Как решихте да напуснете половинката?

Да, никога не ми е било опция да се върна у дома. Може би защото моите родители нямаха отношения, които да са пример за мен. Напротив,  техните отношения ме убеждаваха какво не бива да се прави в едно семейство.  Не са ми казвали, че не мога да се връщам, но аз съм си била убедена, че не трябва. И затова сигурно съм се стремила в моето семейство да направя така, че да не се налага.

gagica, като тръгне малкия на градина и ти на работа, виж как ще се справяте. Щото децата боледуват често, налагат се болнични. Виж как с парите ще се справиш и тогава реши окончателно.  Уфф зарекох се да не давам съвети, ама не се сдържам. Като свекърва съм

evil_witch666, извън конкретната ситуация, наистина ли не допускаш, че когато няма чувства, няма какво да се пали? И за чий извинявай са тези съвети? Ами ако следващия я обича и нея, и детето й? Ей така, хипотетично! Какъв извод да си направи, въз основа на кое? Къде живеем, бе хора? Колко страшна е една раздяла, развод с човек, който не обичаш? Наистина искам да знам защо някой трябва въпреки всичко да си наляга парцалите, а да не прекрати агонията си в една пародия, наречена семейство. Нали е ясно, че става въпрос за случаи, в които единия няма чувства към другия?

Ако няма деца от връзката, проблемът е никакъв. Раздялата изобщо не е страшна. Всеки сам тръгва по пътя и си търси щастието. НО  децата са си отговорност, която родителят е поел, когато са се родили. Те не са кукли, за да ги подхвърляме насам натам. Имам познати с дете, което всяка седмица е при някого. Имам чувството, че багажът му стои до вратата. В петък поема ту при майка си, ту при баба си, ту при бащата и новото му семейство. Возят го като багаж. Ами мъчно ми е за такива деца.  Докато двойката няма деца, няма и кой знае какви отговорности. Но с деца е друго... Най вероятно, ако нямаше дете авторката, нямаше изобщо да я има тази тема.

Децата ако можеха да задържат хората заедно, нямаше да има разводи. Просто когато не можеш повече да живееш с някого, и пет деца да имаш, пак не можеш. Това е. Който не е минал през това обаче, просто не може да си го представи. Когато двама човека спрат да се понасят, каквото и да им говориш за отговорности, морал и деца, нищо добро не става и нищо не се оправя. Човешките отношения не се базират на логиката. Затова и много хора с деца се развеждат. Не визирам случая на авторката. Аз самата никога не съм си представяла, че ще се разведа, след като имам три деца. Е, разведох се, даже направо се побърках да бързам да го направя. Иначе можеше децата така или иначе пак да са си с един родител впоследствие, просто щях да се разболея от нещо лошо, ако бях останала омъжена, та да е "по-добре" за тях.

Абсолютно го допускам това, но не допускам,че дори и опит няма да направи за да се променят нещата.. Представи си ,че това е следродилна криза,която се е задълбочила или хормонални проблеми, или просто имат нужда от семейна терапия...или от малко повече откровени разговори... Представи си , че авторката както го е напуснала сега и и изведнъж след месец - два се осъзнае, че не е постъпила правилно - но връщане назад няма да има... Вероятността да срещне мъж,който да обича нейното дете колкото негово биологично е 2-3%....
 При условие,че няма насилие в това семейство,няма изневяра, няма по-сериозни проблеми ,а единствения проблем ,е че той не помага и бил изстинал - мисля,че това не е основание за скорострелно напускане/раздяла/ - а проблем върху,който трябва да се поработи...И ако след положените усилия,ако няма прогрес - тогава раздяла...

Тролчето е права, защото да се върнеш при мама не е признак за израстване и поемане на отговорностите на възрастния.
За мен, не става така- сега те обичам, утре не ми изнася че не се сещаш за това и онова, вече съм изстинала, взимам куклите, оставям ти парцалките и се връщам " вкъщи".
Докато "вкъщи" ти е при мама, няма и да направиш усилие да създадеш свой дом, въпреки че си създал деца.
Авторката е чудесен пример за лекотата и незрелостта, с които се отказва от възможността да има семейство, а детето й нормален живот.
Знам, че много от вас ще скочат, че видиш ли, като няма вече любов, тя трябва да я потърси на друго място, а детето ще е щастливо щом тя е щастлива.
Само че, за всичките си години на тази земя, съм разбрала че няма начин да го постигнеш, ако чакаш всичко да ти дойде отгоре и не си готов да направиш усилието да се напаснеш с този, когото сама си избрала и който нито те тормози, нито има непростими пороци.
ПП. Никоя майка не би изгонила дъщеря си и внучето, но ако е в работоспосона възраст, ако си има своя кръг от интереси, своя начин на живот, би се почувствала дискомфортно, въпреки че няма да го признае.
Та, ти просто се вклиняваш в живота й, връщайки я в годините, в които е била ангажирана с отглеждането ти.

evil_witch666, дай да не си съчиняваме. Авторката каза, че е водила разговори със съпруга си, ти на това какво му казваш – неправене на опит? Трудно мога да си представя  човек, който се събужда изведнъж с идеята за развод. За развод и раздяла не са необходими непременно насилие, зависимости или изневяра. Странно ми е, че повдигаш този въпрос. Всъщност искам да те питам, имаш ли брак, била ли си в изчерпана дългогодишна връзка? Може да не ми отговаряш, въпросът е личен, да, искам да разбера на база какъв опит даваш този съвет.

Trol4eto,  децата не трябва да бъдат заложници в едни отношения. В много ситуации за детето е по-добре да живее в здравословна обстановка и това не винаги е семейната среда с двамата родители.

Да, съгласна съм, че не бива да са заложници. Тогава нека двойката поживее заедно, сега поне не е проблем. В тия свободни времена всеки живее с когото си иска, не е необходим брак. 2-3 5- години да поживеят и когато решат, че са един за друг и могат да се понасят - тогава да се женят или да имат деца. Иначе излиза, че децата са грешка на  някаква връзка. Не ми струва нормално, но пред очите си имам две двойки, които за две година успяха да вдигнат сватби да им се роди по едно дете и да се разведат. Момичетата се върнаха при родителите си, за момчетата - не знам какво стана с тях. Но децата още преди да се осъзнаят вече го имат този модел на семейство - мама , баба и дядо. Майката естествено е да си търси друг партньор- млада , хубава е. И детето не знае към кого как да се обръща - тати, чичо и т.н. Лично аз не приемам това за нормално.

Абсурт, ти къде прочете, че съм се вклинила при мама 

Много тънкообиден народ в тоя форум, ей!


Ти си го обяснила, аз само чета.
В момента си вклинена в живота ѝ временно, но ако нямаше свой апартамент, щеше да си за постоянно, като в задълженията ѝ ще се включва грижата за внучето, докато мама води социален живот, търсейки новото си щастие.
,
Това са фактите.

В тези отношения нещата не се случват по план. И какво като поживеят 2-3-5 години, в този период всичко може да е невероятно и след като се оженят и им се родят деца - стигат до развод. И не, не излиза, че децата са грешка на връзката. Децата са плод на една връзка и както казах вече не трябва да са заложници в настоящи и бъдещи отношения. Дали децата ще се осъзнават гледайки модел мама, баба и дядо или ще растат в нездрава семейна обстановка с никакви отношения между родителите, все е неподходящ модел за подражание. С това искам да кажа, че никой не трябва/ не е длъжен да стои във връзка, в която се чувства нещастен, най-малкото като се заблуждава, че с това прави добро на детето.

absurt, защо така превратно четеш написаното?

Много сходно е и при мен. Тип домошар, предпочита компа и телефона пред общуване със живи хора. За мен има оправдание - направила съм нещо си. Тип - не можел да ми прости.

Как реших - ами от месеци въртим един и същи разговор. Скарваме се, лягам си, казвам си - утре пак, наново, ще видим дали си е взел поука. Изчаквам утрешния ден, или следващата седмица - нищо не се случва, същото е. Пак разговор, пак обещания. Година, две, като последните месеци вече ескалираха нещата.

Той твърдо вярва, че Е ПРАВ, прави нещата правилно и аз трябва да се променя, той няма да го направи, защото НЯМА НУЖДА, той си е ОК.

За семейната терапия - да - ходим. Според мен от негова страна е замазване на очите. През цялото време твърдеше, че това нямало да ни помогне. Ходи, но не спазва препоръките. Накрая на терапията се дава някаква задача: Например: как разбирате как се чувства другия - кога е тревожен, кога го е страх?.... Задачата е през 2те седмици, през които не се ходи на терапията, всеки да наблюдава другия за признаци на тези емоции, без задачата да се коментира.
За около 20 сесии не си спомням нито веднъж да е изпълнил задачата, често пъти даже я забравя, случвало се е да ме пита - а каква ни беше задачата?  С една дума - на думи иска да ходи, но на практика не вярва, че помага и ОТКАЗВА да спазва препоръките /идеята е не да се спазва всичко на 100%, все пак, но все нещо да си вземеш от тази терапия/, ми не - няма нищо полезно за него там. 
Стигнах до там, че не ми се прибира вкъщи. Мълчанието, затварянето в банята, на балкона с цигара и екран и мълчание, мълчание, мълчание. Направо чувам тишината. Стана ми страшно, изчезнах, слях се с тази тишина и мълчание и някак спрях да съществувам.
Как взех решение? Ми - доживя ми се .. Започнах подходящия антидепресант, живнах и разбрах, че съм била умряла. Нямало ме е, била съм слята с нищото, изчезнала в тишината...

Нощна птица, още ли сте заедно?