Но колкото и да сме пристрастни към марката, често се случва да се разочароваме от некачествена козметика, крем, струващ направо грешни пари, а видимо без дори елементарен ефект или пък скъсани обувки на световноизвестна марка.
И какво правим тогава?
Спираме ли да ги купуваме? О, не.
Лично аз продължавам. Улавям се, че към по-ниските класове съм по-безжалостна, докато към класните марки съм благосклонна дори в яда си. Гальовно плесвам зад врата с две критични изречения някоя видимо некачествена стока, но след време пак посягам към марката.
Да съм сноб-не съм сноб!
Да съм богата, че да не си жаля лошо похарчените пари-също не съм.
Защо тогава го правя? Защо го правим? Може би навик, но не! Все пак на пелените ми не е имало етикет Диор.
Кажете вие, защо им прощаваме на гигантите, а при първата ронеща се очна спирала за 7 лв. подскачаме ужилени-ауууу, безобразие, никога повече!
Ако се развие темата ще споделя конкретни примери.