Не знам откъде да започна... Може би от там, че съм Скорпион. Пък винаги съм смятала, че ако една жена Скорпион иска да си причини проблеми, е достатъчно да се забърка с мъж Телец. От там насетне, цялата драма си идва естествено и непринудено.
Досега бяха трима: първият беше просто сексуално увлечение в ранните тийн години, започна и приключи без излишни тегоби. Вторият - голяма любов, но желанието му за контрол, до степен да ми избира дрехите, ме отблъсна тотално и безвъзвратно. Третият - побъркан тип, който смяташе, че ще си играем на сляпа баба, докато се подмотава с разни "приятелки", тц.
И така минаха едни щастливи години, в които Телците покрай мен бяха само женски и, да си призная, по-точни приятелки не съм имала никога. Може да не се виждаме и чуваме всекидневно, но когато най-много ми е трябвала подкрепа, те са били до мен. Без въпроси, без излишни сантименти, просто готови да дадат всичко от себе си, за да помогнат. Нямат грешка женските Телци, да са живи и здрави!
Но както се казва, човек и добре да живее... На хоризонта е поредният. И съм се видяла в чудо вече, въпреки че нищото между нас е съвсем отскоро. "Нищо", защото и двамата сме обвързани (моля, хвърлете камъни, редно е) и сме се съгласили, договорили и прошнуровали, че никога нищо няма да се получи и всичко ще си остане ей така висящо, докато му изтече срокът на годност.
Да, обаче химията е толкова тежка и наситена, че е трудно за дишане почти. Всеки опит за отблъскване води до още по-силно привличане.
А когато се пуснем по течението, без да се съобразяваме с обстоятелствата, е още по-страшно. Тогава е толкова хубаво, че връщането в реалността е почти физически болезнено.
Искам да се дистанцирам и всичко да свърши, но всяка крачка назад води до две напред. И все сме в изходна позиция. Ужасно е.
А и пустият му Телец хич не ми помага. Първо се буха с главата напред, после надява расото с бялата якичка и ми проповядва моралните си устои, аз тъкмо се окопитя и ето го, иде и ме бута отново с рогите, мята ми влажните си, сини и дълбоки погледи... Е, аз да не съм от желязо, да му се невиди!
Понякога наистина си мисля и самонавивам, че си играе и просто си чеше прословутото Его, но пък като погледна как разни женици припадат само при вида му, ми е чудно защо, по дяволите, ще е опрял точно до моето внимание. Отделен е въпросът, че когато наистина спра да го отразявам, става такъв киселяк, че не се трае просто. Започва да ме дразни нарочно до степен, че едва се удържам да не го халосам с нещо. Не го халосвам, пак се взривяват фойерверки във въздуха. Споменах ли, че е ужасно?
Какво се прави в такава ситуация, питам?
.

Телеца е прагматичен и разумен в действията си....и силно драматичен в емоциите си.