Разделени сме, детето се сеща за вкъщи и ме пита...

Не, не, не. Никога.
Децата са гъвкави. Стига да запазите добрите отношения, не е проблем.
Дъщеря ми е на 3 години и 3 месеца. Знае, че си има къща на мама и къща на тате. Тате я взима, води си я вкъщи, рядко, но все пак се случва да преспи при тати. Няма драма.

Щом си си тръгнала от там, значи има причина. Не се връщай.

Да, тръгнах, защото вече нямаме близост, дори интимността ни не е каквато трябва да бъде, отчуждихме се, всеки яде по различно време. Просто любовта я няма, затова питам дали бихте се върнали заради детето като ви попита нещо свързано с това, като ви погледне с онзи поглед. Дали бихте се върнали от съжаление, защото сега това изпитвам към него, тъй като сега той е сам, а и почти няма приятели. Но чувствата ни ги няма, беше ме страх да си тръгна, заради малкия, заради навик, заради това, че съм свикнала с живота такъв какъвто е. Но брат ми и жена му поговориха с мен и набрах смелост, заради себе си, защото може да намеря повече щастие някой ден, макар, че не съм вярвала никога, че ще стигна до тук. Не ме интересува, че сме били финансово добре устроени, нямаше внимание и грижа, просто финансова грижа имаше само. Но сега тръгнах, все още никой не приема ситуацията, нито родители, нито приятели. Понякога си мисля, че аз съм виновна и, че ще бъда виновна, ако не се върна, ще се обвинявам заради детето. Но това казва сърцето ми, да тръгна, защото някъде мога да бъда по-щастлива. Бихте казали, че щом не ме бие, не пие, не ме тормози и изневерява ще се оправят нещата, но сърцето ми не приема човека като преди, това се получи в последната година, отчуждение и дори не изпитвам нужда да бъда с него и да го прегръщам. Единственото нещо което ми е в главата е малкия сладур. Затова като ме попита кога ще отидем в нашето вкъщи, много ми се плаче и започвам да се чувствам виновна. Остава да спи при таткото Събота и Неделя, почти всяка седмица. Казвам му, че и тук и там е вкъщи, там ще ходи с тати, тук е с мама. Засега приема това спокойно. Дано не се обвинявам и по нататък за чувствата и мислите на малкия. Много ми е трудно. Плача си като легна вечер. Тежи ми. Благодаря на всички Ви за отговорите и за това, че давате кураж...

Пускаш вече поредна такава тема 
Ако искаш да се върнеш, не разбирам защо ти е нашето одобрение?

Аз съм преживяла с ММ  5 годишен стерилитет, недоносено дете и живота ми весеше на три пъти на косъм от емболия. Не бих се върнала, дори да е последният мъж на земята. Ама това съм аз и моето дете, което няма проблем с различните къщи.

Големичък е, ще свикне. При мен мина не мина много лежерно с детето, но той беше по- малък от твоето дете. Важното е ти да се справиш.

Аз пък съм на малко по различно мнение.
Двама души се събират с желание за дете...и после се разделят. Как така се случва? За мен цялата връзка трябва да бъде желание за промяна. Обикновено двамата идват от различни семейства. С различни цености и навици. И изграждането на ново семейство е дълъг процес в който се влага много.
Най-лесното според мен е човек да си тръгне. Поне за мен.
И най-трудното да остане.
Човек трябва с едната ръка да дава а с другата да иска. Обикновено хората при които няма финансови проблеми изчезва близоста....нямат време един за друг. А при хората които има близост има финасови проблеми.
Така че единят / този който е узрял/ трябва да води връзката във вярната посока. А кой каквото ще да казва много време трябва да мине за да могат децата да се чувстват добре. А и тези деца трудно установяват в бъдеще стабилна връзка, още по-малко стабилно семейство. Та с две думи....твоя избор не е само седмичното мрънкане на детето.
Ако наистина считаш че това е края, добре си постъпила. Ако виждаш и една частица от онова което ви е събрало не е лошо да помислиш.

Не, никога.

Аз ще се справя. Но понеже много от приятелите казват, че ще се оправим, най-вече заради малкия, да не го лишавам от татко, кой друг щял да се грижи, един баща има, няма да може да приеме друг, или нов татко да се грижи за малкия. А и всички приятели са със съпрузите си и трудно приемат моето положение. Затова са сигурни, че ще се съберем, но ни трябва време. Колкото и да им обяснявам, не могат да разберат защо съм тръгнала, не искат да приемат това като оправдание. Малко хора ме подкрепят, но е хубаво, че ги има. Трябва да съм силна заради малкия. Обнадеждих се леко, тъй като започвам работа, защото това беше първото нещо за което мислих, след като дойдохме при родителите ми. Надявам се нещата да се подреждат сами, защото понякога съм много объркана и свиквам още с новото място. Сигурна съм, че не искам да се върна и не знам какво ми предстои, но мисля за малкия постоянно и това ми дава сили. Надявам се да ме чака нещо хубаво някъде там...Силно се надявам. Благодаря и на Вас, че ви има и ми олеква като ви чета редчетата...

Хубаво четеш тук, обаче живота е твой. Ти трябва да решиш, как да постъпиш...
Мъжа ти, също ли е на мнение че няма любов, и всичко между вас е свършено?

Малко черен хумор- малкия сам ще се кефи след няколко месеца че сте се разделили, повече от теб- нали всичко ще е по две.

С мнението че децата на разделени родители попиват примера след време изобщо не съм съгласна. Напротив- мъчат се да градят, имам сега примери пред себе си.
Попиват отровната семейна среда ако двама души останат заедно- изневери, пиене.
Лично мнение.

Аз си мисля, че ти самата не си узряла за раздяла.
Иначе нямаше  детето така тъжно да те гледа, явно ти самата тъгуваш и то попива от теб.
Нещо такова усетих като те четях.

Здравейте,
Щом сте решила така, значи сте имала нужните основания за този Ви избор, затова по-добре не съжалявайте! Знам колко е трудно да се обясни на едно малко детенце, че занапред ще живее без татко, но вероятно това е най-добрият вариант във Вашият случай! Разбира се, не ограничавайте контакта на детето с баща му, от опит знам, че тези срещи с разделените родители помагат детето да не се чувства самотно или да не почувства липсата на страната на другият родител.
Поздрави!

Като чета разказа ти, не бих си отишла от този мъж. Но щом вече си го направила, на твое място бих се върнала.
Извинявай, но мисля, че си постъпила глyпаво. Сърцето ти не приемало и ала бала. Голям човек си, трябва отдавна да си разбрала, че първо се слyша разyмът.
Ти какво мислиш - че ще намериш някой, с който всичките ти дни ще са разнообразни, страстни, неземно щастливи ли?
Реши си, че ще го yважаваш, ще живееш с него спокойния и НЕемоционален живот, който ти предлага, както виждам. Почни работа, занимавай се с детето, грижи се за дома. И бъди благодарна, че до себе си имаш мъж, който е скyчен! Познавам жени, които мечтаят за такъв, защото са yморени от истински проблеми с техните мъже. Опитай да преоткриеш мъжа си и така може би и той ще се отвори към теб. Щом сте имали любов, значи пак може да се обичате.

Жената работи.