Не искам семейство...

Янечек, 10 години разлика във възрастта не е чак толкова стряскаща. Аз си падам по набори, но ако бях срещнала "дъртак" (по-голям от мен с 8-9-10 г.), в който да се влюбя, надали щях да се дърпам.

Авторката каза, че довечера ще поговори с възлюбения, което е хубаво.

Да. Нямам очевидно достатъчно житейски опит на 25 години, но казвам твърдо да. Света с него е красив, света е изпълнен с цветове. Усещането да създавате и да творите заедно е неописуемо. Аз винаги съм искала да опозная света и преди да го срещна съм пътувала, но откакто го срещнах разбрах какво е да опознаваш света и през погледа на друг човек... Прекрасно, вълшебно, неописуемо! Затова тази вечер ще поговорим и мисля, че както винаги ще стигнем до някакъв компромис, защото връзката ни наистина е вълшебна. И вълшебното се крие именно в нещата които правим, начина по който прекарваме живота си заедно- без напрежение, без отегчение... със страст, романтика и творчество.

Въобще не е голяма, даже жена на 25 и мъж на 35 може да се каже, че са на една и съща фаза на живота, имайки предвид, че мъжете създяват по-късно, а и има изискване да натрупат позиции. На 25 жената хич не е крехка девойка вече, а тук си говорим, все едно е на 16 и ще я излъжат и ще й вземат веселото моминство.

И какво толкоз творите? Слезте малко на земята, връзка като връзка, хора като хора. Китайската стена ще си стои на мястото, дори да имаш деца. А след 10 години може да съжаляваш, че си наливала толкова ресурс за глупости, вместо вече да имаш изгледано дете. Интересно дали като станеш на 35 и тръгнеш да раждаш с всичките му екстри, магията от екскурзийките ще те грее с нещо:)

Ама ние нали точно това и казваме- след като не са на една вълна, всеки да си хваща пътя и да си търси подходящата половинка. Ама тя не, те "творяли" заедно, били различни от масата двойки- УНИКАЛНИ!
Значи, не иска деца, но иска да е с него. Ок, обаче нека той сам да си реши кое му е по- важно, а не тя да го манипулира.
Ако мъжът беше твой син?

Ами да - днес са на една вълна  И си живеят добре.

Като след 2-3 години мъжът почне да реве и да е нещастен без бебе, може да са на различни. А животът е днес и сега. Аз не забелязах той да е казал, че страда безумно и ако не се сдобие догодина с наследник, ще се гръмне...

И аз си падам по набори и смятам, че проблеми като на авторката идват точно от разликата във възрастта. Затова се надявам да се усети и да си намери момче като за нея, пък току-виж поискала и деца. То желанието за деца не е ей така по принцип, нормалното е първо да се влюбиш и тогава да поискаш дете точно от този човек, а не просто от някой, дето става.
пп: Северина, ако мъжът беше мой син, щеше да ме е яд, че съм отгледала такъв мунчо, който до 35 не си е намерил нормална жена, ами се мота с някакви инфантили.

Не изчетох всички страници, но пък се почувствах близка до авторката... Нашата разлика е 9 години. Заедно сме от мноооого време и преди години пред мен беше почти същата дилема като твоята. Започнахме да ходим докато бях тийнейджърка. Излизали сме много, дискотеки, пътувания...Когато започнах и да работя, общо взето бяхме взели решението, че когато усетим стабилност във финансово отношение и твърда почва под краката си ще правим семейство. Родих на 24 (т.е. той е бил на 33), като при него го имаше момента, че когато наистина станахме стабилни, започнах да усещам, че иска да имаме дете... Не ми е казвал нищо, но тук - там случайни коменатри и картинката става ясна. Помня, че отидох за един уикенд с приятели извън София и се размислих. Огледах се около себе си - бях на приятно място, с приятна компания, но някак вече не изпитвах такова удоволствие, както като бях на 18 примерно... Направих си една равносметка и взех за себе си решението, че съм готова за дете. Имахме вече жилище, стабилни професии, завършено образование. Прибрах се от почивката и му казах всичко, което беше минало през главата ми... Никога няма да забравя погледа му тогава - толкова щастлив, изпълнен с надежда. Детето ни е вече на 2г.6м. и до ден днешен не съм съжалила и един път за решението си. При нас фактора възраст не изигра особена роля, но в случая и двамата сме били на една вълна. Поговори с човека до теб, но не го залъгвай. Явно той е готов за деца и смейство...а на теб ти се живее. Дори и да преглътнеш, да решиш да имаш дете - повярвай, ще ти се доживее след 2-3 години и ще се получи лошия сценарий (имам много примери около себе си такива). Не е лесно - от кое да се откажеш - човека, който не искаш да загубиш или от свободата си (което е мааалко пресилено, защото живота не свършва след детето) и постави картите на масата.   

Защо да се раздели? Говорили са, че до еди кога си ще имат деца и двамата са били на едно мнение, тя обаче променя своето. Той си живее със заблудата, че е както са се разбрали...

Тя си каза, че учи за удоволствие, не й трябва и няма да й трябва това образование, няма намерение да го работи. Може да си го доучи и докато си гледа бебето, тъкмо ще има има с какво да си запълва времето.
Иначе не я карам да ражда, това си е нейна работа, млада е, има време   само да не лъже човека до себе си.

Имам предвид, че при нормални обстоятелства жена на 25 вече е във фаза да има деца. Но поради някакви модни обстоятелства- хубавка работа, интересни заниманийца- си въобразява, че въобще не следва сега да мисли за деца, защото по график имало още няколко години "весело". Е да, ама по-скоро няма, сега е времето да си постави основи за семейство, което всъщност е добре и за кариерата- на 25 си мислиш, че си някакъв креативен гений, а всъщност по-често те използват и нямаш кой знае каква полза от опита си.

Това бих го коментирала по един нчин  

И твърдиш,че го обичаш този човек...Така,отлагай,прецаквай го и като стане на 45 и вече не може да си намери жена,която да му роди детенце или пък материала му не е качествен ще си е само твой,евала мацка ама страшно решение взе,измисли как да го прецакаш,излъжеш и надхитриш,че и хапчета щяла да пие,малеее чак ми е жал за момчето,ако те познавах веднага щях да му кажа каква змя си е пуснал в леглото.
Няма нищо лошо в това да не искаш деца,хората сме различни,но да попречиш на един мъж,който явно иска свое дете да има такова с лъжи,протакване на времето,фалшиви обещания и т.н. това вече е прекалено!!!!

За 101-ви път повтарям - никого не съм лъгала! Отначало съм си казала мнението, но явно не го е приел на сериозно. Затова тази вечер ще поговорим и ще му обясня. Отново.

Всъщност, в течение на разговора размислих и да повторя отново... тази вечер ще поговорим сериозно и ще му кажа ОТНОВО мнението си. Да си прецени.

Тоя човек не е безмозъчен, че тя да го лъже. Много добре си е направил сметката, че ако не я чака, ще му трябват още повече години, за да се сдобие с дете. А може и да не намери друга, която да му върже на творчеството, проектите и целувките из Европа. Назад една потребителка писа, че се припознава в моите постове, значи това, което казвам, не е съвсем неоснователно. Пък вие вярвайте, че 35-годишен може ей така безкористно да се влюби в 10 години по-млада. Няма такова нещо в живота, във филмите може.

Аз пак не виждам разликата, 25-35 си е еднакво дори на външен вид, дърти козли още няма в картинката, нито пък млади върби. Просто хора, които би трябвало да са зрели вече и да знаят какво искат.

В смисъл, че когато той ти каза:
Ти открито си му отговори, че до 13-14 г. не смяташ да имаш?
Ако е било така значи грешката е моя  

Успех с разговора, дано стигнете до общо решение