Странните порядки и навици в чужбина

Или пък две филийки и по средата тънък резен кашкавал. Това е много вървежен обяд в Холандско.
Живея в Маастрихт на метри от единия от двата главни мегдана. Всяка седмица е пълно с торби около дърветата - на главната улица. Но затова казах и по-нагоре - всяка община си има своя система за събиране на отпадъците. Когато живеех в Керкраде (община) имахме от зелените високи контейнери - в тях слагахме торбите и минаваха на две седмици да ги опразват. В Хунсбрук пък бяхме с тези контейнери с картите.
Еднакви вградени в земята контейнери навсякъде съм виждала само от тези за разделно събиране.

  Това за пикаенето - ами здравословно си живеят хората.
Казаха ми, че в Холандия (поне при нас) глобата за уриниране на нерегламентирани места е по-голяма от тази за.....онаниране Ето ви привичка

Не съм живяла в Германия, но такива неща чувам постоянно и ми е много чудно. Тези хора не се ли познават със съседите и не мислят ли, че могат да се разберат с тях чрез обикновен разговор? Понякога човек просто не си дава сметка, че прави нещо, което обезпокоява другите или е в нарушение на правилата.

Веднъж ходихме в Германия с една приятелка - тя шофира, а аз и мъжът ми се возим. Паркира в паркинг на място "само за жени". Слизаме и една германка започва да се кара, че сме паркирали на непозволено място. Ние обясняваме, че шофьорката все пак е жена, а германката обяснява, че мястото било за непридружени жени. Не знам как придружителите могат да помогнат на шофьорката - може би от мъжа ми се е очаквало да поеме грижата за паркирането 

Да,и това,че се обядва с такива "засищащи"сандвичи. Аз съм в центъра на Хага,до миналата година вярно изваждахме чувалите всеки вторник на нашата улица,но от тази година си има вече вградени контейнери на все повече места.Случвало се е да ми остане боклук и е много неприятно.
Сега се присетих за поканите за гостуване.Часовете са от-до.В определения час си тръгваш.в 6 задължително се вечеря,децата в 8 задължително са в леглата. Ама,пак си казвам,за мен няма нищо кой знае колко фрапиращо и странно.Хората могат да се обличат,както си решат,да сядат и лягат,където си искат

О, и аз не се втрещявам от седене където и да е. И аз си сядам на тревичката в парка. Само че е все още странно за много места в България и затова го споменаваме.
Торбите като закъснея ги слагам по терасите или в градината. Не е много приятно пак, но поне не са ми съвсем под носа.
Много ми харесват в Холандия красивите градинки пред повечето къщи. Винаги им се наслаждавам. И в други държави ги има естествено.

А за раждането вкъщи какво мислите?
На мен ми трябваше известно време, за да стопля защо ме питат 'Какво ми е?' като заговоря за раждане и болници.

Не живея в Испания, та не знам дали е валидно за всички, но ми прави впечатление, че испанците са луди на тема храна - вече няколко пъти ме гледат като извънземно, като кажа, че не харесвам испанска храна и го приемат ужасно лично! 
Последно ми казаха, че не съм нормална, защото 99% от хората в света я обожавали (не питах откъде е тая статистика) и просто нещо не е наред с мен.  Вече се старая да си трая, но не става даже да се опитвам да съм любезна - гледат ме в устата и ако не ахкам и охкам като тях, го приемат за знак, че не ми харесва.
Разтреперват се целите от вълнение, само докато описват я някое ястие, я някой (гаден) салам... 
Първоначално ми беше смешно, но последният път се издразних - много ми дреме ако някой не харесва лютеница, например.  Луди хора.

Колкото до оставянето на дамските чанти на земята в Германия, обикновено се оставят отдясно, това е един вид етикеция. Същото съм забелязала и в Англия, там дори в ресторантите имат специално предназначено място за дамска чанта отново ниско отдясно.

Точно се чудех, как мият заорелите тави, когато готвят

Нито едно от посочените. Имахме хубави за стандартите на България професии. Бяхме на над 30 години, тоест завършили образование и влюбени. Ние всъщност търсихме по-уредена и спокойна държава и за нас, и за децата, в която да имаме легален статут - възможно най-близък до кореняците и в които да се говори английски, френски или руски, защото това са езиците, които владеем. Изборът се свеждаше до Австралия и Канада, защото имат изградени ясни програми за емиграция. Австралия имаха тогава списък с допустимите професии, за да кандидатстваш, а ние не бяхме в него. Канада нямаха и затова подадохме за Канада. 3 години процедура.

Абсолютно същото и за мен с италианската кухня. Не харесвам паста под никаква форма и това е трудно за възприемане. А безкрайните разговори за храна и приготвянето ѝ са италианският small talk. В това отношение предпочитам да съм в Англия и всеки ден да констатирам, че слънцето пак е изгряло.
Едно време ми се виждаше странно да се пие кафе след вечеря.

Да споделя нещо, което ми направи впечатление на Тасос,но не знам дали е практика или единичен случай.
Обядвахме в ресторант в Лименас. Поръчката се забави адски много, което не ме впечатли особено, знам че гърците не си дават зор. Дойде време за сметката и помолихме сервитьорката да я донесе, като реших да добавя, че  бързаме, та дано се задвижи. Каза "ок", тръгна уж, но се спря на една маса и почна да се обяснява нещо. Така се увлече, че дори седна и продължи оживено да обяснява. Проблемът беше там, че гонехме ферибот, а бяхме с група, с уговорката да се срещнем всички в определен час. Наложи се да отида до другата маса и да я моля сервтьорката( и вероятно собствениичка), да ми донесе сметката. Тя ми казва отегчено на английски:"Доооообре де, закъде бързате толкова?". Недоумявах, откъде-накъде ще трябва да й се обяснявам закъде бързам,но все пай обясних за ферибота и групата. " Ееее, няма проблем, ще се обадя ферибота да почака". Смешно ми стана, как щяла да се обади ферибота да чака, но както и да е.
Е, накрая тръгна да вади сметката и по едно време я гледам се носи тържестевно към нас с два чашки сладолед и някакъв сладкиш. Питам какво е пък това сега, а тя с широка усмивка- "ами десерта".Ние буквално сме станали прави вече, но пак обясняваме търпеливо, че чакаме сметка, а не десерт, а тя:" Ама как не искате десерт?Защо не искате?".Настояваме за сметката, а женицата възмутена:" Не, ще ме обидите, опитайте десерта". Хеле опитахме го, та миряса и донесе сметката
После на бегом стигнахме до ферибота, качваме се, чакаме, чакаме, ферибота не тръгва. Питаме се един друг какво става и по едно време гледаме едно запъхтяно семейство пристига...е, наистина от някой ресторант се обадили, че има закъсняващи хора и фериботът пълен с хора чака...

Не ги мият. По точно, на същия принцип, и първо стават кафяви, после напълно черни отвътре. Потапят си ги в сапунената вода, минават с гъбата и толкова. Ползват и едни четки за миене на тави, но ефекта е долу горе същия. Освен това пекат неща като пица направо на решетката на фурната - не слагат отделна тава.

Местата не са за жени, защото по-лесно се паркира. Намират се близо до изхода, т.е. се смятат за по-безопасни в случай, че някой ги нападне.

За Англия не видях да сте споменали - пържени картофи с оцет.

Сол и оцет им е любима комбинация, освен пържените картофи, един от най популярните вкусове чипс е със сол и оцет, освен това имат лук и кашкавал (чедър) и коктейл от скариди. Също така някои популярни марки са с различни имена тук - Опел е Vauxhall, Axe e Lynx, a Lay's e Walker's.