,съжалявам да прочета, че още не се чувстваш добре
.От споделеното от теб,моето впечатление е, че много тъгуваш по дъщеря си и може и това да е една от причините за състоянието ти. Пожелавам ти от сърце да дойде Видов ден съвсем скоро
!
. Почти винаги, обаче, когато се порежа, набода на нещо, дори без да има кръв, ушите ми започват да свирят, краката ми омекват, случвало се и да припадам
.И всеки път се чудя как успях да родя ,хем че и нормално
.

Щях да пукна от първоначалния ужас да си гледам детето как си прави селфита близо до ръба. Уж не било много близо, ама...По някое време се съвзех и даже се включих за малко в снимките. Като бяхме на Асеновата крепост пък преди няколко години, въобще така си стоях-запънах по едно време, седнах, закрих очите. Моят мъж качи детето чак до горе. Аз мисля, че знам защо ме е страх-като бяхме малки и няма кой да ни наглежда, се забавлявахме като се катерехме по парапетите на терасите. И един ден едно дете падна от четвъртия етаж. Имаше късмет-оправи се напълно.
. Непрекъснато "помагам" на някакви хора, които си мисля, че са застрашени. Как не ме е набил някой до сега си е тайна


Препоръчани теми