Постоянно ме отрупваше с дрехи и гривни, което може би звучи добре, но честно казано - на мен ми стана безкрайно неудобно и ... задължаващо.
Както и да е, свекърите обаче дойдоха. И свекървата ми мъкне булченска рокля. Сега, може някой да каже е какво пък толкова. Но аз се издразних. Първо, откъде ми знае тя размерите, че да улучи роклята. Второ, ако ще е булченска рокля, е редно булката да си я избере.
Другото, реши, че ми е много голям коремът и почна да ме ограничава какво да ям или пия, че много щяло да ми е трудно раждането. Нищо сладко,нищо газирано.
И върхът на всичко беше, когато решиха (макар че тактично им казах, че няма нужда) да дойдат да ми помагат за 10 дена за бебето, когато се роди.
Дойдоха в болницата, когато родих и свекървата веднага грабна бебето ми, без да попитам може ли.
След раждането определено се чувствах зле - умора, хормони, осъзнах колко ми е променен животът, една малко човече, което чувствах чуждо... И една свекърва, която само заставаше между мен и детето - тя да го преоблича, да му сменя пелените, да взема решение кога да му дава AM, тъй като не ми достигаше кърма.
Тогава се почувствах супер излишна, като някаква бавачка, която обучават да гледа бебета.
Мислех си да им оставя бебето и да се прибирам в България.
Може всичко с много добри намерения да са го направили, но ме накараха да се почувствам безполезен парцал и това няма как да го забравя.
Да не пропусна, че докато съм била в болницата, всичко беше преподредено вкъщи, накупувани нови неща, та когато се прибрах не знаех в чия къща съм, на гости ли съм, аз ли съм или не съм...
Синът ми като беше на 5 дена, искаха на литургия да го водят - беше по Коледа. Е тогава поне ме зачетоха, след като им обясних, че не е подходящо новородено да бй де сред тълпа от хора, кихащи, кашлящи, шумни и т.н.
(Свекърите малко го раздават по-католици и от папата).
От тогава контактите са по скайп, но пак само забележки: как да съм гушнела сина ми, да съм му давала чайове и т.н.
Сега поредното ново 20 е, че искат кръщене да правят на сина ми там, където те живеят, а и да сключим църковен брак с мъжа ми. Изобщо не се съобразяват примерно, че моите родители няма как да присъстват, че кумове/ кръстници, ще са хора, които НЕ познавам, че аз съм православна, те- католици и че може пък да не искам да се венчая в католическа църква...
За кръщенето ще отстъпя, но за църковния брак - НЕ мисля да си трая. Те имат други деца, да си им организират сватбите на тях, аз съм единствено дете на моите родители - и това вече ще ги нарани много.
Мъжът ми е дълбоко уважава родителите си и , за мое съжаление, доста късно установих, че ги слуша за всичко и обича да им угажда без да се съобразява с мен.
Сега ни предстои 14-дневно гостуване при тях и не знам как ще издържа.
ХА и пропуснах "най-веселото". Свекърите ми искат детето ми да ги нарича мама и татко. Явно е някаква традиция в тяхното семейство, тъй като и той така се обръща към неговите баби и дядовци така.
Има и още, ама стана ферман.
Както и да е, свекърите обаче дойдоха. И свекървата ми мъкне булченска рокля. Сега, може някой да каже е какво пък толкова. Но аз се издразних. Първо, откъде ми знае тя размерите, че да улучи роклята. Второ, ако ще е булченска рокля, е редно булката да си я избере.
Другото, реши, че ми е много голям коремът и почна да ме ограничава какво да ям или пия, че много щяло да ми е трудно раждането. Нищо сладко,нищо газирано.
И върхът на всичко беше, когато решиха (макар че тактично им казах, че няма нужда) да дойдат да ми помагат за 10 дена за бебето, когато се роди.
Дойдоха в болницата, когато родих и свекървата веднага грабна бебето ми, без да попитам може ли.
След раждането определено се чувствах зле - умора, хормони, осъзнах колко ми е променен животът, една малко човече, което чувствах чуждо... И една свекърва, която само заставаше между мен и детето - тя да го преоблича, да му сменя пелените, да взема решение кога да му дава AM, тъй като не ми достигаше кърма.
Тогава се почувствах супер излишна, като някаква бавачка, която обучават да гледа бебета.
Мислех си да им оставя бебето и да се прибирам в България.
Може всичко с много добри намерения да са го направили, но ме накараха да се почувствам безполезен парцал и това няма как да го забравя.
Да не пропусна, че докато съм била в болницата, всичко беше преподредено вкъщи, накупувани нови неща, та когато се прибрах не знаех в чия къща съм, на гости ли съм, аз ли съм или не съм...
Синът ми като беше на 5 дена, искаха на литургия да го водят - беше по Коледа. Е тогава поне ме зачетоха, след като им обясних, че не е подходящо новородено да бй де сред тълпа от хора, кихащи, кашлящи, шумни и т.н.
(Свекърите малко го раздават по-католици и от папата).
От тогава контактите са по скайп, но пак само забележки: как да съм гушнела сина ми, да съм му давала чайове и т.н.
Сега поредното ново 20 е, че искат кръщене да правят на сина ми там, където те живеят, а и да сключим църковен брак с мъжа ми. Изобщо не се съобразяват примерно, че моите родители няма как да присъстват, че кумове/ кръстници, ще са хора, които НЕ познавам, че аз съм православна, те- католици и че може пък да не искам да се венчая в католическа църква...
За кръщенето ще отстъпя, но за църковния брак - НЕ мисля да си трая. Те имат други деца, да си им организират сватбите на тях, аз съм единствено дете на моите родители - и това вече ще ги нарани много.
Мъжът ми е дълбоко уважава родителите си и , за мое съжаление, доста късно установих, че ги слуша за всичко и обича да им угажда без да се съобразява с мен.
Сега ни предстои 14-дневно гостуване при тях и не знам как ще издържа.
ХА и пропуснах "най-веселото". Свекърите ми искат детето ми да ги нарича мама и татко. Явно е някаква традиция в тяхното семейство, тъй като и той така се обръща към неговите баби и дядовци така.
Има и още, ама стана ферман.
Това с пренареждането на дома ти и изземването на майчинските ти функции, както ги описваш, наистина са много дразнещи. Тогава не каза ли на мъжа ти, че ти е неприятно. Искал да им угажда и да се съобразява с тях. Защо не прави същото и спрямо теб. Нали си му жена! ?
Позволи ми да се съмнявам в твоето православие, което явно е чисто формално.
