ЕЛП 53 - медена, архимедена, овнешка... с трион!

Ще я набие, но преди това трябва да я хване 
Гуш на Кицът, гуш на мамка му, весел празник ви желая! 

Порастването на елпейците е голям празник!
ЕлфИра, да е жива и здрава, с всички вкарани
шайби, с всичкото любопитство и радост 

весел празник

  точно в 20:00 и аз ще се присъединя с едно малко бейлисче 

Пуц, днес ли е родена Кица? Виж ти, виж ти...Елпейски му работи...
Защото днес и ние с моето Майско цвете сме родени.

Да е честито сладкото Киценце, да расте здраво, умно, добро и красиво!
На мамка му - букет!

станаха 2 бейлисчета 
ще ме пропиете вие!

Добри, ако правилно смятам - три трябва да са  
(Щото е грехота да напиша "Ако правилно чета")
Светалчо, честити да сте с Майското цвете  

Яяяя, колко хубаво с толкова много рожденици!

Светълче, честит празник и на вас с Майското цветенце 

  математици с математици такива 

Колко е хубаво да има толкова празнуващи! Какви се падат дребните елпи, впрочем? Може би елпеиди? Като метеоритните дъждове, вдъхновени от митологията на елините, ако се сещате.

Откакто имам нов, ама хубав тример за трева и ножица за храсти съм превдъхновен да оформям околната зеленина. В повечето случаи резултатите са в рамките на военната естетика, но пчелинът стана просто за картичка!

Дай да видим, Куркума!

Обичам пчелини, баща ми отглежда пчели. Напоследък обаче много му измират, той ли нещо прецаква нещата, не знам, разболяват се, бягат, умират, крадоха му веднъж голяма бройка кошери, направо се беше поболял от яд. От близо стотина сега едва крета с 2-3 кошера. Беше ги качил на терасата на втория етаж на вилата ни. Надвечер, като седнем на долната веранда да гледаме града като на тепсия, виждаме как пчелите се прибират от паша, с големи жълти торбички на задните крачета, уморени и натежали. Толкова капнали, че нямат сили да се издигнат до втория етаж и кацат на парапета на първия. Тогава баща ми подлага длан, взема ги и ги повдига нагоре, оттам са няколко сантиметра да подлитнат сами. Като пиленца го наобикалят пчелите, а мен ме е страх от тях. Обичам, когато вадим мед в края на лятото, обаче да не хвърчат пчели наоколо.

Атти...

Моят баща си събира всяка година калпавите орехи - щото да ги троши на врабците. Пък и не само калпави де, просто така казва.

Причини да мрат и бягат хайванчетата има колкото щеш, в това число и разни прищевки в бръмбарската им глава. Трябва да се научи човек да ги разбира, а колко е сложно да разбереш същество, дето те хапе, докато го храниш, мисля се сещате сами.

Споменавах вече, че съм изключително кьопав с дребните и красиви дейности, и за огромно мое съжаление фотографията е всред тях. А даде ми Бог, та съм бил тук и там, и много щуротии съм видял (като стрелкови бункер, облепен кадифено-плътно с прилепови ясли, да речем), но как пък не можах една читава снимка да направя.... От много години насам, още отпреди дигиталните машинки, се опитвам да запечатам образ и впечатление,, и все не успявам, ама наистина никога не успявам. А техника добра съм имал - Смена Символ, Пентона, Зенит (!), Кодак(!), Олимпус - а снимките .... мътни, без фокус, без светлина и енергия, без център и смисъл, абе мъка (нали обичаме Довлатов, та спомнете си героя му Жбанков). Понякога си мисля, че това е знак свише - не снимай, а гледяй, запомняй, осмисляй, сподели с думи.

Наистина напоследък хората някак по-малко сякаш гледат, виждат, преживяват видяното, но все щракат, и щракат.

Обещавам да снимам пчелина, де, тъкмо ще имам мотивация да изнеса разни натурии, дето кой знае какво правят пред барачката. Ще търся ракурс, дето да изключва нужника, да ме прощавате. Толкова вдъхновение изглежда да е вложено в тая дъсчена постройчица, че както и да го погледне, снима или запомни човек - сухият му силует все доминира средата. Такъв един - стъпил като на кокили (теренът е крив, не друго), кован с едри грапави дъски, с несъразмерно голям покрив, също маршалска фуражка, и гостоприемна врата с ръчно дялан дрянов райбер. Като се хване в кадър - и никой не може да гледа друго освен тая уродлива струпотина.

Благодаря ви, мили мои, за поздравленията и хубавите пожелания към мен и моето Майско цветенце!
Стократно да ви се връщат хубавите пожелания!
 
Атти, Куркума - толкова хубаво сте писали, напълнихте ми душата.
 

Честито на Киценцето!   
Честито на Свечето и на Майското цветенце! 
Всички да сте здрави и усмихнати, а на сърце да ви е леко! 

Аттинко, Милорд, много хубаво сте се разписали за пчелиците.
Смъртта им често е от пестицидите по растенията - натравят се докато събират прашеца.

Вижте какво ви нося:

Книжката изглежда полезна и някак интердисциплинарна. Дали има съвети по лозарство вътре?

Ей това заглавие ме привлече днес:

                                       ОХЛЮВИТЕ
          Слузестите гадинки, които придават екзотичен вкус
                                на икономическите кризи



И едно изречение, което също ме привлече:

"Животът стана по-добър, но по-противен."

Куркума, за кво ти е лозарство, като има секс и ядене?!