"Временна" раздяла
Виж целия пост
Как решихте да напуснете половинката?
- Публикувана: 29 апр. 2016, 17:45 ч.
- Последно мнение: 23 май 2016, 07:12 ч.
# 136
5 май 2016, 12:05 ч.
Абсурт, приличаш ми на Красимира. Като летерна си.
Айде със здраве си остани.
Виж целия пост
Айде със здраве си остани.
# 137
5 май 2016, 12:17 ч.
Не й обръщайте внимание на Абсурд, не я ли разбрахте вече каква е? Игнор на постовете и дотам. 
Виж целия пост
# 138
5 май 2016, 12:43 ч.
Коя е Красимира?
Виж целия пост
Абсурт, приличаш ми на Красимира. Като летерна си.
Айде със здраве си остани.
Айде със здраве си остани.
# 139
5 май 2016, 12:56 ч.
Добре, хайде направи ми правилния, според теб, прочит на това изречение, което съм болднала:
"Щото преди три месеца си тръгнах от мъжа си, но се прибрах в къщата на майка ми, докато стане моя апартамент. Ако нямах възможност да го имам, щях да си стоя при нея. Нито тя би ме изгонила, нито на мен ще ми е неприятно в дома и. Така де, аз си имам дом, но ако нямах нямаше да ида на друго място.
Игнор я, като истината не ти харесва, пък и не можеш да я отречеш, какво друго да направиш?
Виж целия пост
absurt, защо така превратно четеш написаното?
"Щото преди три месеца си тръгнах от мъжа си, но се прибрах в къщата на майка ми, докато стане моя апартамент. Ако нямах възможност да го имам, щях да си стоя при нея. Нито тя би ме изгонила, нито на мен ще ми е неприятно в дома и. Така де, аз си имам дом, но ако нямах нямаше да ида на друго място.
Цитат на: Нощна птица
Не й обръщайте внимание на Абсурд, не я ли разбрахте вече каква е? Игнор на постовете и дотам.
# 140
5 май 2016, 13:22 ч.
В споделеното от sigma не прочетох да се е вклинила в живота на майка си, дори и временно или да изисква от нея да се ангажирана с внучето. Защо ти четеш неща, които аз не виждам? Отишла е при най-близкия си човек, нищо по-нормално от това, докато се устрои и продължи живота си без съпруг. Рисуването на апокалиптични картини при евентуален развод/раздяла винаги силно ме озадачава.
Виж целия пост
Добре, хайде направи ми правилния, според теб, прочит на това изречение, което съм болднала:
"Щото преди три месеца си тръгнах от мъжа си, но се прибрах в къщата на майка ми, докато стане моя апартамент. Ако нямах възможност да го имам, щях да си стоя при нея. Нито тя би ме изгонила, нито на мен ще ми е неприятно в дома и. Така де, аз си имам дом, но ако нямах нямаше да ида на друго място.
"Щото преди три месеца си тръгнах от мъжа си, но се прибрах в къщата на майка ми, докато стане моя апартамент. Ако нямах възможност да го имам, щях да си стоя при нея. Нито тя би ме изгонила, нито на мен ще ми е неприятно в дома и. Така де, аз си имам дом, но ако нямах нямаше да ида на друго място.
В споделеното от sigma не прочетох да се е вклинила в живота на майка си, дори и временно или да изисква от нея да се ангажирана с внучето. Защо ти четеш неща, които аз не виждам? Отишла е при най-близкия си човек, нищо по-нормално от това, докато се устрои и продължи живота си без съпруг. Рисуването на апокалиптични картини при евентуален развод/раздяла винаги силно ме озадачава.
# 141
5 май 2016, 13:25 ч.
Доста рязка е Абсурт, и на мен ми е направило впечатление, но в доста от постовете си е напълно права! Мнението и от части се припокрива с моето! Важно е да се правят опити, а не при всеки проблем да се търчи при мама! Важно е да се разграничават и временните състояния и емоции, депресии или стрес от постоянните чувства и резултати от съвместното съжителство, защото цветя и рози през целият този път - няма!
Нощна птица - радвам се, че си излязла от ситуацията и че се чувстваш вече добре! Дано нещата се наредят с вас, а ако ли не - да попадаш само на хора, с които никога да не се чувстваш повече така!
Виж целия пост
Нощна птица - радвам се, че си излязла от ситуацията и че се чувстваш вече добре! Дано нещата се наредят с вас, а ако ли не - да попадаш само на хора, с които никога да не се чувстваш повече така!
# 142
5 май 2016, 13:37 ч.
В споделеното от sigma не прочетох да се е вклинила в живота на майка си, дори и временно или да изисква от нея да се ангажирана с внучето. Защо ти четеш неща, които аз не виждам? Отишла е при най-близкия си човек, нищо по-нормално от това, докато се устрои и продължи живота си без съпруг. Рисуването на апокалиптични картини при евентуален развод/раздяла винаги силно ме озадачава.
Да, не си прочела, че се е вклинила- това е мое определение.
Но, да се върнеш при родителите си и да обърнеш надолу с главата живота им, тръгнал по съвсем друго русло, след като вече са те отгледали, изучили и си се омъжила, си е живо вклиняване.
Не ви звучи приятно, разбирам, защото и за момент не се поставяте на тяхно място и не искате да разберете, че имат собствен живот, най- после без грижи за децата и с възможност да обърнат внимание само на себе си.
Не можете да ги изтърпите вкъщи като искат да ви помогнат след раждане, но не виждате нищо нередно в това, те да ви приемат обратно с децата.
Да, Сигма пише, че има собствено жилище, но също така пише, че ако го нямаше, щеше да си остане в жилището на майка си, защото така ѝ харесвало и защото майка ѝ няма да я изгони.
Така че, картината, която рисувам не е апокалиптична, а е истина, за която почти никой, от пишещите тук, не се е замислял.
Виж целия пост
В споделеното от sigma не прочетох да се е вклинила в живота на майка си, дори и временно или да изисква от нея да се ангажирана с внучето. Защо ти четеш неща, които аз не виждам? Отишла е при най-близкия си човек, нищо по-нормално от това, докато се устрои и продължи живота си без съпруг. Рисуването на апокалиптични картини при евентуален развод/раздяла винаги силно ме озадачава.
Но, да се върнеш при родителите си и да обърнеш надолу с главата живота им, тръгнал по съвсем друго русло, след като вече са те отгледали, изучили и си се омъжила, си е живо вклиняване.
Не ви звучи приятно, разбирам, защото и за момент не се поставяте на тяхно място и не искате да разберете, че имат собствен живот, най- после без грижи за децата и с възможност да обърнат внимание само на себе си.
Не можете да ги изтърпите вкъщи като искат да ви помогнат след раждане, но не виждате нищо нередно в това, те да ви приемат обратно с децата.
Да, Сигма пише, че има собствено жилище, но също така пише, че ако го нямаше, щеше да си остане в жилището на майка си, защото така ѝ харесвало и защото майка ѝ няма да я изгони.
Така че, картината, която рисувам не е апокалиптична, а е истина, за която почти никой, от пишещите тук, не се е замислял.
# 143
5 май 2016, 13:47 ч.
evil_witch666, дай да не си съчиняваме. Авторката каза, че е водила разговори със съпруга си, ти на това какво му казваш – неправене на опит? Трудно мога да си представя човек, който се събужда изведнъж с идеята за развод. За развод и раздяла не са необходими непременно насилие, зависимости или изневяра. Странно ми е, че повдигаш този въпрос. Всъщност искам да те питам, имаш ли брак, била ли си в изчерпана дългогодишна връзка? Може да не ми отговаряш, въпросът е личен, да, искам да разбера на база какъв опит даваш този съвет.
Trol4eto, децата не трябва да бъдат заложници в едни отношения. В много ситуации за детето е по-добре да живее в здравословна обстановка и това не винаги е семейната среда с двамата родители.
Имам 10 годишна връзка, преди 6 години сключихме брак, и детенце имаме...Минали сме през много трудни моменти, най-трудния следродилната депресия...която продължи доста дълго при мен.. Живота ни се промени корено с идването на бебето, но с общи усилия преодоляхме всичко... Никога не съм ,,вдигала ръце и да тичам при мама,,.. Всичко става с много разговори и взаимни компромиси,говорим нещата -разпределяме задълженията. Така всичко се поуспокои -депресията мина и пак сме хората които бяхме преди малкия, но с различни и повече задължения. В момента е прекрасен баща,мога спокойно да оставя малкия да го гледа и с дни, и да съм сигурна,че всичко ще е наред. Намали и часовете работа,за да е повече време с нас... Детето е най- щастливо с мама и тати, които се разбират,обичат и помагат взаимно...за благото на семейството...
За това карам авторката,да поеме инициативата,да има търпението и поне да опита да съхрани семейството си,но това не става с ,,бягане при мама,,...
Виж целия пост
Абсолютно го допускам това, но не допускам,че дори и опит няма да направи за да се променят нещата.. Представи си ,че това е следродилна криза,която се е задълбочила или хормонални проблеми, или просто имат нужда от семейна терапия...или от малко повече откровени разговори... Представи си , че авторката както го е напуснала сега и и изведнъж след месец - два се осъзнае, че не е постъпила правилно - но връщане назад няма да има... Вероятността да срещне мъж,който да обича нейното дете колкото негово биологично е 2-3%....
При условие,че няма насилие в това семейство,няма изневяра, няма по-сериозни проблеми ,а единствения проблем ,е че той не помага и бил изстинал - мисля,че това не е основание за скорострелно напускане/раздяла/ - а проблем върху,който трябва да се поработи...И ако след положените усилия,ако няма прогрес - тогава раздяла...
При условие,че няма насилие в това семейство,няма изневяра, няма по-сериозни проблеми ,а единствения проблем ,е че той не помага и бил изстинал - мисля,че това не е основание за скорострелно напускане/раздяла/ - а проблем върху,който трябва да се поработи...И ако след положените усилия,ако няма прогрес - тогава раздяла...
Trol4eto, децата не трябва да бъдат заложници в едни отношения. В много ситуации за детето е по-добре да живее в здравословна обстановка и това не винаги е семейната среда с двамата родители.
За това карам авторката,да поеме инициативата,да има търпението и поне да опита да съхрани семейството си,но това не става с ,,бягане при мама,,...
# 144
5 май 2016, 13:50 ч.
Не, не, нека да обсъждаме написаното. Иначе разказите по картинка няма да имат край. Не мисля, че можеш да обобщаваш на едро, кой на кого пречи с желанието си за помощ и т.н., всеки случай е сам за себе си. Ние обсъждаме мнението на sigma - написаното от нея и прочетено от теб, превратно.
Виж целия пост
Да, не си прочела, че се е вклинила- това е мое определение.
Но, да се върнеш при родителите си и да обърнеш надолу с главата живота им, тръгнал по съвсем друго русло, след като вече са те отгледали, изучили и си се омъжила, си е живо вклиняване.
Не ви звучи приятно, разбирам, защото и за момент не се поставяте на тяхно място и не искате да разберете, че имат собствен живот, най- после без грижи за децата и с възможност да обърнат внимание само на себе си.
Не можете да ги изтърпите вкъщи като искат да ви помогнат след раждане, но не виждате нищо нередно в това, те да ви приемат обратно с децата.
Да, Сигма пише, че има собствено жилище, но също така пише, че ако го нямаше, щеше да си остане в жилището на майка си, защото така ѝ харесвало и защото майка ѝ няма да я изгони.
Така че, картината, която рисувам не е апокалиптична, а е истина, за която почти никой, от пишещите тук, не се е замислял.
Но, да се върнеш при родителите си и да обърнеш надолу с главата живота им, тръгнал по съвсем друго русло, след като вече са те отгледали, изучили и си се омъжила, си е живо вклиняване.
Не ви звучи приятно, разбирам, защото и за момент не се поставяте на тяхно място и не искате да разберете, че имат собствен живот, най- после без грижи за децата и с възможност да обърнат внимание само на себе си.
Не можете да ги изтърпите вкъщи като искат да ви помогнат след раждане, но не виждате нищо нередно в това, те да ви приемат обратно с децата.
Да, Сигма пише, че има собствено жилище, но също така пише, че ако го нямаше, щеше да си остане в жилището на майка си, защото така ѝ харесвало и защото майка ѝ няма да я изгони.
Така че, картината, която рисувам не е апокалиптична, а е истина, за която почти никой, от пишещите тук, не се е замислял.
# 145
5 май 2016, 14:03 ч.
Да ти е живо и здраво детето и от сърце ти желая щастие.
Сама казваш, че с общи усилия сте преодоляли всичко, т.е. с желание от двете страни. Попитах те и дали си била в изчерпана връзка и разбирам, че не си била. Аз не обсъждам семейства, в които е възникнал временен проблем. Обсъждаме семейство/връзка, в което по ред причини, натрупвани във времето чувствата са охладнели. Единият е правил опити за преодоляване на кризата, за другият криза няма и не полага усилия. Съветите са да си седи вкъщи и да пали незапалим или отдавна изнаснал огън за доброто на децата или и аз не разбрах в името на какво, а не да освободи и себе си и съпруга си и всеки да намери своя път. Това очевидно е проблем и питам защо. Не очаквам хора като теб, дано да са повече, да проявят разбиране към тези, които не виждат смисъл в съхраняване на семейство, в което няма чувства и единомислие.
Виж целия пост
Имам 10 годишна връзка, преди 6 години сключихме брак, и детенце имаме...Минали сме през много трудни моменти, най-трудния следродилната депресия...която продължи доста дълго при мен.. Живота ни се промени корено с идването на бебето, но с общи усилия преодоляхме всичко... Никога не съм ,,вдигала ръце и да тичам при мама,,.. Всичко става с много разговори и взаимни компромиси,говорим нещата -разпределяме задълженията. Така всичко се поуспокои -депресията мина и пак сме хората които бяхме преди малкия, но с различни и повече задължения. В момента е прекрасен баща,мога спокойно да оставя малкия да го гледа и с дни, и да съм сигурна,че всичко ще е наред. Намали и часовете работа,за да е повече време с нас... Детето е най- щастливо с мама и тати, които се разбират,обичат и помагат взаимно...за благото на семейството...
За това карам авторката,да поеме инициативата,да има търпението и поне да опита да съхрани семейството си,но това не става с ,,бягане при мама,,...
За това карам авторката,да поеме инициативата,да има търпението и поне да опита да съхрани семейството си,но това не става с ,,бягане при мама,,...
Сама казваш, че с общи усилия сте преодоляли всичко, т.е. с желание от двете страни. Попитах те и дали си била в изчерпана връзка и разбирам, че не си била. Аз не обсъждам семейства, в които е възникнал временен проблем. Обсъждаме семейство/връзка, в което по ред причини, натрупвани във времето чувствата са охладнели. Единият е правил опити за преодоляване на кризата, за другият криза няма и не полага усилия. Съветите са да си седи вкъщи и да пали незапалим или отдавна изнаснал огън за доброто на децата или и аз не разбрах в името на какво, а не да освободи и себе си и съпруга си и всеки да намери своя път. Това очевидно е проблем и питам защо. Не очаквам хора като теб, дано да са повече, да проявят разбиране към тези, които не виждат смисъл в съхраняване на семейство, в което няма чувства и единомислие.
# 146
5 май 2016, 15:20 ч.
Да ти е живо и здраво детето и от сърце ти желая щастие.
Сама казваш, че с общи усилия сте преодоляли всичко, т.е. с желание от двете страни. Попитах те и дали си била в изчерпана връзка и разбирам, че не си била. Аз не обсъждам семейства, в които е възникнал временен проблем. Обсъждаме семейство/връзка, в което по ред причини, натрупвани във времето чувствата са охладнели. Единият е правил опити за преодоляване на кризата, за другият криза няма и не полага усилия. Съветите са да си седи вкъщи и да пали незапалим или отдавна изнаснал огън за доброто на децата или и аз не разбрах в името на какво, а не да освободи и себе си и съпруга си и всеки да намери своя път. Това очевидно е проблем и питам защо. Не очаквам хора като теб, дано да са повече, да проявят разбиране към тези, които не виждат смисъл в съхраняване на семейство, в което няма чувства и единомислие.
И все пак струва си да опита,заради думите на мъжа и,,,че не може без тях,,. Един месец да си даде,един месец,да пробва с разговори,терапевти,ако трябва, да сложат картите на масата.. Тя да си каже какво и е, и защо се е получило така,той също... Да пробват,той да поеме повече грижи за детето, тя да промени нещо,което го дразни евентуално...Да намали и работата..един месец не е нищо... Аз като си спомня в каква депресия бях,след като родих,колко ме болеше..., а малкия ревеше...А мъжа ми спи в другата стая... най-спокойно... Е това се промени много бързо, и не съм го оставяла той да се сети...,а директно с разговори, и настояване от моя страна-поеме доста от грижата за детето...,въпреки че работи.. Пак повтарям - мъжете нямат майчински инстинкт, за повечето денонощно ревящо бебе е съвсем нормално нещо..и щом жената не се оплаква - няма проблем...А също си мислят,че гледането на дете е много по-лесно от работата/сега вече не мисли така 
/.. Явно авторката много е насъбирала и сега изведнъж избухва..а той не знае от къде му идва.. и защо...
Виж целия пост
Имам 10 годишна връзка, преди 6 години сключихме брак, и детенце имаме...Минали сме през много трудни моменти, най-трудния следродилната депресия...която продължи доста дълго при мен.. Живота ни се промени корено с идването на бебето, но с общи усилия преодоляхме всичко... Никога не съм ,,вдигала ръце и да тичам при мама,,.. Всичко става с много разговори и взаимни компромиси,говорим нещата -разпределяме задълженията. Така всичко се поуспокои -депресията мина и пак сме хората които бяхме преди малкия, но с различни и повече задължения. В момента е прекрасен баща,мога спокойно да оставя малкия да го гледа и с дни, и да съм сигурна,че всичко ще е наред. Намали и часовете работа,за да е повече време с нас... Детето е най- щастливо с мама и тати, които се разбират,обичат и помагат взаимно...за благото на семейството...
За това карам авторката,да поеме инициативата,да има търпението и поне да опита да съхрани семейството си,но това не става с ,,бягане при мама,,...
За това карам авторката,да поеме инициативата,да има търпението и поне да опита да съхрани семейството си,но това не става с ,,бягане при мама,,...
Сама казваш, че с общи усилия сте преодоляли всичко, т.е. с желание от двете страни. Попитах те и дали си била в изчерпана връзка и разбирам, че не си била. Аз не обсъждам семейства, в които е възникнал временен проблем. Обсъждаме семейство/връзка, в което по ред причини, натрупвани във времето чувствата са охладнели. Единият е правил опити за преодоляване на кризата, за другият криза няма и не полага усилия. Съветите са да си седи вкъщи и да пали незапалим или отдавна изнаснал огън за доброто на децата или и аз не разбрах в името на какво, а не да освободи и себе си и съпруга си и всеки да намери своя път. Това очевидно е проблем и питам защо. Не очаквам хора като теб, дано да са повече, да проявят разбиране към тези, които не виждат смисъл в съхраняване на семейство, в което няма чувства и единомислие.
/.. Явно авторката много е насъбирала и сега изведнъж избухва..а той не знае от къде му идва.. и защо...
# 147
5 май 2016, 16:19 ч.
Аз не я обвинявам и съвети да си губи времето няма да й давам. Ти съветваш спрямо твоя опит, аз бих я посъветвала друго на база моя опит. Ако ти ми беше дала същия този съвет преди години в моята ситуация, ами той е абсолютно неприложим. Нямаше зависимост, изневяра и насилие. Имаше усилия от моя страна и готовност за промяна от другата. С дежурното, че не може без нас. Шансовете, които дадох не знам колко са на брой, не се получи. Е, и? Аз ли съм си вдигнала при първото препятствие багажа? Разводът ли ми е бил най-лесното решение? Бих попиляла всеки, който го твърди, така че лесно се дават съвети, когато си ограничен единствено до собствените си преживявания.
Виж целия пост
И все пак струва си да опита,заради думите на мъжа и,,,че не може без тях,,. Един месец да си даде,един месец,да пробва с разговори,терапевти,ако трябва, да сложат картите на масата.. Тя да си каже какво и е, и защо се е получило така,той също... Да пробват,той да поеме повече грижи за детето, тя да промени нещо,което го дразни евентуално...Да намали и работата..един месец не е нищо... Аз като си спомня в каква депресия бях,след като родих,колко ме болеше..., а малкия ревеше...А мъжа ми спи в другата стая... най-спокойно... Е това се промени много бързо, и не съм го оставяла той да се сети...,а директно с разговори, и настояване от моя страна-поеме доста от грижата за детето...,въпреки че работи.. Пак повтарям - мъжете нямат майчински инстинкт, за повечето денонощно ревящо бебе е съвсем нормално нещо..и щом жената не се оплаква - няма проблем...А също си мислят,че гледането на дете е много по-лесно от работата/сега вече не мисли така /.. Явно авторката много е насъбирала и сега изведнъж избухва..а той не знае от къде му идва.. и защо...
/.. Явно авторката много е насъбирала и сега изведнъж избухва..а той не знае от къде му идва.. и защо...
# 148
5 май 2016, 16:44 ч.
Аз не я обвинявам и съвети да си губи времето няма да й давам. Ти съветваш спрямо твоя опит, аз бих я посъветвала друго на база моя опит. Ако ти ми беше дала същия този съвет преди години в моята ситуация, ами той е абсолютно неприложим. Нямаше зависимост, изневяра и насилие. Имаше усилия от моя страна и готовност за промяна от другата. С дежурното, че не може без нас. Шансовете, които дадох не знам колко са на брой, не се получи. Е, и? Аз ли съм си вдигнала при първото препятствие багажа? Разводът ли ми е бил най-лесното решение? Бих попиляла всеки, който го твърди, така че лесно се дават съвети, когато си ограничен единствено до собствените си преживявания.
Да но си опитала все пак, понякога се получава,понякога не/за съжаление/. Дала си шансове, не си се предала веднага. Ето сега като се обърнеш назад - виждаш,че си направила всичко възможно - но не се е получило... И смело си продължила напред. Самата ти си дала шанс, защо и авторката да не опита...
Реално моя съвет е това което ти си направила....,не винаги се получава,но понякога има шанс.. И не е само до собствено преживяване, работила съм с деца,факт е че на голяма част родителите им бяха разведени/сякаш е някаква мода последните години/ - това не са напълно щастливи деца /разпокъсани м-у два живота/,настройвани, деца които им се иска истинско семейство виждайки другите си съученици... Винаги им липсва нещо... /не говоря за случаите в които развода е заради физическо,психическо насилие или изневери,когато средата за отглеждане е нездравословна за дете/. В този случай на авторката според мен има шанс, зависи и от двамата,само да го даде този шанс,пък каквото се получи...
Виж целия пост
И все пак струва си да опита,заради думите на мъжа и,,,че не може без тях,,. Един месец да си даде,един месец,да пробва с разговори,терапевти,ако трябва, да сложат картите на масата.. Тя да си каже какво и е, и защо се е получило така,той също... Да пробват,той да поеме повече грижи за детето, тя да промени нещо,което го дразни евентуално...Да намали и работата..един месец не е нищо... Аз като си спомня в каква депресия бях,след като родих,колко ме болеше..., а малкия ревеше...А мъжа ми спи в другата стая... най-спокойно... Е това се промени много бързо, и не съм го оставяла той да се сети...,а директно с разговори, и настояване от моя страна-поеме доста от грижата за детето...,въпреки че работи.. Пак повтарям - мъжете нямат майчински инстинкт, за повечето денонощно ревящо бебе е съвсем нормално нещо..и щом жената не се оплаква - няма проблем...А също си мислят,че гледането на дете е много по-лесно от работата/сега вече не мисли така /.. Явно авторката много е насъбирала и сега изведнъж избухва..а той не знае от къде му идва.. и защо...
/.. Явно авторката много е насъбирала и сега изведнъж избухва..а той не знае от къде му идва.. и защо...Реално моя съвет е това което ти си направила....,не винаги се получава,но понякога има шанс.. И не е само до собствено преживяване, работила съм с деца,факт е че на голяма част родителите им бяха разведени/сякаш е някаква мода последните години/ - това не са напълно щастливи деца /разпокъсани м-у два живота/,настройвани, деца които им се иска истинско семейство виждайки другите си съученици... Винаги им липсва нещо... /не говоря за случаите в които развода е заради физическо,психическо насилие или изневери,когато средата за отглеждане е нездравословна за дете/. В този случай на авторката според мен има шанс, зависи и от двамата,само да го даде този шанс,пък каквото се получи...
# 149
5 май 2016, 16:54 ч.
Нямаше да споря (силно казано) с теб, ако съм на мнение, че авторката не е дала шанс. Говорила е със съпруга си, нали така написа, защо смяташ, че не е достатъчно? Понякога стената, в която се блъскаш те отблъсква още повече. За мен решението й е правилно.
Виж целия пост
Да но си опитала все пак, понякога се получава,понякога не/за съжаление/. Дала си шансове, не си се предала веднага. Ето сега като се обърнеш назад - виждаш,че си направила всичко възможно - но не се е получило... И смело си продължила напред. Самата ти си дала шанс, защо и авторката да не опита...
Реално моя съвет е това което ти си направила....,не винаги се получава,но понякога има шанс.. И не е само до собствено преживяване, работила съм с деца,факт е че на голяма част родителите им бяха разведени/сякаш е някаква мода последните години/ - това не са напълно щастливи деца /разпокъсани м-у два живота/,настройвани, деца които им се иска истинско семейство виждайки другите си съученици... Винаги им липсва нещо... /не говоря за случаите в които развода е заради физическо,психическо насилие или изневери,когато средата за отглеждане е нездравословна за дете/. В този случай на авторката според мен има шанс, зависи и от двамата,само да го даде този шанс,пък каквото се получи...
Реално моя съвет е това което ти си направила....,не винаги се получава,но понякога има шанс.. И не е само до собствено преживяване, работила съм с деца,факт е че на голяма част родителите им бяха разведени/сякаш е някаква мода последните години/ - това не са напълно щастливи деца /разпокъсани м-у два живота/,настройвани, деца които им се иска истинско семейство виждайки другите си съученици... Винаги им липсва нещо... /не говоря за случаите в които развода е заради физическо,психическо насилие или изневери,когато средата за отглеждане е нездравословна за дете/. В този случай на авторката според мен има шанс, зависи и от двамата,само да го даде този шанс,пък каквото се получи...
Препоръчани теми