Прекрасно градче, близо до София

Ако има такава баба. Както всички хора на възраст, да кажа - и ние сме пътували по 1 час до у-ще, пък още сме живи. Студено? Да, ако ходиш по потник и якенце до кръста целогодишно.

Какво висене съм отвисяла по спирките като ученичка.....верно, че съм жива, но при положение, че мога да го спестя на децата си, го правя.

Не е вярно. Пред очите ми се разви действието на:оставам при баба.
Нищо несериозно няма в това.
Да пътуваш по час в едната посока, означава детето да загубва по два часа път, а това го обрича на стоене вкъщи, т.е. няма да пътува час, за да отиде на тренировка по нещо, инструмент или друго. Кръвта като ти замръзне от влачене на китарата/цигулката или сака с екипа, или раницата с учебници напред-назад, ентусиазъМа бързо секва, не на всеки му е в кръвта висенето по спирки. Аз що съм висяла и влачила-в кръвта не ми е влезнало и не го възприемам за нормално ежедневие.

Ами кучетата? Ако е някое изолирано място...?
 
Аз ви писах вече: куче хапа едното ми дете пред блока ни, в Х.Димитър. Точно на вх.врата на блока. Така, че гаранция няма. Но все си мисля, че в изолираните места е по-голяма вероятността това да се случи

Предполагам, че са живели при бабата и детето е свикнало там. Аз също съм имала преди години колежка, която разбираемо отказала да се мести от Раковска в Надежда, след като е израснала в центъра, но говорим за човек в гимназиална възраст.
Не намирам за съвсем редно както да се прехвърлят към децата неосъществени амбиции, така и да се спестяват преживени неудобства. Това е различен човек в различно време.

Не, че ги разбирам много, но излизат НЕлоши предложения:

http://www.rightmove.co.uk/overseas-property-for-sale/USA.html?s … ;currencyCode=EUR

ако пуснете търсачката отначало, има и имоти в БГ

 

Грешно предположение. Моето семейство винаги е било отделна единица и никога не сме съжителствали с наши родители. Живели сме под наем в началото, но сами. Не говорим дори за живеене в център и придирчивост някаква, а за съвсем елементарни неща, като това да не пътуваш един час до училище. За един час, един гимназист пише домашните по основни предмети като математика, например, не е за пренебрегване. Ако този гимназист е и спортуващ, което е за адмирации, означава, че следва час за прибиране у дома, час у дома и час за пътуване обратно към града за спорта. Докато едно дете е малко и докато майка му или баща му го развозва, и няма собствени интереси, а практикува това, на което майка му го е записала (танци в детската градина или просто ходи на занималня до 6 клас) е лесно. Стане ли обаче човека осъзнат и започне да иска да върши и други неща, кои по интерес, кои по нужда, защото ще кандидатства и ходи на уроци, тези часове, прекарани в транспорта са изгубени и пропилени, не помагат и не изграждат у младежа нищо позитивно, напротив, карат го да се нервира, отказва и въобще-не носи позитиви. Това да не е казарма-ако не си мръзнал по спирките-не си мъж-то така излиза иначе.
Та, детето, което остана при баба си не е живяло преди при баба си. Просто след като помръзна първи срок 7 клас и се налагаше след училище зимата да чака по спирки и да се прибира до разни села и паланки, рязко смени плочата и просто отиде само при баба си.Не защото е живяло цял живот при нея, напротив. На майка му и беше всъщност лесно, защото тя просто се прибираше с колата, два часа преди детето. Децата приключват училище втора смяна в 7 вечерта, че и по-късно, а работното време на майката беше до 17:00. Самото дете не искаше и не очакваше някой да стои пред училище, подготве в немската си и майка ти стои отпред да те чака. А за да отиде на училище, означаваше да тръгне в 11-11 и нещо от тях. Детето ходеше на Британика на английски, и за да може да ходи всъщност сутрин, преди училище, се случваше да излиза сутрин за Британика с две раници-едната за курс, другата за училище, след курс висеше по кюшетата да мине час-два и отиваше на училище направо-нямаше време да се връща до вкъщи и после наобратно за училище да ходи пак. Хубаво е да се мисли и в посока, че децата не са вечно на детска градина и в един момент започват занимания, различни от това на което майка му го е записала.

Преживените неудобства, свързани с дългогодишното ползване на градски транспорт, не са ми донесли нищо положително.

Опс, излъгах. В автобус се запознах с един, който пък после ме запозна с мъжа ми. 

Това за занималнята от мен тръгна и вече често се ползва като стандарт. 
Да внесем яснота:  Няма нито едно дете в СФ, което да ходи на занималня в 6 клас. НЯМА ТАКЪВ СЛУЧАЙ В СФ, поне аз не зная  Ние също не сме ходили.
Ние ОТ ЗОР сме го мислили да го направим, не от желание. Но не сме го правили. Не сме ходили на занималня в 6 клас. Няма деца на занималня в 6 клас никъде в СФ. Всички са си по домовете, из града, някои са по моловете, по ...кой накъдето си иска. Но няма дете в 6 клас на занималня  Дружина, надявам се да съм внесла вече яснота  ...

Относно пети клас сме ходили отново по принуда, но мнооооооого държа да подчертая: занималнята беше организирана от СОФИЙСКИ МАЙКИ, на които децата живееха на 1-2 преки от училището.

Та, ако ще спрягаме занималните, нека да е до 5 клас. Такова животно поне има 


Иначе по темата за децата: кой както иска, така (да) си ги гледа. Споделяме опит, все пак. И чета всичко с интерес, защото темата наистина е обширна и затова си споделяме доста неща от живота, не само за близките градчета около СФ  И все пак, едно време е било доста по-различно. Аз , лично, съм ходела по 2 км пеша до училището ми.  Нямам никакви тревожни спомени от детството, понякога се влачех с тумбата деца и пътят до вкъщи ставаше още по-дълъг и бавен 

Но......различния човек, в различното време е най-добре казано 

И аз да се включа в темата на база моя скромен опит.

Живея в Лозен. Имаме спирка до къщата, на 5 минути пеша е и наалната спирка на маршрутката. Ние сме с кола, една - не шофирам, имам страх. За работа стигаме за 25 минути - по Цариградско, по Околовръстното има повее трафик сутрин. Работя в Лозенец, на мъжът ми офиса е на 10 мин от моя, и всяка сутрин и вечер сме заедно.

И двамата обичаме спокойстивето и сме домошари, така че къщичката в подножието на планината ни е идеална. Въздухът е чист, спокойно и много красиво е. Живот и здраве декември ще ставаме родители и тук малко се тревожа вече, има детска площадка точно пред къщата ни, има детска градина, уилище на пешеходно разстояние. Но пък аз не шофирам и не мисля, че ще си преодолоея този страх, така че например консултации с детето ще трябва някак да се придвижвам. Принципно мъжът ми планува навсякъде да ме вози, и в работно време дори може да излезе, но пък не ми се струва удобно много. За ДГ, живот и здраве като му дойде времето, може би бихме избрали частна, но идва пак проблемът с возенето.
 
За болници - Токуда ни е на 25 минути път с кола. Има и клиника в селото.

Когато излизаме вечер с приятели в София, нямаме проблем, защото мъжът ми е въздържател.

Къщата, има малко повече разходи за отопление, с отоплителен котел сме, реално много бързо и лесно се затопля и при пуснати на 3 радиатори зимата сме си по къс ръкав. Излиза обаче около 2000 лв може би на зимен сезон, 4 етажна къща, топлят се 3 етажа активно без спиране на радиаторите.

Та ако трябва да обобщя, в общи линии ако шофирах, нямаше грам да имам притеснения.


Живяла съм и в Люлин и в Красна поляна - стигала съм за работа от Красна поляна за 40 минути с трамвай, и почти същото време с маршрутка. Когато пък работех до The Mall, пътувах час с маршрутка, за която трябваше да вървя 15 минути докато стигна до мястото, откъдео минава.

Та и това е доста относително. За мен всичко, което е до 30 минути път с кола с нормално шофиране, е напълно ок.

Аз съм ОК да ми е 30 мин.пътя. Но да зная, че са 30.
Обаче спомените ми от Владая са ужасни и най-лошото е, че НИКОГА не можеш да предвидиш кога ще си в града.
А пък като се обърне и някоя кола на стената, преди Лукойл, и край. Всички коли на стоп, няма мърдане.

Братовчед ми е в Щатите. Жена му пътува до работата си все едно от София до Луковит. И всяка сутрин е на работа навреме.  Знае всеки участък от пътя колко й отнема. Питала съм го за задръствания, каза, че се случва, но много рядко. Имат си пътища хората.

Мои роднини бяха у нас за седмица, докато бяхме в къщата, и всеки ден ходехме из града по работа. Като минахме Владая два дни и на третия вече ме попитаха директно: "Абе вие тук всеки ден ли сте така"?

Иначе Лозен си е близо. 25 мин.до Токуда може и на мен да ми отнеме, дори и да НЕ е най-големия трафик. От квартал Левски също ще дойде толкова време, мисля 

Защо плащате толкова много за зимен сезон? Три етажа са доста, но по колко квадрата е единия?

Това си мисля и аз- започнаха да се изпилват изискванията за времетраене на пътя от вкъщи до която и да е точка дотолкова, че накрая ще изключат варианта жилище извън идеален център на София.

Така е, все с нещо ще се прави компромис. Но засега гледам да ми е сигурно на децата да е добре 

Това добре, всеки ще яхне по един автомобил, за да му е добре в къщичката, ами като дойдете в Лозенец, къде паркирате? Щото пък ние не можем да минем по тротоарите от паркирали коли.

Не се заяждам, просто си мисля за всички  в офиси по центъра и Лозенец, които от китните къщички идват с колите си сутрин и се паркират по тротоарите там, където ние живеем. Знам, че проблемът с коли по тротоарите е навсякъде, обаче където има И офиси освен жилища, става вече безумие. Дано направят целия Лозенец зона, ще се родим    Спомням си на Христо Смирненски като нямаше зона какъв ад от коли беше, всеки паркирал както му дойде. А сега какво е чистичко, тук там кола, места за паркиране - колкото искаш. Можело, значи...

Poppea, aз както споменах не шофирам, така че ничие парко място не взимам, съответно и не преча, а и дори и да шофирах около офиса ни на Никола Вапцаров има къде да се спира, не на тротоара и няма жилищна сграда, чиито места да отнемат служителите, а пък и си има и паркинг офиса ни 

Мъжът ми си паркира колата близо до метростанция Жолио Кюри, пред бизнес сградата където работи, отново не на тротоара.

Изобщо това с паркирането е много дълга тема, не съм пришълка превзела безценните  паркоместа, софиянка съм си, и за съжаление почти навсякъде ситуацията е много зле с паркирането. И в Люлин съм живяла, и в Красна Поляна, и на Докторски паметник - все има коли по тротоарите. И общо взето почти всеки софиянец, отивайки на работа, паркира колата си близо до дома на някой друг софиянец, който много се дразни 

За отоплението - три етажа, по около 10 квадрата са, и не се спира отоплението през целия сезон. Има изолация къщата, и заради това парното не е на макс, но пък топлим всики стаи, на тези 3 етажа, баните също се отопляват и така.