Бебешка близнашка тема XXVI

При нас също не е имало драми с имената. Казахме, че ние ще ги изберем и толкова. Проблемът дойде, когато нашите разбраха как ще кръстим момчето и в деня след раждането започнаха да ми подхвърлят намеци, заради които много се разстроих. Името било странно и непонятно за тях. После се скъсаха да ми се извиняват, но горчилката остана. Понякога най-близките са супер нетактични...

Поне "дискусиите" си останаха между мен и таткото, нито сме споделяли нито са ни питали за имена предварително, знаеха единствено че ще са момичета. До ФМ тайно се надявах второто бебе да е момче, не знаехме пола на малката срамежливка

Никаква драма нямаше и при нас. Още преди да забренея бях решила, че ще носят първите буквички от имената на родителите ми. Вече бременна, знаех коя, коя е. Мм малко се надяваше едната поне да носи буквата на майка му, но не го 'огря' и грам 'трагедии' по въпроса, не сме имали от никоя страна.

Аз тази традиция я харесвам, стига бабите и дядовците да го заслужават. Едното ми момче е кръстено на свекъра - Йордан, а другото на моите родители Диян (Динчо и Янка). Всички бяха много щастливи.

И не знам колко я няма в чужбина, като половината са Някой-си Джуниър 😂

Няма нищо лошо да кръстиш детето си на някой,независимо дали това е свекър,свекърва,близък,приятел,стига тка да го почувстваш и пожелеш.
Но да има някой претенции да си кръстиш детето на него за мен е недопустимо, егоистично,нарцистично и Слава Богу непонятно.
Още като бях бременна с голямата, ни беше казано и от двете страни да не се съобразяваме за името с тя , а да изберем каквото си желаем.
Свекърва ми е Мария,аз името го харесвам и дори мислех,че можем да я кръстим така.Но ММ отсече,че няма да е на майка му.Избрахме го сооред месеца,в който се роди, а и много ни хареса-Мая.То пак е на бабата,но ММ и дъщеря ми дума не дават да се каже,че е така,но пък бабата е доволна и аз също
За малките в началото не можехме да стигнем до консенсус.Още повече като бяха казали първо че са момчета.Както казва Гугито много сложна задача се оказа да се мислят имена за момчета.Харесхме едно Борис (дядо ми,лека му пръст се казваше така) и до там.ММ нито едно друго мъжко име нв одобри.
После разбрахме,че със сигурност са момичета, той пак нищо не одобрява.Накрая се ядосах и казах, че няма да мисля имена.Имах един сън в който се казваха -Перфекта и Брилянта   и му казах,че така ще ги кръстя
И един ден както си лежах към 6-мес. ми светна,че той спрягаше името Стела още с голямата(баща му е Стойко,т ой почина,л ека му пръст),после си кахах,че  другото бебе ще е на другия дядо Тодор.
И от този момент станаха Стела и Теодора.За пръв път имах пълно одобрение от таткото и каката.Харесаха ни много и как звучат заедно.Знаехме коя,коя е.Малко галените им си приличат Стели и Теди и понякога май още се бъркат.
Пазихме ги до последно в тайна,както и датата за секциото.
Всички много ги харесаха
Малко дълго май стана.
П.с.Мъжките ми варианти бяха Стелиан(това още от голямата)и Теодор.Аз много ги харесвам,но ММ и каката никак

Ивето и нашата дъщеря се казва Мая,свекърва ми също е Мария..
Нашите са кръстени на близки,но аз го исках.

В европейското неанглоговорящо Чужбинско не ми е позната такава традиция.  
В Америка или Англия незнам до колко е традиция, до колко тренд.
Като се замисля, за момиче Едикак си- Джуниар не съм чула като име.  

Много исках дъщеря ми да е Белослава, но тъй като също така държах момчето да е кръстено на баща ми, не вървеше да кръстя само на нашите. Честно казано и майка ми тук ме натисна доста,че не можело така, трябвало и на другите баба и дядо да има. После, в ноща, в която родих заваля първия сняг за нашия град и пак се замислих много за името Белослава, но все пак си остана другото, за което също имах знаци, така че не съжалявам.

При нас едно име (Елиза) си го харесахме около 2 седмици преди да постъпя в болница. Някак си като го прочетох и си казах - е това е. Но за второто много се чудихме между Калия, Лилия и Лора. Таткото ми каза каквото си избера. Еее голяма чуденка му ударих. Но в деня преди секциото си казах: "Хайде, Ния, измисляй вече.." И се спрях на Калия. Защото си спомних как ми хрумна това име - ей така от нищото, докато писах един коментар, сякаш ми падна от небето и много ми хареса. Отделно още от малка много харесвах името КалиНА, но с течение на обстоятелства то отпадна от списъка ни. И съм много доволна от избора си. А иначе харесвах името Мартина, както и Моника, Мелани. Но понеже свеки се казва Милена си казах- няма пък да включвам никакви имена с М в списъка. Май обаче темата за имената винаги ще си ми остане любима. Някой ден, след 5-6 години ако има номер 3 със сигурност пак много ще се чудим за име.

Момичета, днес цял ден бях с моите беболинки и това ни е последен ден в МД.  Утре си ни изписват към 11.  Много са ми кротички, аз цял ден не ги чух да плачат  само помрънкват. А дано да са все така. Още имам страх да ги гушвам, днес за пръв път не ми ги подаваше акушерка. И аз едвам едвам, с треперещи ръце трябваше да се оправям сама. С кърменето днес опитах за по-дълго. Имаме напред при Ели - лека полека все по-силно започва да засуква. Естествено след това трябва да си я дохраня с шишето. Кали все още не може по-силно да засуче от гърда, но за сметка на това от шишето си изяждаше всичко! В тая връзка се сетих нещо да ви попитам за шишетата. Например ако е останало от млякото в шишето на едната и тя не го иска - може ли да дам от същото шише на другата да ѝ го дояде един вид?
 
А таткото като дойде днес да ни види и като му предложих да му подам една от двете - той скачаше като ощипан и каза, че го е страх и не е готов още.  Утре на изписването не знам какво ще правим като му ги връчат и двете, направо много се радвам че ще снимат. Направо ще сме за снимка...

На изписването ни едното бебе акушерката го подаде на мен, другото на таткото. Така и сме се снимали по двойки

Ния, аз лично през цялото време си ползвах отделни шишета за двете деца и никога не съм додавала от едното на другото, ако остане, хвърлях. Чак като пораснаха започна да се случва да си докопват един на друг шишетата с вода и да пият

И моите бяха с отделни шишета, хвърлям и не давам на другото от останалото. Когато станаха на 2 години и половина, храня понякога с една лъжица. Но ММ почти винаги храни единия.

И моите винаги са били с отделни шишета и лъжици, от 1-2 месеца обаче никой не знае кое шише на коя е. Винаги се сбиват за едното, после за другото, и така пият от което им падне, а са различни цветове.
Лъжиците също умишлено си ги менкат по време на ядене, ако пият сок едната държи да допие някоя капка ако е останала от сока на другата  

Първите два дена ми даваха също отделни шишета, но после сестрата каза, че няма проблем да пият от едно.  Сега също им давам често от едно. Вероятността да се обърка, кое на кого е, особено когато човек е недоспал е много голяма.
Сама си ги гледам, така, че се опитвам да ми е практично. Има време да си имат отделни неща. 
Когато са болни естествено пият задължително от различни шишета.

Сега със захранването много трудоемко си го представям всяка с нейна лъжичка и паничка. Едно, че ще им дойде дълго, докато сменя приборите и ще ревнат, друго, че накрая аз ще съм супер изнервена. Храня ги заедно.