Частни училища - информативна тема 13

Може родителите да нямат финансовата възможност за навън, защото дори и в Германия и Франция, където е безплатно или символично платено, пак си трябва издръжка за живеене и тази издръжка е многократно по-висока от издръжката в България и не всички могат да я плащат. Или пък защото тук ще бъдат супер отличници и първенци на випуска без особени усилия, а в Германия ще им стопят лагерите да учат и пак няма да са първи. Кой знае? Ако знаеш, кажи защо са избрали да учат тук.

Ми аз например й повярвах. Защото, както казах, и други родители на деца в СМГ пишат същото за техните деца. Ще ме карате да ровя сега да ги цитирам. Една майка беше недоволна от сина си семегеец, че не учел и тя му разправяла, че ще се провали и той й казал - е защо толкова нямаш вяра в мене? Ще видиш, че ще се справя отлично и действително все така ставало. Това не го е писала ЧС.

лъжат! Такива ги приказват и за седми клас, но лично аз познавам деца от СМГ, които бяха заедно с моите на курсове, включително от шести клас по български. По математика нямаха нужда, но по български имаше, и нарочно отиваха в чужда школа, без връзка със СМГ.

Има резон, като имаме предвид, че за 3 трябва да знаеш 60% от материала, което означава, че го разбираш донякъде. Разликата от 2 до 3 е много по-голяма, отколкото от 3 до 6.

Не е вярно. Има деца, макар и малко, които не ходят на допълнителни уроци, защото разбират всичко в часа и си учат нещата. Права си, че са малко, но и няма как да бъде иначе предвид нивото на масата хора. Повечето и с уроци едва се справят на изпитите.
Но не е чак такава рядкост. Познавам деца, които не са помирисвали частни уроци и курсове по неща, които се преподават в училище, и в интерес на истината точно тези деца изкарват много високи резултати по матурите и изпитите. За уроците знам, че не са ходили, защото родителите на конкретно тези, които имам предвид, смятат, че е под нивото им да пращат децата си на уроци, сякаш не са достатъчно умни да разберат всичко в час (хората са раснали по комунистическо време). Миналата година двете деца, прекарали целия си живот без да видят и един частен урок, изкараха на матурата по БЕЛ 5,81 и 5,75. Вторият предмет им беше по-силен, английски на едното (5,93) и математика на другото (5,86). На кандидатстудентските изпити резултатите им бяха отлични, но не помня точни оценки, знам че бяха над 5,50, влязоха по първо желание на първо класиране и т.н.
От тази година познавам едно, което със сигурност не е ходило на уроци, защото семейството няма възможност да плаща, там проблемът е на ниво храна всеки ден и дрехи, та това дете се справи блестящо на матурите тази година (БЕЛ 5,73 и английски 5,90).

Тези, макар и малкото, са изключения. Аз не бих се равнявала по тях, когато става въпрос за толкова важен изпит. Аз и за своите изпити не съм се равнявала по тези, дето уж не учели, уж нямали време, уж... А после... съпрайз, съпрайз, не било баш така! Полугениалните може и без учене и уроци да карат, но аз не лежа на ухото за полугениалност.

Според мен спора който се води е безсмислен.Всички са прави,включително и ЧС.Просто има деца ,за които матурите в 12клас  не са важни и не ходят на курсове(те обикновено ходят на други,свързани с кандидатстването)Има и други,за които матурите са от първостепенно значение за приема в чужбина.
Дъщеря ми завърши тази година  НЕГ паралелка биология и химия.Част от съучениците й кандидатстват медицина в България.За тях матурите  и дипломата нямат никакво значение .Всички усилия са свързани с усвояване на материала единствено по биология и химия,за да се изкарат максимални оценки на кандидатстуденския изпит.Повечето от тях отварят учебника по БЕЛ седмица  преди матурите .
Друга част от децата кандидатстват медицински специалности в Германия,Англия,Шотландия.Едно от условитя за  кандидатстване на медицина в Германия е диплома над 5,93.Усилията на тези деца през цялата година,както и на матурите е да изкарат максимални оценки.Няма как да не ходят на уроци по БЕЛ,като знаят ,че от оценката на матурата зависи дали ще постъпят в елитен университет.

Така,че за децата кандидатстващи в чужбина е важно  да изкарат високи дипломи и матури,а за други –не.Доста са децата,които не ходят на курсове за матури.Приятелят на дъщеря ми изкара 5,75 на матурата по БЕЛ,без да е ходил на уроци и без да е чел произведението дори .И много от съучениците на дъщеря ми са така,особено момчетата,които не кандидатстват медицина,а друга специалност  в Германия .
Между другото ,доста деца от НЕГ остават в България да учат,въпреки възможностите,които имат.Има деца,чийто родители са определено  състоятелни,имат частни клиники или друг голям бизнес и въпреки всичко избират България.Разбира се специалностите ,които  ще учат са сред най-добрите(в смисъл като качество на обучение в България) -в ИТ сферата,право,медицина.
И тъй като темата е за частните училища, там не е по-различно.Тези,които гонят високи оценки на матурите ,заради изискванията на чуждите университети,масово ходят на курсове по БЕЛ ,математика или друг предмет.Като че ли по-малко деца от тези училища остават в България да учат.
И накрая да вметна,че не бива да се сравняват матурите за 7-ми и 12-ти клас.В 7-ми клас,колкото и умно да е детето,ако не ходи на уроци и не е в математическа паралелка(или родител учител)няма как да влезе в най-елитните гимназии. В 12-ти клас,обаче е напълно възможно без ходене  на уроци да се изкарат отлични оценки на матурите.

относно оценката от матурата, не се знае как ще се завърти животът и кога ще се окаже, че това "не ми трябва оценка" ще е фаталното. Нещата не свършват с кандидатстване в годината на завършване. Може тази година да кандидатства в БГ и да не му трябва оценка от матура и общата диплома, но след три години да поиска да кандидатства в чужбина и тези мизерни стотни да прецакат нещата. Не може да се разсъждава само краткосрочно. Повечето кандидати не влизат от първия път медицина или някоя по-засукана специалност в някой по-засукан университет, но матура има веднъж и оценката остава завинаги в дипломата. Затова за мен е по-добре да се напъне човек да се подготви да изкара възможно най-висока оценка, отколкото да лежи на ухото, че тя не му е толкова важна. (малко отклонение от личен опит - по ирония на съдбата или по някакво правило (защото не се случва само с мен), именно нещата, които съм неглижирала лекинко преди десетилетия дори, са се оказвали много важни и е трябвало да си свърша работата, която не съм свършила както трябва преди. Както казват, недобре свършена работа - два пъти работа. Затова е добре човек да си върши нещата така,че да знае, че да му е чиста съвестта, че е направил каквото е било нужно. Миналото застига човека. Винаги. И то точно, когато си мисли, че няма значение.)

В СС имаше един момент в 7 клас, в който свършиха новия материал и правиха подготовка за НВО в продължение на месеци. Тест, проверка, обясняване на пропуските - и така всеки час. Хорариумът по БЕЛ и математика го позволява, часовете са повече от часове в ДУ + школа. Затова моята не е ходила на уроци за НВО, нямаше смисъл. И затова не ми е чудно, че ЧУ водят класациите. Няма как да не водят, като учат в пъти повече часове по предметите, с които се кандидатства. И тотално незаинтересован да си, няма как да не ти остане нещо в главата при тези повторения и дъвкане на материал.

Абсолютно съм съгласна! Въпросът е, че човек не винаги е узрял на тази възраст, за да го разбере. Зависи от родителите, как и доколко ще успеят да го обяснят.

Много неща зависят от родителите, особено в периода 1-7 клас. Но в гимназията вече децата стават много по-самостоятелни и в някои случаи изобщо не избират същото, което би избрал техен родител... 

Потвърждавам, че не  за всички завършващи матурите са от решаващо значение. Често дори се избира втора матура, която със сигурност няма да повлияе върху приемният бал на ученика. Конкретен пример е племеника ми, който кандитатства медицина в България. Избра втора матура по английски, въпреки отличната си подготовка по биология и химия, с идеята че може и да не постигне 6,00, а това му бяха балообразуващи предмети. И на двете матури постигна оценки между 5,30 - 5,65 без допълнителна подготовка. Беше приет и в София и във Варна.

Това си има обяснение, един много преуспял юрист ми каза, че е казвал на сина си - "мога да те пратя да учиш където искаш, ако искаш и на Луната, но ако избереш право - само в България ще е". Ако не е международно право, то обикновено трябва да практикуваш в страната, където си завършил, защото е почти невъзможно някой да завърши в Германия право и да практикува тук, както и обратното.

За медицината - тук също е високо качеството на образованието, а в Германия и Франция се завършва ужасно трудно. Миналата година на изложение на френското образование в х-л "София" казаха, че там от студентите медицина, приети в 1 курс, нагоре продължават само 10%. Може да си отличник и пак не ти стига бала да продължиш, защото другите имат с една стотна порвече. И много студенти повтарят първата година, после пак, докато накрая се отказват въобще. Та сигурно затова.

Защо да няма как? А пък след 12 да може? Според мен и за двете няма нужда от допълнителна подготовка. Сега нещата са толкова улеснени. Навремето след 7-ми клас се кандидатстваше със съчинение-разсъждение и се искаше от децата да мислят, и без допълнителни уроци си изкарах отлична оценка. Съучениците ми масово ходеха на уроци, нещо нечувано за моите родители тогава, и пак мои приятелки имаха резултати около 4-4.50 въпреки уроците.
А сега е десетки пъти по-лесно - имаш да преразкажеш нещо. Не да мислиш върху него, а просто да го преразкажеш. От това по-елементарно здраве му кажи. Какви уроци му трябват на интелигентния седмокласник?

Хахахах явно макар да сме учили по едно и също време имаме различни спомени за съчинението - разсъждение по онова време. Като идея беше точно така. Да изразиш някаква собствена мисъл. Но на практика заради изискванията за съдържание и после при оценяването се оказваше, че никаква собствена мисъл и разсъждение не се толерират всъщност. И затова по школите и частните уроци при много известни преподаватели се размятаха едни теми, които буквално се учеха наизуст. И точно тези хора изкарваха много високи оценки на приемните изпити.
Същото беше и по география за кандидат студентските изпити в УНСС.

 

Затова никога и не си помислих да кандидатствам с такъв предмет. Само математика.

Точно така. Трябваше да зубрим наизуст темите и въобще беше ужасно и затова и аз като теб, само с математика. Там е ясно, или си решил, или не, още като излезеш от изпита и знаеш каква ще ти е оценката, докато по БЕЛ- писал си там, а как ще ти го оценят, никой не знае, често и самите проверяващи не знаят. А ето как правят американците - за изпита в АК има есе, няма как да зубриш предварително, дават ти една картинка, примерно рибки в аквариум и едната рибка скача навън от аквариума - и пиши каквото искаш. Така си проличава и общата, и езиковата култура, и въображението, и грамотността и всичко.