Не искам семейство...

Без да съм изчела цялата тема, ще кажа няколко неща:

1. Мисля, че е рано да се притесняваш. Може да си огледаш идеята от всички страни, да си мислиш как би се чувствала, какво значи един отделен човек, плът от плътта и кръв от кръвта. От личен опит, с подобни на твоите намерения, мога да ти кажа че ти е рано за деца, но същевременно няма нищо по-яко от децата. Трудно ми е да обясня детето какво е, но, ако мога образно да ти го кажа, това е сякаш до сега се познаваш половината. Цяла нова, пълнокръвна, различна, неописуема вселена стои непозната и може да си я доставиш с твое дете.
2. Задай си въпроса, след като този човек те кефи, не би ли направила компромис за него, който може би ще ти хареса. Аз съм убедена, че ще ти хареса, но за теб на този етап е "може би".
3. Посети психолог, заради трудното си детство. Ще направиш огромна услуга на всички и най-вече на себе си. Хора, като теб, които имат такава партньорска връзка не само заслужават, а би било прекрасно да имат деца. Вие ще сте чудесни родители, няма нищо по-лесно от отглеждането на дете от обичащи се родители. Децата са на този свят, не, за да ни затрудняват и изискват от нас, а за да ни обогатят, научат и ние, ако можем, да ги обогатим и научен в техния житейски път.
4. Ние обикаляме с детето отново всички места, които сме посетили и нови. Е, няма такъв кеф. Детето НИКОГА не е пречка. Детето е удоволствие, радост, вълнение и вълшебство и никога отговорност, възпитание и тежест. Колкото повече родители го схванат, толкова по психически здрави деца ще растат.

И накрая, аз никога не бих родила на 20+. Имах си ученето, дивите приятели, забавата и пълнокръвния живот. Най-веселите ми години бяха 27-28. Но аз срещнах моя партньор на 30. Ако мислиш, че ти си срещнала твоя, бъди смела. Съдбата обича смелите.

Успех, каквото и да решиш.

Или правиш компромис и до 2 - 3години раждаш, или се разделяте. Среден път няма.

Ако не се чувстваш готова за деца, не мисля, че е желателно да се пришпорваш. Аз преди години бях с 8г по-голям от мен мъж. Подметна за деца, абе "интересно" ми се видя, но някак си реших , че не ми е време, искам да видя свят и свободни години. Смених партньора, минаха години и вече се замислям за деца. За справка на 26г съм. За "лудостта" по деца - аз бях същата като теб, едва от година взех да проявявам интерес към НЯКОИ деца на близки. Преди ми бяха напълно безразлични всички. Никога не съм си играла и изпадала в умиление от разни бебета и дечица. Та не се отчайвай. Но и не бъди сигурна кога ще поискаш да имаш деца, няма как да знаеш до 10 години дали все няма да искаш. Но обясни всичко това на приятеля си. Ако за него е важно тук и сега да имате деца, да знае истината, да нямате различни представи за бъдещето. В моите представи е хубаво първото дете да стане преди 30г. Някои на 25г са с две, но не ме е привличала никога подобна представа.  Всеки си има своите разсъждения...Егоистични или не, всеки има право на такива...

На теб пък какъв ти е проблема? Да, наистина имам приятелка с досущ като на аворката разсъждения, дори е след 30- те. Един парцал или нов цвят на ноктите и е щастлива. Ако и ти си спадаш към тези си е твоя работа!

Една жена не е длъжна да става майка, за да оправдае нечии очаквания, било то на партньор, общество, близки и т.н. Няма после Зои да иде да й гледа децата, нали? Затова не е нужно да принизяване хората, само защото не можем да ги разберем. Това си е техен избор.
Авторке, както може след десет години да искаш деца, така може и да не ги поискаш. Ако някой ми каже на мен, че му трябват години, за да узрее за тази мисъл, ще го оставя да си узрее, защото аз може вече да съм узряла и моите желания са също толкова важни, като твоите. Не знам защо си толкова учудена, че мъж на 35-36 иска да става баща за първи път. Това си е нормална възраст и повечето мъже са готови. Повечето! И явно, твоят е от тях. Помисли си добре, не подхождай егоистично към партньора си, защото, ако го залъгваш, когато разбере, е твърде вероятно да те намрази.

мнеееее, вие не разбрахте - те са перфектната двойка и духовни партньори във всяко едно отношение, стига мъжът да 'прогледне' и да разбере колко готино си живеят, колко много му угажда авторката и колко странно и ненужно е желанието му 'да се размножи'. темата е за как тя да му помогне да узрее за нейните прозрения по отношение на неговите желания и планове.

първо предложение: среднощна вазектомия, но го напий порядъчно преди това. в интернет се продават DIY kits  сутрешния белег и болка обясни с бурна вечер на угаждане

Аз не виждам нищо лошо или неестествено човек да не иска да има деца. Независимо мъж или жена. У някои жени просто майчинският инстинкт липсва и е много по-добре изобщо да не създават деца. Това не означава, че са егоисти или, че не могат да се влюбват и имат дълбока връзка с други хора.

Ако си намерят половинка, за която нямането на деца не е проблем тогава драма няма. Случаят обаче не е такъв.

Мисля, че е един откровен разговор е много необходим и доста закъснял. Ти си знаела позицията му относно децата, твоята позиция също е ясна и коренно различна. И е било така от самото начало. Т.е. 4 години ти си го заблуждавала с идеята, че той ще се промени и ще спре да иска деца.

За мен това би бил основен препъникамък в моя връзка независимо аз от коя страна стоя. Това е фундаментален въпрос и ако хората са на различни мнения не мисля, че връзката ще оцелее.

Ако наистина го обичаш и искаш той да бъде щастлив, дължиш му един честен и сериозен разговор. На 35 е даже закъснял за първо дете.

Между другото доводите ти относно напълняването и неспането са смешни. Аз тежа 44 кг, точно колкото съм тежала през целия си живот. Безсънни нощи не съм имала, моето дете спеше през по-голямата част от нощта от момента на изписването ни от болницата. Тренирам всеки ден откакто се помня и т.н. Качеството ми на живот не се е понижило по никакъв начин след раждането на детето.

Така че, ако подобни неща те притесняват, те са преодолими и краткотрайни. Недей да му ги изтъкваш като доводи, несериозно звучи.

Ти си изцяло против самата идея да имаш деца. Не мисля, че е добре да се насилваш и да раждаш въпреки всичко, защото в един момент ще започнеш да обвиняваш мъжа си, че те е накарал да го направиш против волята ти.

Аз не виждам много полезни ходове за теб, но трябва да си откровена, защото ако той иска семейство и деца и е на 35 ти само му губиш времето. Това за ставането на баща на 70 го остави, звучи ми като подигравка.

Типичен пример за мъж, на който му тиктака биологичният часовник, взима си 10 години по-младо гадже с идеята, че по-младата жена е по-вероятно да може да забременее и да му роди деца. Познавам такива мъже, едно от първите неща, които разбираш за тях, е колко много обичат хлапета и как искат и те да имат, пък после се споменава за възрастта на жената като важно условие за успешно размножаване.
Не знам как не си се усетила, че те е набройкал за инкубатор за бъдещите му деца! Един мъж, който те обича, няма да те мъчи с теми, които не са ти приятни и няма да казва, че той иска деца, а че иска дете точно от теб, защото си прекрасна. Не че не му е готино с теб, сигурно наистина си изкарвате супер, само че като се е оглеждал за гадже, е преценявал вероятности коя е по-младичка, че да му осигури поколение, което си е обидно. Ама и ти си една гъба, няма ли момчета на твоята възраст, че се кротна до тоя дърт лисугер? За теб си е дедо.

И аз бях от тези дето, не обичат деца, не им харесва да бъдат с деца и честно казано никога не съм припадала по бебета, даже откровено ми беше досадно.
Но след като се намерихме с мъжа ми и се роди  първото ни дете вече не е така. Сега харесвам моите си деца другите пак са ми досадни
Според мен ти и твоя приятел не сте един за друг, различни са ви представите за живота и е хубаво да му кажеш.
Аз също имам примери около мен на мъже на възраст 35+ които си взеха по-млади от тях жени точно с цел да имат деца. Но в тяхните случаи и жените са на същата вълна, така че няма излъгани в очакванията.

Млада,ама на 25 г да няма идея как да и протича живота не вярвам.
Деца,партньор, семейство са в това число.
След 3-4г ще е на 29г.Може да започне опити за бебе.
Ама след 10г ще е на 35г и да започне тепърва опити за деца ми звучи "Искам,ама дано да не стане."
Пък, че мъжа може да прави деца на 70г ми е смешно.Дори и да може тя на 60г ще може ли да го роди?

П.п. И не бъркайте отношението към децата с обичта и любовта към тях.Грижата и минаванането на втори план на доста неща в живота.Живота след това се променя.И повечето я намират за положителна и смислена.

Аз мисля, че си още много млада, за да правиш генерални заключения на база някаъв обществен натиск или каквото и да е външно влияние. Изчакай, виж как ще се стече живота. Разбира се, че жената отдавна не е задължена да има деца, нито пък ѝ тиктака каквото и да е или да има 'функция, цел" и прочие, за да го направи. Животът е шарен, менюто е дълго, а животът обикновено се случва, докато си мислим разни работи за него. Аз лично нямам деца, първо, с  години нямахме нужда да имаме дете, второ, не го смятаме задължително условие в живота. Но желанието ни да имаме дете узряваше с времето. Смятам, че животът ни ще се промени за добро, ако имаме дете, това е. Сега ако стане-стане, ако не, смятам, че само слаби психически хора без цел и посока в живота могат да го превърнат в екзистенциална драма. Относно какво е егоистично - аз лично ненавиждам това героизиране на хората, които отчаяно искат деца, светът по принцип е пренаселено място и не виждам нищо кой знае колко смислено от глобална гледна точка в това да има още един хомо сапиенс в тази среда. Така че, не липсата на желание, а истеричното желание на всяка цена да имаш дете го намирам за егоистично.

Дали е причина да се разделите – не, не е причина, защото няма двама еднакви хора. Но не е изключено да се случи, ако с времето не вървите в една посока. Засега си гледай учението, връзката, радвай се на живота и остави нещата да вървят по пътя си, без телевизията да ти диктува какво-що.

Няма нищо странно в това, че човека иска деца. Това е нормално. Както и обратното.
Може би наистина проблемното ти детство ти се е отразило. Разбирам те. Само че не е хубаво ако наистина си решила да нямаш, да го заблуждаваш. Би било много егоистично, грозно и нечестно.
И мисленето, че уж нямаш майчински инстинкт също не е вярно. Мисля, че имаш нужда от помощ.

Най-добре мотай човека до последно, без да раждаш, пък каквото стане Не съветвам за пълна искреност, понеже отдавна не се замислям чак толкова за евентуалните страдания и загуби на мъжа в една връзка. Той, ако седи с теб, значи му е екстра. Реши ли да си тръгне, ще го направи, независимо със или без деца сте.  

Децата никога не са гаранция, че една връзка ще е дълга и успешна.   Иначе нямаше да има толкова много разводи, при наличието на деца в семейството.

Даже не разбирам какво има да се мисли за мъжа - той да не е бебе, над 30 годишен е. Като изброи годините след време, ако са още без деца - да му мисли. Няма кой да му пази интереса, освен той самият.

4 страници не са ли достатъчни да се разбере!
Просто да си намери човек дето НЕ иска деца - няма друг начин , повече от ясно е че този няма да чака да стане на 70 

Много благодаря на тези, които ме разбраха и ми дадоха съвети!   На тези, които не ме разбраха и решиха, че съм егоистка - също!   Засега реших да оставя нещата на течението, какъвто всъщност е и съвета на _Dana_.   Усмихната сряда ви желая!