Как решихте да напуснете половинката?

А може би разговора им не е бил, че искат да са семейство, а просто авторката ултимативно му е казала, че иска да го напусне и той е отвърнал, че те са му всичко и че е сам. Така ми прозвуча или така го тълкувам поне аз. Ако беше сериозен разговор - аз го разбирам всеки да сложи картите на масата и да каже: Аз така, ти така и т.н. от позиция да сме семейство, да се обичаме както преди и т.н. Тоест - да се започне градивно, а не да се започне: Напускам те, защото... Или - ще те напусна. Той какво да  каже при тази постановка.

Аз няма да ти скоча, но има една подробност която убягва на тези, които така настоявате да се борим, прегъваме, огъваме и напасваме с партньора си, та белким потръгне.Отговорността към психическото здраве на детето, е задача и на двамата родители.Не може мъжът само да работи и да носи пари, а жената да е единствената, която да дава обич и внимание на детето си.Детето се нуждае точно толкова от дрешки и обувки, колкото и от внимание и от двамата си родители.В тази история обич/внимание  и грижа/ по отношение на детето от бащата, няма.Бащата обича работата си и колата си.Авторката ясно го е написала.

Разбрала съм, че моето щастие зависи от щастието на собственото ми дете и когато то страда, аз няма как да съм щастлива.Здравият разум винаги ми е нашепвал, че щастието е някаква химера, но и без спокойствие не се живее добре.Значи, истината е някъде по средата.Когато децата ни са здрави и усмихнати и ние сме добре.Авторката може сама да прецени как може да бъде по-щастлива, защото брат и може да има друга визия за щастие.Доколкото схващам той и жена му са хората до нея, които я окуражават по отношение на щастието.

п.п.
Майка ми/лека и пръст/ беше много мъдра жена и имаше един лаф."Дете по милост, куче по комат/.Запомнила съм го.

Ами, да го обсъждаме, аз същото предложих, постнах ти изреченията на Сигма, но ти не искаш.
Ти питаш, къде е казала, че ще ангажира майка си с внучето?
Е, тя я ангажира и със себе си, и с внучето, връщайки се обратно в къщата им и навлизайки в живота им и ежедневието им.
Тя декларира, че ако нямаше жилището си, няма да отиде на друго място, а ще си остане при майка си, защото там ѝ е добре и защото няма да я изгони.
Кажи, какво още аз " непревратно" да коментирам?
И защо смяташ, че обобщавам на едро?
Коя от върналите се при мама, си е направила труда да прецени как е обърнала живота ѝ наопаки?
Коя се е поставила на нейно място?
Не знам защо премина над поста ми, в който обясних пространно виждането си, с бръснещ полет отвисоко, без да се опиташ да си зададеш поне въпросите?
Знам, че не е приятна тази истина, но е време някой да ви каже, че майките ви не са длъжни цял живот да ви дондуркат, а вие да бягате от изборите си щом нещо не ви е на кеф.
Да, ако попаднете на боклук, който ви тормози, всяка майка ще му издере очите заради детето си и ще ви прибере багажа обратно, но това не значи, че няма да ѝ създавате дискомфорт и да ѝ утежнявате живота.
Но, когато си вдигнете багажа защото ей- тъй, сте изстинали и имате право да си потърсите друго щастие, както в тази тема се оказва, тежестта върху родителите ви е двойна.
Защото утре, докато ви бавят детето, ще намерите друг, към когото тръпката пак ще ви мине след 4-5 години.

Absurt, тръпката винаги си отива, но ако е имало и други работи, остават положителни чувства.Не пишеш на 15 годишни деца, все пак.

Мухахаха. Мама не ми е гледала детето и ден. Жилището ми е наполовината с ипотека за 27 години. Къде вклиних мама в живота ми и на внучето    Направих си сметката, че и дете ще гледам и сметките ще плащам. Само не разбрах защо толкова ти бръкнах в здравенцето.

И пак казвам- ако нямах прилични доходи и не можех да си позволя квартира или ипотека щях да ида при маминка, за да не лиша детето си от други неща. А ти си лай още.

Много хубав пост, просто чудесен!
В първата част пишеш, че мама не ти е гледала детето нито ден и че си направила сметката да се оправяш сама.
Но, ако не успееш, че отидеш при маминка, за да помага тя, че да не лишиш детето от другите неща.
Защо, обаче, дума не обелваш за това- дали връщайки се  при мама, не се вклиняваш в живота ѝ, или с моментната лексика, не ѝ навлизаш в личното пространство?
Защо реши, че ми бъркаш в здравето- та, ти не при мен се връщаш, а при майка си и в нейното здраве бъркаш, но заобикаляш темата.
И защо реши, че лая, като само питам, като не можеш да изтърпиш мама да ти помага някой и друг ден след раждането, защо си убедена, че тя с кеф ще те изтърпи с детето?

Абсолютно права си!
И аз нямам отговор защо зрели хора, с деца, се държат по- безотговорно и от 15 годишни.

Какво раждане? Детето ми е на три години.
И естествено, че ще ме изтърпи. И обратното би било ненормално.
Ти ако приемаш, че вклиняването като присъствие на детето в къщата е неприятно, то на някои родители това не им пречи. А дори им е приятно 

Да, говорех за материални неща. Квартирата би била около 400 лева. На някои хора това им е заплатата. Как да стане и детето да се нахрани и и да не живее при баба?
Слава богу, не е нужно да ме мислиш. Справям се прекрасно и без мама.

Много малко подкрепящи, благодаря и на теб. Много ми е било трудно когато станах майка, просто не знаех нещата които са небходими при грижите с детето. Научаваш се, с течение на времето прекарано с него, помощ от приятели, от баба дори. Благодарна съм на всички. Не веднъж съм карала мъжът ми да направи нещо когато е с бебока. Желание трябва да имаш, време винаги се намира. Не го познавате, аз го познавам мъжът ми. Обича да се грижат за него, да минава покрай нещата. Не веднъж съм го карала какво ли не. Казва, че ще легне да почива. Но детето си иска неговото, и аз нямам всеки път време да му обърна внимание, но трябва да намеря, нали. Докато готвя го слагам горе на плота да гледка и да го занимавам. Докато чистя той е покрай мен и му давам кърпа за да прави като мен. Докато се къпя го слагах в люлката до мен и го наглеждах. Докато съм в тоалетната с извинение той е с мен. Всичко ли да втълпяваш на един мъж за да се усети, че е баща. Не мисля, и с течение на времето дори всеки вечеряше поотделно. Аз искам всяка секунда да знам какво прави малкия, какво се случва. Знам, че той работи, но мисля, че и майчинството е вид работа и всеки трябва да намира време за детето си, защото като пораснат няма да са с нас. А както не усещам аз обич, както в последните два месеца нямаме интимни отношения, както няма прегръдки, какво да върна, аз съм изстинала отвсякъде, аз ли съм виновна. Това е от месеци, дори не го чаках мъжът ми, преди го чаках. Искам само да си легна до малкия и да го прегръщам. Съжалявам, че се е стигнало до тук, и нямах смелост заради малкия, но това ми е отвътре, това усеща душата и сърцето ми и не мога да седя някъде, където тялото ми не иска.

Ще го приеме, не се тревожи. По-добре сега, отколкото да отлагаш. А и това, че имаш дете не означава, че ти не си важна.. напротив, ти също имаш право на любов. Детето ти е малко, в началото ще реве, после ще забрави.. това им е хубаво на децата, бързо забравят

Gagica, от постовете ти стигнах до заключението, че не получаваш от съпруга си любовта, от която се нуждаеш. Повечето интимни връзки се разпадат точно по тази причина.
Желанието да се чувстваме обичани ни кара да търсим човек до себе си. Можем да си живеем щастливо и сами, можем да пътуваме сами, да се радваме сами на удоволствията в живота, но сами не можем да си създадем онова наслаждение и удовлетворение, които идват от чувството, че някой ни обича. Усещането, че  имаме особено място в живота на някого, че ни обичат и имат нужда от нас, осмисля цялото ни съществуване. То ни дава съзнанието, че нашият живот на този свят има огромно значение за живота и на друг човек.
Много боли, когато имаш връзка с някого, който „би трябвало” да те обича и да те цени, но който съвсем не чувства подобно нещо или просто не показва отношението си към теб така, както ти би желала. Твоят партнъор може и да притежава други ценни качества, но ако не получаваш от него любовта, която ти е потребна, твоята душа ще остава винаги жадна и неудовлетворена.
Може би съпругът ти е свикнал да потиска чувствата си и не може да обича никого толкова, колкото ти очакваш. Или още по-лошо:ти не отговаряш на представите му за партнъор в живота; той не може да те обича достатъчно, защото всъщност не те харесва достатъчно.
Надявам се казаното да ти помогне да се почувстваш по-сигурна и да ти даде увереността, че макар да не ти е било лесно, си направила вярната стъпка.

 В едно семейство са двама души - той и тя . И те сами трябва да си решават проблемите , тъй щото - ти ,аз и всички вие - не сме били на тяхно място за да преценим правилно проблема.
Моят опит и живот не е показател за ничий друг .
  Всеки сам трябва да си взема решенията - пък били и те неправилни .
Всичко друго са празни приказки и разтягане на локуми.
  Като се е решила да се разделят - да се разделя и това е .

gagica
А преди детето пак ли така беше мъжа ти?

Благодаря ти за разбирането...До мен са малко хората които ме подкрепят, но ми дават сили...

Не беше, или поне не съм виждала това, което сега виждам и усещам

От поста на Сигма се оказва, че тя ните се е вклинила в живота на майка си, нито я е ангажирала с внучето.  
Защо смятам, че обобщаваш на едро ли? Защото не може да говориш за всички, които са се върнали в дома на родителите си за известно време, когато са напуснали своето семейство по каквито и да е причини, че вменяват отговорност, че преобръщат живота на родителите си и т.н., на първо място защото едва ли си запозната с всяка една история на потребителките тук и на следващо място, защото такова нещо не е написано, а ти изказваш мнението си категорично очевидно единствено на база твои предположения. Не може да говориш, че някой някого дундурка, защото вадиш смисъл на думите от контекста.
Не може да правиш твоя интерпретация на написаното тук, когато очевидно тя не е вярна.
Чела съм историята ти за твоето семейство, но не можеш да изхождаш от нея. Всеки споделя това, което е решил, но свободни съчинения върху това не можеш да правиш. Задала съм въпросите, които съм решила да задам. Споделила съм това, което съм решила да споделя и ти нямаш право да ме слагаш в някакъв кюп на тези, които са събрали багажа си от семейното жилище, хвърлили са го заедно с детето в жилището на родителите си натоварвайки ги с ангажименти, които само ти знаеш, и тръгнали да търсят щастието си, което видиш ли им омръзнало след 4-5 години. Приеми истината, че има жени, които са имали смелостта да напуснат съпрузите си, причината не е задължително да е тормоз, и са успели да се справят в живота. Спри да обобщаваш, води конструктивни диалози. Добронамерена съм, а ти го разбирай както искаш