Ето ме и мен при вас. Досега бях читател, изчетох почти всички теми, сега реших да съм и писател.
Не знам откъде да започна... Може би от там, че съм Скорпион. Пък винаги съм смятала, че ако една жена Скорпион иска да си причини проблеми, е достатъчно да се забърка с мъж Телец. От там насетне, цялата драма си идва естествено и непринудено.
Досега бяха трима: първият беше просто сексуално увлечение в ранните тийн години, започна и приключи без излишни тегоби. Вторият - голяма любов, но желанието му за контрол, до степен да ми избира дрехите, ме отблъсна тотално и безвъзвратно. Третият - побъркан тип, който смяташе, че ще си играем на сляпа баба, докато се подмотава с разни "приятелки", тц.
И така минаха едни щастливи години, в които Телците покрай мен бяха само женски и, да си призная, по-точни приятелки не съм имала никога. Може да не се виждаме и чуваме всекидневно, но когато най-много ми е трябвала подкрепа, те са били до мен. Без въпроси, без излишни сантименти, просто готови да дадат всичко от себе си, за да помогнат. Нямат грешка женските Телци, да са живи и здрави!
Но както се казва, човек и добре да живее... На хоризонта е поредният. И съм се видяла в чудо вече, въпреки че нищото между нас е съвсем отскоро. "Нищо", защото и двамата сме обвързани (моля, хвърлете камъни, редно е) и сме се съгласили, договорили и прошнуровали, че никога нищо няма да се получи и всичко ще си остане ей така висящо, докато му изтече срокът на годност.
Да, обаче химията е толкова тежка и наситена, че е трудно за дишане почти. Всеки опит за отблъскване води до още по-силно привличане.
А когато се пуснем по течението, без да се съобразяваме с обстоятелствата, е още по-страшно. Тогава е толкова хубаво, че връщането в реалността е почти физически болезнено.
Искам да се дистанцирам и всичко да свърши, но всяка крачка назад води до две напред. И все сме в изходна позиция. Ужасно е.
А и пустият му Телец хич не ми помага. Първо се буха с главата напред, после надява расото с бялата якичка и ми проповядва моралните си устои, аз тъкмо се окопитя и ето го, иде и ме бута отново с рогите, мята ми влажните си, сини и дълбоки погледи... Е, аз да не съм от желязо, да му се невиди!
Понякога наистина си мисля и самонавивам, че си играе и просто си чеше прословутото Его, но пък като погледна как разни женици припадат само при вида му, ми е чудно защо, по дяволите, ще е опрял точно до моето внимание. Отделен е въпросът, че когато наистина спра да го отразявам, става такъв киселяк, че не се трае просто. Започва да ме дразни нарочно до степен, че едва се удържам да не го халосам с нещо. Не го халосвам, пак се взривяват фойерверки във въздуха. Споменах ли, че е ужасно?
Какво се прави в такава ситуация, питам?
Виж целия пост
Не знам откъде да започна... Може би от там, че съм Скорпион. Пък винаги съм смятала, че ако една жена Скорпион иска да си причини проблеми, е достатъчно да се забърка с мъж Телец. От там насетне, цялата драма си идва естествено и непринудено.
Досега бяха трима: първият беше просто сексуално увлечение в ранните тийн години, започна и приключи без излишни тегоби. Вторият - голяма любов, но желанието му за контрол, до степен да ми избира дрехите, ме отблъсна тотално и безвъзвратно. Третият - побъркан тип, който смяташе, че ще си играем на сляпа баба, докато се подмотава с разни "приятелки", тц.
И така минаха едни щастливи години, в които Телците покрай мен бяха само женски и, да си призная, по-точни приятелки не съм имала никога. Може да не се виждаме и чуваме всекидневно, но когато най-много ми е трябвала подкрепа, те са били до мен. Без въпроси, без излишни сантименти, просто готови да дадат всичко от себе си, за да помогнат. Нямат грешка женските Телци, да са живи и здрави!
Но както се казва, човек и добре да живее... На хоризонта е поредният. И съм се видяла в чудо вече, въпреки че нищото между нас е съвсем отскоро. "Нищо", защото и двамата сме обвързани (моля, хвърлете камъни, редно е) и сме се съгласили, договорили и прошнуровали, че никога нищо няма да се получи и всичко ще си остане ей така висящо, докато му изтече срокът на годност.
Да, обаче химията е толкова тежка и наситена, че е трудно за дишане почти. Всеки опит за отблъскване води до още по-силно привличане.
А когато се пуснем по течението, без да се съобразяваме с обстоятелствата, е още по-страшно. Тогава е толкова хубаво, че връщането в реалността е почти физически болезнено.
Искам да се дистанцирам и всичко да свърши, но всяка крачка назад води до две напред. И все сме в изходна позиция. Ужасно е.
А и пустият му Телец хич не ми помага. Първо се буха с главата напред, после надява расото с бялата якичка и ми проповядва моралните си устои, аз тъкмо се окопитя и ето го, иде и ме бута отново с рогите, мята ми влажните си, сини и дълбоки погледи... Е, аз да не съм от желязо, да му се невиди!
Понякога наистина си мисля и самонавивам, че си играе и просто си чеше прословутото Его, но пък като погледна как разни женици припадат само при вида му, ми е чудно защо, по дяволите, ще е опрял точно до моето внимание. Отделен е въпросът, че когато наистина спра да го отразявам, става такъв киселяк, че не се трае просто. Започва да ме дразни нарочно до степен, че едва се удържам да не го халосам с нещо. Не го халосвам, пак се взривяват фойерверки във въздуха. Споменах ли, че е ужасно?
Какво се прави в такава ситуация, питам?
Тогава за коледните празници вместо лаптоп за себе си, беше купил кафе машина на De'Longhi. 
.
Телеца е прагматичен и разумен в действията си....и силно драматичен в емоциите си.