За предателството и самотата в брака

 Аз пък с кеф ще осигурявам пари за да има кой да ми гледа децата, да ми чисти и да ми готви, но мъжът ми също иска да ходи на работа, майка ми също. Подкрепям съвета авторката да си потърси работа за разнообразие, не толкова за пари.

И аз така 

Възмутително просто. Това ли са българите по форумите. Една измъчена жена с две деца с проблеми иска да направи нещо, за да промени положението и една камара безхаберници, които не са си показвали носа извън Калотина я затрупаха с епитети и хипотези, повечето от които нямат нищо общо с нейните коментари. Затова  и аз отдавна не поствам в този форум и съветвам и авторката дори да спре да чете. То бива комплексари, бива завистници, ама вие сте жалки просто.
Да ви обърна внимание на плюващите - жената не стои 14 години у дома. Работила е и е гледала дете едновременно. Най- вероятно е зарязала работата заради решението да се преместят. Грешката ѝ е, че се е посветила и жертвала, а не е държала периметър на самостоятелност. Но я разбирам, с две болни деца майчинският инстинкт да ги предпазиш и защитиш се засилва нечовешки. Вие не сте ли изпадали в ситуация с дни да не сте яли и спали, улисани в грижи за болните си деца? Ако не сте, по-зле за вас.
И парите му не ще жената. Готова е сама да издържа децата и си дава сметка, че той може и лев да не плаща за тях, само и само да е спокойно у дома - без скандали и напрежение. Предполагам си дава сметка, че хиперактивността може да е реакция на конфликтната среда. Ама човек заключава за другите от собствения си морал - парите, та парите! Завидяхте на финансовата ѝ сигурност ли, що ли? В Германия, където живея пък аз, нито децата ѝ ще вземат, и да мъжът и ще ѝ плаща и на нея издръжка, защото ще му сложат такива данъци, че по-добре да дава парите на тях, и лекарите за децата са абсолютно безплатни. Има десетки организации, които ще се погрижат да си гледа децата спокойно сама с различен вид помощ, ако се обърне към такива. В Германия масово жените не работят. Тук обществото така е организирано - жените не се стимулират да си хвърлят детето на чужди грижи, а на бащите се плаща много, за да поддържат цялото семейство, а семейството е данъчно стимулирано. Не знам дали и в нейната държава има тези екстри, но предполагам че има подобни, защото това което описва е социална държава, вероятно в Европа. Тя да се ориентира и да си реши може ли сама в чужбина или ще рискува да се върне в България. В момента е под афект, но трябва да си наложи да мисли трезво заради бъдещето на децата.

Аз пък мисля, че трябва да започнеш да работиш по това да си намериш лично удовлетворение в нещата, които правиш. В бг.  с 400-600 лв. заплата и 2 деца, с искащи много грижа, с проблема с детските градини и прочее, сама ще заревеш. Мисля, че проблема ти е вътрешен и емоционален повече, отколкото практически. Ясно, че след 15 години брак не сте влюбени като в началото, но и съпругът ти си издържа семейството. Ела в България, жени в подобно положение, но и работят, но пък и мъжа им не им помага, нито финансово, нито емоционално или с присъствие. А защо за толкова време в чужбина не си си намерила поне една приятелка? И да не е местна, то поне доста от емигрантите там си поддържат връзка и се подкрепят.

MamaD да не цитирам целия ти пост ... В общи линии точно това, което казваш, се опитват да кажат и повечето потребители в темата - някои с по-мек, други с по-рязък тон. Е, има и няколко неадекватни мнения, но всеки може да ги отсее. Докарването до това положение съвсем не е станало без участието на самата авторка и мнението й, че заслужава много повече и е правила всичко както трябва не е зле да си го избие от главата, защото така бяга от отговорност за собствения си живот, а точно в момента й предстои вземането на много сериозно решение и е добре да осъзнае отговорността си преди това. Нужно е да си дадеш сметка за грешките, които си допуснал, за да не ги повториш - да, неприятно е, няма как да е приятно.

С този пост ще заключа темата. Авторката знае защо.