Но ще го напиша по следния начин: не мисля, че ни задържа силна любов. Въпреки че той твърди, че не е спирал да ме обича аз а) не му вярвам и б) не мога да кажа същото за себе си. Според мен се получи така, че когато аз бях спряла да го обичам и го ненавиждах той се бореше, после когато той се отдръпна, отвратен от моето поведение, аз започнах да се боря (вече осъзнала грешките си и с промемено отншение след видяното желание от негова страна) и така се "закърпи" положението, ако ме разбирате. Но е факт, че в различни моменти имаше остър недостиг на обич, нежност и разбирателство.
Ако мога да направя още едно уточнение, което за мен е от особена важност - силно се плаша и отблъсквам от начина, по който нашето (и всички следващи) поколения ни възпитаха/ват да грабим от живота и хората с пълни шепи, да се реализиране и да преследваме имагинерното щастие без нулево зачитане на чуждите чувства, стойност и мнение, мачкайки всички наред. Силно вярвам, че една връзка - дълбока, искрена и стойностна - се развива само след преживени трудности (не ексцесии) заедно,в които и двамата устоявате и израствате благодарение един на друг. А не, както ни убеждават - да се хвърля всичко при най-малката пукнатина, съмнение или нежелание за полагане на усилия. Благодарение на многогодишен Холивудски маркетинг, ние повярвахме, че "истинските неща просто се получават от само себе си" (if it's meant to be it will happen), а истината е, че на-стойностните неща в живота се постигат с усилия, жертви/компромиси и дорасване за смисъла им. Мисля, че това дава най-точното обяснение на въпроса на Nesiha защо не си тръгнах - защото знаех, че това е най-лесното решение и не ми се струваше редно. А аз винаги съм търсила трудното, за добро или лошо.
Лошото е, че болката и разочарованията могат да озлобят както и да послужат за катализатор към по-добра промяна. И в това е трагедията на човешката природа.
п.с. очаквам всеки момент някоя съфорумка да пита за зодии и асцеденти
![Grinning](/img/emojis/most_used/grinning.png)