По въпроса - това, че не припадам по къща с двор, защото не съм живяла в такава, не ми пречи да разбирам хората, които го хвалят. Да бъдат така добри и те поне да опитат да разберат мен.
Иначе познавам доста хора, за които с чиста съвест казвам "язък, че е роден в София".
Cuckoo,
с най-добри чувства, но средата е различна - и някога, и сега. Това, че ти не помниш, не значи, че не го е имало или че го няма сега. Можеш само да се радваш, че не си в такава среда.
Нали знаеш и възрастни, а особено децата използват различието, за да се нахвърлят на накого (дори и реалната причина да е различна). Никой няма вина, че носи очила, но обръщението "цайс" беше обидно.
Мене не ме мисли, аз съм ... кученце от краен софийски квартал (кеф ми да съм селянче, кеф ми да съм софиянче). И точно, защото не живеехме в модерен панел, а в къщи, преди ннн години съучениците си ни викаха "селинджър" с обидна нотка. Реалните причини бяха други, след време се разбрахме със тях и обидата стана майтап (затова е и с английска нотка), но това е отделна тема.
А учехме в града, защото нашето училище е начално и нямахме избор. И се налагаше да мръзнем по спирките.
Пиша, защото промяна в отношението почти няма. Все още много хора (подчертавам много, но не всички) имат пренебрежително отношение на база местоживеене.
Нашият супер непрестижен квартал, по всеобщо външно мненеие е по-долу и от Орландовци и от Требич. Но в много отношения е идеален вариант за "село в града". Не пиша кой е, за да пазя лека анонимност. А и реално няма смисъл - при нас пазар на имоти почти няма. Никой не продава.
Обаче за да съм честна, крайният квартал не е идеалното място за хора с деца на възраст 5-12 клас. Най-вече за децата. Мога да пиша как живеещите там намират решения - например споделено водене на курсове, по-модерно да ги наречем родителски кооперативи.
Но за мене не е ОК. Затова и нашият семеен избор е да сме мръсно, но комуникативно място в Софето.
Та те така, всичко е относително.

Мисля, че липсата на адекватен контрол е основната причина - я се опитай да паркираш на торотоара в Женева или Лондон, друсват то 100 единици глоба и няма как да не я платиш. И не повтаряш. Няма по-ефективна принуда от икономическата.
Говоря ти за облика на нашия град, за въздуха, който дишаме, за местата, където ходят и играят нашите деца, ти ми говориш, че съм ти била завиждала...