Странните порядки и навици в чужбина

какви са тези заключени витрини за алкохол в Германия?
при нас няма...

виждала съм в 1-2 магазина нещо като витрина, която е заключена, но вътре са скъпите маркови уискита, бърбани и прочие.
всичко под 10Е-15Е си е на рафтовете  

ние отдавна не пием твърт алкохол де, но скоро купувах Бакарди и си беше на рафта и имаше доста колеги около него  

един път бяхме някъде и в лизаме в огромен супермаркет. минаваме покрай вината и там един се подпрял на една висока масичка и "дегустира". обаче по това време нямало дегустация и той си отваря сам шишетата  

аз специално заради шоколада ходя до Белгия, айде, да не е само заради шоколада, по работа също, но направо ми звучи като Богохулство, някой от там да идва до Германия, защото няма шоколад по негов вкус в Белгия     Вкусове всякакви, няма лошо де
 Цигарите по 6 евро за кутия от 20-22цигари вътре. При нас на всеки ъгъл се продават цигари, както и във всеки магазин за хранителни стоки.
Заключените витрини са в кварталния Кайзерс, а и не само там.
 виното не е заключено, и както казваш, нищо под 10евро не е заключено и само твърд алкохол.
Намаме Ел.стълбове

на мен в на4алото Палмоливе ми зву4еше някак познато ... но докато зацепя какво искат да кажат немците

В Лимбург.


За прословутия белгийски шоколад има специални магазини, но аз говоря за другия шоколад, например Милка. И въобще като цяло казвам, че няма никакво изобилие на стоки, което за такава развита държава ми е много странно.

а какви магазини имате там като вериги? Вярно, преди доста време се изнесохме, може да са се променили нещата, но в магазини като Карфур, Марше или Делейз има от пиле мляко дето се казва. Хипер маркетитите на Карфур са така заредени, че ти се отщява да ходиш, толкова много видове имат, човек се обърква буквално и губехме тон време ако не отиваме със списък и точно за определени марки неща. Гледаш в захлас… Да цените в белгия и германия са много различни, да не кажа шокиращи разлики, но и с това се свиква бързо. Био магазините в Брюксел според мен са също съизмеримо заредени сравнено да кажем с Берлин, като видове стоки, разнообразие на марки и т.н.

В Рим Карфур са едни от най-скъпите супери.

Ооо подсладена изворна вода пихме веднъж в норвежко
Тази от чешмата в хотела не ставаше, взехме каквото видяхме в супера, беше голяма гнус, после спешно търсихме отново

В датско 2000-2002 г,  алкохол се продаваше във всеки супер, но до 20ч
Сега не знам как е

Мисля че са 4-5 евро цигарите, но нито аз, нито мм пушим, така че не съм надежден източник.  И мен ме учуди това за шоколада, като ми кажеш Белгия, първата ми асоциация е шоколад.
Какви пластмасови чаши за италианско кафе, то е 1-2 пръста в малка чашка, пие се на крак. 

Е, дават и в пластмасова/картонена. Но в заведенията край магистралите. Обикновено така поръчвам, когато се прибираме за отпуска. Само първата година се излъгах да поръчам еспресо, направо в мозъка ме удари  . После вече - само с мляко и задължително - и бутилка вода.

Поживях няколко години в Колумбия. Там английски говореха не повече от 2-3% процента от населението. Това са обикновено по-богати хора, поживели или учили в чужбина, и с техния английски нямаше проблем. Но пък всички останали имат огромното желания да копират всякакви американски/чужди навици и празници и винаги пееха песничката за рожден ден на английски, което звучеше така: хапи бердей ту джу. Y-то го произнасят дж и затова е джу. Хапи бердей пък е местният прочит на happy birthday.
Когато се прокарва домашен телефон, без значение дали е от мобилен оператор или от тел.компания, са разрешени само градските разговори. За междуградски и към мобилни номера трябваше нот.декларация за съгласие. Това се прави, защото почти всички дом.помощнички са от други населени места и като са сами през деня непрекъснато се обаждали на роднини. Но най-фрапатно беше с международните обаждания. За тях трябва да се набере 3-цифрен код, с който се свързваш с оператор, на който казваш коя държава и кой номер и той те свързва. А, познайте колко от тях са чували за България?   Изключение правеха само за щатите, но след като депозираш някаква сума, ако не се лъжа беше около 1500 долара.  
Навсякъде и всички официални документи се подписват с пръстов отпечатък - банкови сметки, здравни осигуровки, телефон, тв, смяна на пари, абе всичко. Навсякъде продават едни малки мастилници. А за по-важните документи се ходи при нотариус да ти завери пръстовите отпечатъци.

Сега сме в Малайзия. Тук всички говорят английски. Ама какъв английски.... леле-мале. Китайците са най-трудни за разбиране, да не говоря почти е невъзможно да ги разбереш, особено по телефона. Навсякъде слагат едно ля (la). Can la?  Can, can - което е Ке ля? Ке, ке. На всичкото отгоре го и пишат, дори в официални мейли. Последно се опитвах да разбера козметичката, която ме питала дали температурата на колата маска е ок, но temperature ok? беше произнесено като тимьпижа ок ля?  
Като бивша британска колония, на чая с мляко казват бяло кафе. Дори навсякъде продават 3 в 1 пакетчета, които са чай, мляко и захар.  

Много интересно е това за Колумбия.

Смърфиетка, много интересно.
Нели, в бара до работа правят в термо чаши кафе, аз примерно си вземам капучино и си го пия в офиса бавно и славно

Подписът с пръстов отпечатък ме впечатли много.  А това ля какво значи всъщност??

Алекса. не съм виждала в пластмасови чашки (освен по бензиностанции и Макдоналдс, но то не се брои), но и аз предпочитам еспресо, там наистина е безсмислено да ти го наливат за по път.  Я кажи,колко струва пакет цигари? Да не съм дезинформирала по-горе. 

Предполагам, че си е част от местния диалект. Английският и там и в Индия е официален език и като цяло граматично го владеят добре, но така се омесва с местния, че понякога наистина са неразбираеми.

nelig - това ля нищо не означава, слагат го явно за благозвучие. Определно си трябва време да се свикне към китайския-английски тук. И пак не е гаранция, че ще ги разбереш. Местните индийци са доста по-добре, поне от моя опит, но и те не са много лесни за разбиране. Като че ли най-разбираеми са малая-та. 

Пръстовите отпечатъци са останали от съвсем близкото минало, когато е имало много неграмотни. И сега не са малко, де.