ЕЛП 53 - медена, архимедена, овнешка... с трион!

, а защо го така наричаха - вече не помня. Беше си за чудене как толкова едър и силен мъж може да бъде толкова безполезен. Чичо му, зидаро-кофражист от почти 50 години, често го взимаше в бригадата - не за работа или помощ, но колкото да има причина пред самия себе си да му дава някакви пари. Семейни им работи.

Някога отдавна му беше давал да работи и на циркуляра, и да кове платна и уши на подпорите, да декофрира и да носи тухли, но Цоко винаги успяваше да откаже чичо си от самата идея да му дава съответната задача. Отряза са три пръста с циркуляра, хем преди изобщо да докарат на обекта дъски. Наистина закова уши на подпорите, само че не на онези, които нямаха, а на вече готовите, но от другия край. Заради начина му на декофриране малко даже го и биха, защо събори цялата плоча връз бригадата мазачи, тъкмо когато те пиеха кафе. Преметна количката тухли през платформата на хаспела. Искаше да ги върне, защото вместо четворки беше докарал огнеупорни, с които Кире Сръчното правеше камини в мезонетите на горните етажи, ама се пресили и 50 тухли прелетяха през рехавата липа и се изсипаха на площадката. Секунда след тях тупна и количката, и след миг от висинето долетя предупреждението на Цоко "Ах, да е*а, избега ми, бегайте бе, ЕЙ!".

Веднъж си преряза сухожилието на палеца, прибирайки ролетка. Изобщо доказваше, че е роден за интелектуални усилия, само дето и интелект нямаше. Или поне не го беше развивал.

Ама не е вярно, че за нищо не ставаше. Понякога, ако обектът е в града и леееха бетон, бетонпомпата им, ракрачена като рак на прибой, затваряше улицата. В такива дни пращаха Цоко да варди още ехе, чак на кръстовището, да не влизат коли, че после да се чудят как да обърнат. И там Цоко беше в стихията си.

Едър, къдраво-черен, разкрачен, с тесла, затъкната в колана, стоеше точно на осовата линия подобно на Родоския колос. Гледаше лошо, но неопределено, някъде 30 метра напред. На редките въпроси отговаряше неизменно и някак загадъчно: "Ами така че е, ще чакате, нали толкова това искахте" или "От мене ако зависеше, ще минете, но знаете какво време е сега", или " Абе ако знаете кой строи там", или " Те тука съм, щото не си знам интереса", или "Абе затворИли са, ама не знаят що прават, тия бетоне разболеват ората".

Та скоро си мислех, че една от причните да не гледам телевизия е, че допускам Цоко да е станал я анализатор, я водещ, я министър. По радиото мнозина ми звучат като негови деца, духовни.