Странните порядки и навици в чужбина

Не съм убедена . Казват, че говорят хървадски . А той е по-близък до българския от сръбския.

Тук, близо до дома ни, има една бензиностанция, на която първо заявяваш и плащаш и тогава зареждаш. Но тя е на самата улица, явно от съображения за сигурност го правят. Макар че навсякъде има камери.

Понеже при нас дъждът е ежедневие, на входовете на магазини, поликлиники, служби  има поставени автомати с найлонови калъфи за чадърите. Влизайки в сградата, опаковаш чадъра и така го носиш, без да мокриш навсякъде. А в по-малките магазини, ако няма такъв автомат, имат подсигурени места, където можеш да си оставиш чадъра и да си го вземеш на излизане.

Особеностите на следването в Германия (или по-скоро малка част от тях).

Тук при много от специалностите няма строго определена програма подобна на училищната. Студентите имат един общ план за следването, в който са разпределени модулите по семестри заедно с изискванията за тях (например трябва да си приключил със Статистика 1, за да вземеш Статистика 2). За някои специалности има и изисквания от сорта на "До четвъртия семестър на обучение трябва да си приключил с модулите за първите два семестъра". От тук нататък всеки има пълната свобода да решава кои модули кога да взима. Това означава, че въпреки че официалната бакалавърска програма е 3 години, някой може да я завърши за 4 или 5, ако взима само 1-2 модула, а не предвидените 3-4, а друг за 2-2,5г. (с мнооого учене). Например за архитектурата се счита, че си добре, ако си я завършил само с 1 година допълнително следване.

За всеки предмет студентите имат 2 дати за явяване на изпит, но втората не се нарича "поправителна сесия", както в България. Тъй като изпитите са много нагъсто - по 2-3 на седмица в рамките на 2-3 седмици (в зависимост от специалността), много студенти решават доброволно да си оставят определени изпити за втората дата. Така могат да си разпределят времето за учене по-добре. Ако на втората дата ги скъсат, имат правото да направят модула и следващия семестър / година и да се явят отново. Мисля, че общото правило е, че всеки има право на 4 опита (т.е. два семестъра). В някои специалности студентите дори имат право да се явят повторно на изпит, който са взели успешно, ако не са доволни от оценката.

В следването по някои специалности има и доста свободноизбираеми модули и всеки си преценява сам какво го интересува. Това е доста свобода, но и доста отговорност за студентите - те трябва да правят достатъчно кредити (точки давани за всеки успешно приключен модул), за да не се превърнат във вечните студенти. Хората, които продължават да следват 6 години над определеното време по специалността, са длъжни да плащат високи допълнителни такси за обучение (мисля, че беше 750 евро на семестър).

И още нещо: в немските университети няма такси за обучение в буквалния смисъл. Преди години ги бяха въвели, но една по една провинциите се отказаха от тях. Това бяха 500 евро допълнително към това, което се плаща за студентските привилегии. Например аз плащах около 750-80 евро на семестър докато не ги отмениха. След това плащах около 280 евро, в които влизаха по-ниските цени за храна в кантините, билет за регионалните влакове в цялата провинция и някои други облаги.

Ако ви е интересно, в някой от следващите постове мога да разкажа и за т.нар. Bafög, което е един вид студентски заем с много гъвкави условия.

Аз имам акцент, но какъв - освен, че съм чужденка - не могат да ме хванат. Мисля, че много хора имат погрешно впечатление за това, какъв 'трябва' да е "източноевропейският" акцент, мислете за руснаци в американските филми  

Преди да се преместим, произношението ми беше повече американско. Наскоро се опитах и не мога да го докарам вече, даже да се старая много. За сметка на това, се чувам редовно с мила другарка в Щатите, която ме кара да й чета разни неща с 'британския' си акцент и се попикава от смях колко различно звучи от американския.



Да! И слушаме само надута чалга, хвърляме гьобеци по масите и викаме оп! саааа!, докато жулим ракия... нали?  

Кои сме тия "ние" със специфичен начин на обличане, описан горе като магистралки в работен час, не знам, но аз наоколо такива българи не срещам, нито познатите ми в България се обличат така нелепо. Жалко, ако средата ти е такава.



На скорошно българско събиране в града се хилихме с мъжа ми, като гледахме залата, пълна с българи - виж, не можеш да ги сбъркаш просто, различно облечени, различни социални прослойки, но някак без да можеш да посочиш кое точно с пръст, се вижда, че са нашенци. После мъжът ми заговори един тъмен балкански субект по карирана риза до нас и човекът каза, sorry, I don't speak Bulgarian. Толкоз за брилянтните ни заключения как се разпознаваме  

И аз ходих съвсем скоро на бг събиране, никого не познавах и никой не се усмихна на разминаване на вратата или около тоалетната. По това се усетих къде съм. 

А децата се бяха събрали в друго помещение по-далеч от Бяла роза  и си говореха на английски помежду си.

Сръбският и хърватският доскоро си бяха един език, сега работят по отграничаването им, в Хърватия в момента се изгражда норма. Аз съм от Западна България, разбирам се със сърбите без абсолютно никакъв проблем, особено с тези в Ниш.
Наличието или липсата на акцент до голяма степен зависи от музикалността на човека. По-музикалните са по-склонни да "прихващат" чуждия акцент, ако са в съответната езикова среда.
Чак никой да не се усмихва на никого в България, не бих казала, но е факт, че в Италия хората бяха по-учтиви.

Един колега италианец ми каза, че това най-много го е шокирало в България - хората не се усмихват и не поздравяват. Нито в магазина, нито на спирката, нито в асансьора - никъде.

Ти не си ли в Испания?  Мислех че там е все слънчево. 

Сега, на спирката на автобуса и в Милано не се поздравяваме  Това само за малките градчета важ и, за съседите е признак на уважение. Но аз лично и в България си поздравявах, пък който отговори - отговори. Така са ме учили вкъщи.

Народопсихология. За българите усмивката е знак за лична симпатия, а не за вежливост. Същото е като с целуването по бузата и прегръдките с непознати.

На мен Хърватския ми звъчи различно от Сръбския, но си е като диалект. Но ако го кажа на приятелите си ще е равно да кажа на македонец, че ми звучи като бакскалия .

Разбираме се, просто ни е по-лесно на английски. Те и двамата са раждани тук, а и месарят, който е сърбин също.

Обръщам се към съфорумките в Англия:

Хапвате ли си от това? и Как?

Всъщност и при италианците е така. Просто човекът според мен е бил от по-малко градче. Като цяло, при запознанство не целуваш за поздрав, а чак на изпращане и то само ако е приятелска обстановката. Има известна разлика отколкото при французите в етикета за целувките.  За поздравите - смятам че е учтиво да поздравяваш хората от кооперацията си. А и в по-малките градове и в България това си е практика. За усмивките - не е приятно като влезеш в магазин да те гледа с омраза или досада продавачката. Иначе на непознати хора на улицата не се усмихват и италианците, освен ако не се опитва по някакви причини да те заговори някой.  

Интересни разсъждения по въпроса: http://www.webmiastoto.com/37363.html

При нас се казва Ведгемайт и аз лично го харесвам, но не е за всеки. Или се влюбваш, или позеленяваш като го опиташ.

Твърдят, че е добър източник на витамини от Б групата.

Ами да иде на пейките в междублоковото пространство в някой квартал и да седне с местните на карти/табла/клюка/политика ... и ще му се заусмихват особено ако иде с "бутилка кола с капа4ка от фанта ... "