
Ставането през два часа е нещо обичайно за нас. Макар че напоследък го кърмя в съня му и той дори не разбира какво се случва
Как го правиш? Аз дори не мога да й отворя устата докато спи, а сама не си взима зърното.

Покърмих малкия, много му хареса да слуша птиченцата и да гледа дръвчетата, но започнаха да идват хора, да се разпъват палатки и станахме. Не си падам по данданията сред природата, искам да ми е тихичко и спокойно. Малко поизнервени се прибрахме, малкия мрънкаше много в ерго раничката. Понякога мрънка, понякога-не. Не мога да разбера защо недоволства. 


Нека свикне! Да го носят, да го прегръщат, да му показват колко е желан и обичан.
Но ми е супер....Няма фиксирано време за нищо, но си го усещам....или по-точно гърдите ми го усещат. А аз не съм от хората, които са свикнали да са като роботи/машини или каквото искате там....Не обичам всеки ден да правя едно и също нещо по едно и също време, това не е за мен. Ако се наложи мога...но...И с Тервел е така, малко се и притеснявам и се чудя кое е по-добре. Но не искам да ставаме и лягаме по часовник и да се къпем точно в 21:00 примерно. Ами ако сме на гости или навън и бебето е свикнало точно тогава да прави точно това?! И режимът си има своите плюсове, но гледам да балансирам нещата, колкото е по силите и разбиранията ми
Днес ме изненада времето, точно щяхме да излизаме и то заваля. Ще поизчакам малко, ще пошетам и ако не завали по-силно сме навън
Нека свикне! Да го носят, да го прегръщат, да му показват колко е желан и обичан.

Не съм съгласна с мнението, че приемат раздялата завинаги.Препоръчани теми