Ами наистина, вземете прочетете Алеко. Точно за вас е писано. За негово превъзходителство Христофор Белокровский

- Кой ти гледа пашите, той с везиря приказва.
- С везиря! Па има хас да речеш, че и със султана приказва - пуща предпазливо блаженият старец.
- Разбира се, че и със султана.
- И със султ... - сълзите задавиха стареца, не може той да понесе толкова щастие и руква неудържим поток от радостни, блажени сълзи.
Звънецът възвести пробужданего на големеца. След половина час, когато слугата му внесе чай, гавазинът, последван от дяда Петка, почна да възлиза по стълбите, като кроеше в главата си план как да устрои срещата, за да излезе по-ефектен сюрприз... И реши да почука на вратата и да въведе бащата без предварителен доклад. И наистина почука, отвори вратата и бутна дядо Христо в стаята...
- Баща ви, ваше високоблагородие! - извика тържествено гавазинът. Докторът остана като гръмнат, изтърва чашата с чая... и колебанието му трая само една секунда... Той скочи от стола си и като изгледа с най-голямо презрение баща си, изрева:
- Как?! Как ти смееш да ми водиш в кабинета такива....
- Христо!... Чедо!... - изтръгна от гърдите си дядо Петко.
- Изведи го! - кресна докторът с разтреперан глас и като грабна от масата една шепа пари, подаде ги грубо на гавазина и му изръмжа със стиснати зъби: - На, дай му тези пари, па да се махне оттука, чу ли?
- Слушам, ваше високоблагородие!...
И негово високоблагородие Христофор Петрович Белокровский затръшна ядосано вратата.
Пази боже сляпо да прогледа!

Аз пак съм изпуснала нещо.
Не е като да не познавам достатъчно западноевропейци (не само италианци) и не съм забелязала процента на такива хора да е по-голям отколкото в България. Даже напоследък у нас се повиши доста над средното, казвам го с огромно съжаление.