ЕЛП 53 - медена, архимедена, овнешка... с трион!

Знам аз, че има балерини обувки, и в моята младост бяха много модерни, а в майкината - още повече. Но понеже Ването се занимава с разни благородни  проекти, та реших, че може да става дума за истински малки балеринки, които да бъдат разходени тук-там.

И да, Атти, кубинките наистина били много свестни момичета.
Всичките ни приятели, които са работили в Куба и са ги опознали, са на това мнение.

 
Балеринки и кубинки

Аз имам вяра в Пуца и жаждата й за живот, затова ще илюстрирам програмата в линка по-долу.  

Какво означава двеминутното затишие

Свечи, много е сладка и твоята реклама.
Ура, и милорд дойде! Ще ни липсваш, Куркума, но определено родословното дърво е занимание, за което си струва човек да отдели време.

Аз харесвам доста реклами, имах някъде селекция на чудесно направени, но сега не знам къде е.

Иначе нося светъл полет на мисълта "Самият той твърди, че не е той, а че е е брат си" от ей тук

Част от тези затишия съм ги гледала на жив ефир  това с белия крем, другото с боите и другото с корнфлейкса из цялата къща. Ама тези деца са кротки, само по земята са разсипали, пък друго си е в чаршафите, по чекмеджетата тук-там и по малко в тенджерите в шкафа, да не се сърдят. Тези са едни от най-скъпоструващите двеминутки в живота ми. Заличаването на следите от тях коства обидно непропорционално на свободата време.

Този с близнака ми напомни за Марк Твен и неговата Автобиография, в която твърди, че се е родил с близнак, от който той се е различавал по белега си на рамото. Обаче близнакът с белега починал, така че той бил собствения си брат  съвсем по твеновски.

Браво за КОКОШКАТА С КИСЕЛО ЗЕЛЕ, Ники  Крайно време беше

  не съм ви го показвала, нали?

ще ви спестя българския национален празник "Хелоин"

Млад нобелист! 
Добри, а защо Я-то на вечерЯ е поправено на Я?

Колко мъдро. В крайна сметка, какво повече от вечен мир и кюфтета за вечеря би могъл да поиска човек?

Атти, чакам да напишеш книга.

нАуката мълчи, иноваторът също  

  може да не е било достатъчно красиво  

Ама аз хич нямам намерение да изчезвам напълно, липса няма да има. То вярно, че вчерашното ми писание звучи сякаш възнамерявам да се отттегля някъде на тихо, полутъмно и безлюдно, и да скърцам с перо хрониките на рода, същ някакъв неправдоподобен Пайсии. Нееее, отнюдь!

Просто ще спестя широкото си присъствие във форума, нищо повече. То ми позволи да натрупам 3500 поста, но напоследък често стигах до ръба на съмнението в добрата воля на Твореца при изработката на най-любимите Му - човеците словесни. Има толкова екземпляри, дето са комай от пробна серия...

Едното ми дете успяваше да направи шепа трохи от половин сладка, и дори да наръси парченца около (и под!) себе си, ядейки синя слива. До ден днешен си върви леко кьопавичко. Като мене. Язък, че не се преметнаха гените инак, майка им е много, ама много сръчна в ръцете за дребни и красиви работи. При мен всякаква умелост се изпарява, ако предметът на усилията ми се сдребни под определен размер, по-малко от петтактов ключ за котлон, примерно.   Виж, за големи работи - хамалък, навеси, изкопи, замазки, монтажи - просто ме сърбят ръцете. Лопата, кирка, чук, секира, тесла, мотика, къртач - това ми дай, а не игла, поялник или четчица.

Хаха, Куркума, ти си като малкия ми син - и той ми е такъв, мащабен. Хамалогия му дай на него.
Но пък аз имам двама и другият е по фините ювелирни неща - на него даваме поялник, четчица, компютър да сглоби - въобще сръткавите неща. Като бяха деца и си оправяха стаята, големият казваше на малкия: ти изхвърли боклука и си занеси в мокрото дрехите за пране и иди навън да си играеш, остави на мен другото. И после изчистваше и най-тъмното и сбутано кьошенце от стаята и подреждаше хилядите малки колички по полиците и всякакви джунджурийки, които имаха. И сега са такива - взаимно допълващи се - каквото не може единият, го може другият.

Подреждането също си е дарба, да му се не види. От тия, от които съм безапелационно лишен.

На младини живеехме с един тип и не редяхме обиталището си кой знае колко често. Когато вече нямаше къде да се стъпи или да се постави поне пепелник, се захващахме да чистим. Аз изнасях отпадък, тупах одеала, черги и дюшеци, търках балатума със сапунена вода и перях пердетата в леген. По-точно ги накисвах за час и после газех малко с крака, вие да не помислите сега, че съм клечал да ги търкам с ръце. Пресаждах саксиите и почиствах котлона.

Той чистеше библиотеката-шкаф (то беше отчасти и килер) и банята. После влизаше в стаята, изчистена, подсушена, проветрена и подредена от мен, и заради това последното приличаща на катун, от който циганите са избягали заради полски пожар. И тоя, моля ви се, разместеше две саксии, метне някоя покривчица, нареди пет книги, изпъне кърпите ни на въженцето, понамести перденцата, па тури китка равнец в бирена бутилка на масата и вярвайте ми - стаята грейваше. Умение. Характер.

Според Довлатов бедността и богатството също са черти на характера, а не категории финансови.

Онова момче днес е известен архитект, впрочем, с чието познанство аз много се гордея.

Много ме радват хората, които правят други хора щастливи.
Което, резонно, ми напомня, че снощи чух от ЛоДж няколко
пъти да повтаря "щастлива съм, щастлива съм". И знаете ли
на кого се дължи? Систър, това хлапе снощи не знам как за-
спа изобщо  , на теб се дължи  Ей, голяма радост
беше с тия гривнички. Да ти се връща радостта стократно 

Довлатов е прав според мен.

Ами да, черти на характера са, и аз така мисля.
В зората на капитализма един съсед, един от първите строители на капитализма у нас,  с чието семейство бяхме близки отпреди тоз възход, (и те имат две момчета на възрастта на нашите, ходехме си на гости и пр.), та той веднъж ми каза, че неправилно възпитавам децата си. "Това честност, скромност, кавалерство - това са глупости,с които си пълниш главата от книгите", ми каза той. "Това, на което трябва да ги учиш е как от един лев да направят два". "Ама как да ги науча на нещо, което самата аз не знам", му казвам.
Защото как да дадеш нещо, което нямаш, нали?

Да ти кажа, Ло, мен също ме радват хората, което правят нещо и за други хора. Повечето хора живеят само за себе си и собствените си потребности. Но, слава богу, има и такива, които правят нещо и за другите хора. Срещнах тук във форума доста такива хора и съм благодарна не за нещо лично към мен, а защото ми се върна, или по-точно увеличи, вярата в доброто у човека. Знам, че звучи патетично и клиширано, обаче е точно така.

Няма! Ше живея на инат!  Права е Светалчо, твърде ми е интересно, за да мра. Следвеликденски, викаш? Увеличава се капацитета за беладжийство? Като нищо.

ПП И аз подозирам, че Кица е всъщност от теб, аз никога, НИКОГА не съм правила бели. 

Една снимка на  каничка с лЕмони, ме подсеща да ви напомня, че ей сега е моментът да си направите фантастична лятна напитка от маточина:
Набирате си голяяям букет, измивате го, слагате в съд и го заливате с вода. 24 часа да седи. После прецеждате настойката - на 1 кг вода - 1 кг захар и 1 пакетче лимонтозу, бъркате до пълно разтопяване на захарта (като при сиропа от бъз.) Прецеждате още веднъж през тензухче или марля(ще се учудите колко ситни боклуци имав захарта) и наливате в сухи стъклени шишета с капачка на винт. Много хубаво стои в шишета с телена закопчалка от бира Грьолш, но аз нямам и ги слагам в стъклени шишета от сокове. И като настъпят жегите, изваждате най-хубавата си кана, слагате от сиропа, доливате с вода, нарязвате 1-2 лимона, двайсетина кубчета лед и може да му пуснете малко ментови листенца за пиниз. Много свежа напитка се получава, ние се спукваме да пием лятото.
И да ви припомня: По същата технология чудесна напитка се получава и от цветните листенца на божура, но само розовия и белия, миришещите божури. Червеният, който пръв цъфти, не става.

Щях да забравя лЕмоновата случка: Преди сто години, когато все още ми пукаше кой пише грамотно и кой не и си мислех, че част от мисията в живота ми е да спомогна за правилното писане , на пазара в Люлин един написал "лЕмони" - 2 лв./кг. И аз, нежно и внимателно, щадящо чувствата му, му казвам, че се пише "лимони". Той се пресегна някъде отзад, извади един кашон, на който пише LEMON  и съвсем справедливо изсумтя "ти ши ми кайш!".

Ето и снимката, за да е по-зарибяващо: