училище се е заформила група, но нямаше конкретни отговори. Хората не бяха подготвени за такова удобство и не бяха настроени за "големи деца" да учат занималня. В нашето училище тръгнах да проучвам родителите, да организирам група, но учителите не ми дадоха да говоря за това, директорката каза, че не и се занимава с такава допълнитена група ученици, защото искаше да не се заемат стаите в училището. А тогава то все още успяваше да работи на една смяна.
Където и да идех да питам, ми затваряха вратите. Никой не ми даде да се обадя за тая занималня.
Родителите, с които успях да разговарям направо си ме отрязаха.
Започна учебната година и първия учебен ден, след училище ходих от работа до училището да взема детето при мен, в офиса. На втория ден го взе баща му. На третия ден вече тръгна на частна занималня. Намерихме му. Но там се занимаваха с малки деца - 1 и 2 клас и той седеше на един чин сам и не зная и колко е бил съсредоточен, но както и да е.п Уговорката с учителката ни беше (по-скоро наша молба) да го вземе, да има къде да седи и да си учи следобяд, да не се занимава с него, само да го пуснат вътре, на един чин. Иначе ние си плащахме пълната такса. После детето каза, че тя му е помагала, въпреки това. Просто жената излезе точна.
Мина месец и всички родители изреваха: учителката по математика се оказа слаба, успеха на класа рухна, а това беше най-силният клас в училището. Изведнъж децата понесоха двойки по математика. А бяха само отличници. И тогава една от майките тръгна да бойкотира директорката, че не дава занималня за децата и че дори не ни дава правото на глас да си поискаме. Не съм и знаела за тези неща, после разбрах...когато ми се обадиха майките да ми се оплачат и на мен...
Та тази майка намери една УНИКАЛНА учителка от Перник, възрастна жена, много интелигентна, която доведоха в училището да преподава. Директорката отпусна група, с триста зора, но ... ...всъщност тя отпусна стая за занималня.....но ако се събере група от поне 10 деца и ако родителите плащаме заплатата на г-жата... Тук вече ще премълча какво стана, както и да е...имаше занималня, ние си плащахме....мисля, че се връзваше около 50-70 лв месечно на дете, на учителката плащаха малко, но таксите излязоха височки, понеже постоянно децата бяха малко, като бройка, защото все някой отсъстваше по цял месец от занималня, поради някакви си причини. Ттази жена от Перник, да е жива и здрава, изправи децата на крака. Беше дълга борба с тях, едвам ги вкара в ред, обаче им оправи успеха и им подсили знанията по математика.
Така изкарахме годината ... с платената училищна занималня .... Но ни предупредиха официално, че когато децата станат в 6 клас, няма да им дадат стая, няма да има занималня. Обаче пък....позволиха официално занималните за 5 клас в това училище (за идващите поколения). В момента не съм сигурна дали има група петокласници, не съм се интересувала дори, но в края на миналата уч.година го казаха.
Пред нас отново застана въпросът какво да правим, ММ предложи да ходи сина ни на курсове и занимания цял следобяд из града, но аз не бях съгласна, защото така нямаше кога да се подготви за училище, а на мен училището на детето ми е по-важно. 
Пак изпаднахме в шах какво ще правим с детето, като стане 6 клас, но тогава вече и другите неща ни се насъбраха (вече ви писах за тях) и нещата се насъбраха много и слязохме в града... Сега не го мисля сина. 6 клас е, пътува си след училище до вкъщи. Но...имаме транспорт до нас, а тогава нямахме.
 
Ако живеехме в Радомир или Перник,например, където има транспорт, мисля, че самото губене на време в пътуването, щеше да е проблем, така или иначе. Говоря за пътуването на детето с градски транспорт; нашето пътуване с колите на прибиране е ясно...

За нищо не съжалявам, ако не бях минала през това нямаше да зная, че е трудно и винаги щях да се обвинявам, че не съм опитала. Сега зная какво е и затова ви го разказвам.