Как спасихте брака си

Аз съм фен на хармонията, за това и не разбрах бабунка по казуса
Мир, мир, мир, съгласия, обща посока, допълване на изреченията, четене на мисли и никакво насилие 
 

Nesiha  винаги искрено съм се възхищавала на такава дълбока, видима хармония между хората. Баба ми и дядо ми, които ме отгледаха, бяха така, лека им пръст. Една дума казана накриво не чух и знам и от други, че не е имало през съвместния им, изключително труден, живот. 

Мило и драго бих дала да не ми беше нужна тази потребност да 'си кажа' според мен как и какво е правилно и редно, но, слава Богу, животът ме поизлекува малко от идеализма, показвайки ми колко ниско можем да паднем, мислейки си, че правим добро или борейки се за "правилната кауза". Понякога ми се струва много иронично, че именно заради най-големите натворени лошотии и двамата се променихме към добро. Много е странен животът наистина. Колкото хора, толкова и истории.

TafTaf - ще го надмине, гаранция  Приготвяй се отсега.

Аз затова вярвам, че любовта е израстване. Предимно лично, защото се развиваш. А разминаванията стават, когато това се случва само с единият от двойката.
Когато е при двамата - се получава хубава и здрава връзка, която оцелява в бурите.

Μоят опит със спасението на брака тече в момента.
Заедно сме от 18 години,с две деца и страшно много неща сме преживели.Кризата на средна възраст дойде при мен,когато се почувствах за даденост.Понеже последните 4 години мъжът ми постоянно липсваше от вкъщи  с месеци (заради работата си ),някак се се отчуждихме ,отдадохме се и  двамата на работата си,децата ни свързваха вечер по скайп,но като цяло всеки в неговия си свят и с интересите си.Изнервени и двамата,недоволни от живота, говорейки си постоянно на контра и на въпреки .....така беше последната година ежедневието ми. В периода ,в който се събирахме за 4 месеца аз -Без да съм го искала и търсила се привързах  и увлякох към мъж с 25 год.по-голям (който всъщност познавам от 6 год) и започнах да се виждам с него все по-често след работа.Оставах уж с инзвънредни часове и т,н.Нещата ставаха с него все по-сериозни и по -сериозни.Изчезна ми желанието да правя секс с мъжа ми,постоянно  му мълчах,не исках да излизаме заедно и т.н.Лъжех,мажех,пренебрегвах семейството си само и само да открадна моменти с него.Мъжът ми взе да се усеща и да ме пита ,но аз категорично отричах и лъжех,че няма друг мъж,че всичко е ок ,просто е временна депресия....и ще ми мине.След 10 месеца ,по настояване на другия мъж , събрах смелост и казах на мъжа си ,че има друг човек в живота ми от известно време и имаме серизни намерения един към друг.Беше една тежка безсънна нощ,в която най-важните неща си ги казахме и той реши и ми каза тогава,че каквото е да е решението ми ,ще ме подкрепи и ще бъде до мен,и най-вече ,че ще ме остави да си изживея тръпката ,но и смята да се бори за мен допоследно!

Нещата се промениха коренно между нас.Той напусна работата си в чужбина и се върна да се бори за мен и брака ни.Преоткрихме се,простихме  си  за грешките  и за известно време  изживяхме наново любовта си ,дори още по-силна и щура ,с патос ...Сега сме по-честни един с друг,не се нагрубяваме,не си говрим с висок тон,по-сближени сме и се стараемм и двамата повече ,нооооо всичко сякаш стана временно.

На кръстопът съм...не знам какво искам явно,а той дава всичко от себе си  и единственното ,което иска е да съм честна с него и да не го залъгвам.Не искам да го наранявам отново,но искам и другия мъж в живота си

Та по темата, според опита-вече пропукано стъклото,макар и лепено отново здраво,някак си пак се напуква и нищо не е като преди!

Извинявай, но ми стана интересно за какво ти е другият, който може да ти е баща и е на прага на старостта?

Да бе! 

От 18 години сте заедно? Или от 18-годишни? Защото, ако е първото, то другият мъж в живота ти, е пенсионер, а ти си 25 години по-млада!

Да  процеса трябва да е двустранен 
иначе нЪц , няма как.

Вярвам в това, че първо хората около нас са като огледало, в тях ни дразни всичко, което всъщност мразим у себе си. Второ, ние сме с тези хора поради някаква причина, те всъщност по този начин ни помагат да се променяме и развиваме.
Т.е. за мен пътят е да се обърнем към себе си, към миналото си, да разрешим всички емоционални травми, които сме натрупали и носим като бреме, да простим на себе си и на близките си.  Да обичаме първо себе си и след това ще се научим да обичаме и другите. Да постигнем първо вътрешния си мир и така да имаме и мир около себе си.

Ето това е моята тайна на успеха... След голяма криза наскоро мината и то точно по описания по-горе начин. Но - ако няма любов от моя страна - нямаше да успеем да оправим нещата - със сигурност щях да се откажа, но и аз като Бабунка смятам че е прекалено лесно да се откажеш и да не се бориш за това, което смяташ че искаш за себе си. При мен обаче проблема беше че бях по-сдържана и не показвах всичко което исках и ме дразнеше - сега аз станах по-открита и спрях да се боря за наранено его - защото това е проблем само в моята глава. Когато написах всичко черно на бяло какво ме дразни при него се оказа, че същите неща обвинявам себе си че не ги върша достатъчно добре и реално едва ли не подсъзнателно изисквам от него да ги прави той. И тогава взех решение че е време да обичам себе си, да се обърна към себе си и да изчистя всички стари кодове, които ми пречат да имам хармонична връзка. Без нищо да изисквам от него - просто огледалото си е огледало. Четири месеца след кризата нещата са 3 пъти по-хубави от преди и вярвам че при истинско желание и малко помощ /аз работех с коучинг терапевт и още няколко приятелки занимаващи се с психология/ човек може да обърне нещата много лесно и бързо в своя полза. Мъжа пиел, викал, обиждал... а защо го прави? За да тръгне човек да търси нещо извън къщата си, значи не се чувства удовлетворен от това което намира вкъщата си. Много е лесно да оставим счупеното и да си купим новото... но живота не е толкова прост. И най-сладката любов е тази за която си се борил.

Много добре казано!

Бубанка, Крис.Р, много ви благодаря за мненията. 
Ние сме в критичния момент, разделихме се.

Ще се радвам да разкажете повече.
exquisite, и ти също.

Аз мисля, че трябва и двете страни да могат да простят, но да не забравят грешките си, за да не ги допускат отново. Надявам се да преодолеем и ние кризата и да мога да пиша някой ден и аз за това.
 

Нощна птица, така е. Грешките се прощават, но и не трябва да се забравят от направилият ги. И без другият да му ги напомня.
Ние сме много взривоопасни при разговорите си, но се научихме да си даваме знак, когато усетим, че другият агресира - още на първият тон.  Това много помага и намалява напрежението и дава възможност да се самоанализираш и определиш от къде и защо си разстроен, разгневен и тн.
И след това споделяме.
Надявам се да е временна раздялата ви.

Мдам, давам му знак, когато агресира, прави се пауза, връща се и пак агресира обаче.  За момента не съм за тази тема, само да я следя и да си правя изводите.

Ти искаш ли да е временна раздялата или чувстваш облекчение?