Бебешка близнашка тема XXVI

Ама как съм изтървала тази тема !!!

Ния, наистина най-важни са бебетата. Номер 3 нека да е нормално! 
Аз съмс ТФК, тя е мисля 78см широка. До сега съм нямала проблем с никаква врата или асансьор, но не ми се е налаго да я пробвам примерно в асансьорите на по-стари сгради, които са тесни.
Иначе за при баба и дядо си взех Хаук втора ръка, но се оказа, че за 1см не минава през нашите врати, 79см е тя. Добре, че имаме гараж и я паркирам там. 

Ирен, ще се съберем всички в крайна сметка 

Да,амини,не знам къде съм бляла Гледам с доста мами се познаваме от други теми.
Вие как сте?Кърмиш ли още?Ние изкарахме до 6м.к като последните два фиктивно )) -за успокоение и приспиване.

Кърмя аз, но все повече не им се суче, искат бързото и лесното Скоро ще останат само сутрин и вечер. То и при нас е почти фиктивно, дохранвам с много АМ.

Ние към момента 8 месеца сме с еднакъв режим и спят в нашата стая и двете е две отделни легла но залепени едно до друго. Има вечери ставам, но има вечери нито веднъж не се събуждат.

Моите мушмороци сякаш се наговарят да се будят на смени. Онази нощ беше малката, която буквални ни подлуди до 5 сутринта, а снощи  беше юнакът, който беше по-снизходителен и ни тормози само до 2 ч.  Добре, че ме оставиха да поспя днес до 8.30, за да съм горе-долу във форма.
Аз да ви питам, как подходихте с гърнето ? От 2 дни ги слагам с променлив успех по веднъж на ден сутрин. Кефят се да седят на гърнето и им пускам филмче на таблета, за да не им е скучно. По около 10-15 мин ги държа. Младежът вчера свърши и двете работи, момата само се изпишка. Днес нямахме късмет, защото по-късно ги смених и вече бяха се изакали в памперса. Не искам да оставям гърнето за след прохождането, защото като гледам племенника, няма никакъв шанс да го научат. Той просто става и тръгва - изобщо не обръща внимание на гърнето.

Аз също смятам да ги  слагам на гърне скоро,но нещо не са много стабилни в седенето. Иначе за спането има такива моменти. Напоследък много трудно приспивам юнака, иска да се гушкаме, но му се спи и е кисел. Заспива на гърда и изведнъж се сепва и буди, или пък докато го пренасям към кошарата.

За мен слагането на бебе на гърне си е просто опит за дресировка. То не осъзнава какво точно се иска от него. И започва едно вечно дебнене за признаци, защото то не е само сутрин след сън а е целодневна занимавка с неясен резултат и да се махне пелената пак си е същото само че сменяш мокри дрехи. Осъзнатото изхождане и контрол над мехура и червото е на по-късен етап просто.
Мен откровено ме мързеше да я играя тази игра с двете. Оставих децата на спокойствие, сами си махнаха пелените на 2,5 г. от раз останаха по бельо и започнаха да си казват. Изпускали са се, само защото не на всеки сигнал можеш да реагираш на мига, стискането (2-3 Мин. е въпрос на време да се приучи). Излизахме на разходка с голяма торба дрехи (2-3 ката на дете).
Сестра ми започна да слага малката на 8-9м. и си я подресира (тя е 11м. по-малка от нас) но не оставиха и памперса, ние го оставихме а племенницата все още носеше извън къщи, защото не си казваше, беше се научила някой да я следи.

Като, майка на близо 3год дишни близнаци, подкрепям Деситоо - всичко е с времето си. При нас пелените ги махнахме от раз лятото (децата бяха на 2г  и 3-4мес), имаше напикано за 2-3дни и толкова - не съм дебнала и подканяла. Много ми помогна и факта, че ходят на ясла. Не се тревожете майчета и действайте, както ви подсказва сърцето. Забравих да спомена,  че ми. Юни махнахме памперси на момиченцето, а месец по късно на момченцето.

Божее, чак сега откривам темата! Здравейте и от мен, моите близнаци са на три месеца рождена и месец и половина коригирана възраст. Двуячни, заченати по естесвен път и родени нормално в МД в 33+ 4 дни. Поседяха малко в неонатологията и ми ги изписаха поотделно в началото на Ноември и от там се почна екшъна. Първо ги сложихме в едно креватче, но девойката още от тогава много си се движеше и се местеше сама на пети и дупе и нямаше ка да останат  така. После ни приеха в гастроентерология със съмнение заАБКМ и до днес непотвърдена диагноза и от там ми почнаха проблемите. Забравих да кажа че не кърмя, въпреки голямото ми желание, цедене по 8 пъти на ден, разговори с консултанти, успявах да изцедя по 20 мл на цедене и накрая просто спрях, защото бях изтощена още преди децата да се приберат в къщи. Та заради тази диагноза минахме на хидролизирани млека, които доведоха да такива колики и гладуване, че сина ми започна да се захласва. В началото го правеше само като го боли, сега вече е почти при всеки плач. Той реве, аз рева с него. И за съжаление свикна само на ръце, не мога да го оставя за миг. Осъзнае ли, че е сам почва да реве и да се засинява, спира да диша и..., абе лоша картинка. Напоследък момиченцето ми също го мъчи много корем и колики и започна и тя да спи навсякъде другаде, но не и в леглото/добре че имаме баби да я разнасят и нея/ и не знам как ще ги учим пак да си спят в леглата. Силно се надявам, че като почнат да се заиграват, ще се измарят и ще заспиват по дълбоко, за да можем да ги слагаме по леглата.
desito, вие как преодоляхте захласването? Моля сподели опит, че се побъркавам вече! А и другите, ако имате опит със захласване и засинявне съм повече от благодарна да го чуя. Съжалявам, ако съм досдила н някой с дългия пост. Част от вас познавам, с другите с радост ще си общувам за вбъдеще!

Захласването се израства. При нас започна с първото падане (в случая от дивана, после на всеки сериозен плач се захласваше), малката беше на 6 м. и приключи малко след годината.
Неприятно изживяване си е от всякъде. Традиционното подухване в лицето не помагаше (поне нашите баби това прилагаха), детето просто спираше да диша и тръгваше да посинява в ръцете им. Това което действаше винаги безотказно беше един рефлекс (знам че има и име, но не го помня), за него разказва една мед. сестра на своя колежка с конкретна история от практиката си в детско отделение. Само едно не запомних за него дали задължително на голо се предизвиква. Историята я слушах телеграфно, но явно съм отсяла подсъзнателно най-важното и то месеци преди да го приложа на практика. Затова изключих ританките при Миша и минахме на чорапчета и панталонки (първият път свалих чорапчето). Рефлекса се предизвиква с гъделичкане на стъпалото, детето на мига поема въздух. Винаги това съм прилагала и не ми е посинявала в ръцете малката.

Рефлекс на бабински?

Не съм наясно в какво се изразява точно Бабински (мисля че беше с повишен мускулен тонус свързан), но мисля че не е това. Новородените го имат (Бабински), после трябва да изчезне (не помня до кой месец точно).

Бабински точно с черта по ходилото се предизвиква и трябва да изчезне до 2рата година.
До някой си месец изчезва Моро